Определение № 2113 от 23.08.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2113 гр. София, 16.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Даниела Христова като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно гражданско дело № 20231000502110 по описа за 2023 година Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на С. П. Ч., подадена чрез адв. К. Д. срещу определение № 3291/14.03.2023г. по гр.д.№ 902/22 по описа на СГС, ГО, I-13 състав, с което е отхвърлена молбата на ответника С. П. Ч. с правно основание чл.248,ал.1 ГПК за допълване на определение от 05.10.2022 г. в частта му за разноските, като неоснователна.

В жалбата си твърди, че определението е неправилно и необосновано, тъй като при прекратяването на делото ответникът има право на разноски, тъй като неоснователно е предизвикал правен спор, като са налице доказателства, че са извършени разноски конкретно за защита по евентуалния иск в поискания размер и производството по този иск приключа с неговото прекратяване. Счита, че изводите на съда, че не се присъждат разноски по иск, предявен като евентуален и че становището на ответника по този иск е било от няколко реда, изброяващи елементите от фактическия състав не отговарят на действителното положение. Моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде осъден ищеца да му заплати направените разноски в размер на 1 000лв.

Подаден е в срок отговор на частната жалба от ищеца, в който се твърди, че ответника неправилно е посочил основание на молбата си – чл. 250 1 от ГПК, а не чл. 248 от ГПК. Твърди, че молбата е била просрочена, тъй като не е депозирана в срока за обжалване на определението за прекратяване, което е постановено на 18.10.2022г., а молбата по чл. 248 от ГПК е депозирана на 18.10.2022г. Твърди, че произнасянето по евентуалния иск се осъществява едва при отхвърляне на главния иск и едва ако това се осъществи на ответника следва да се присъдят разноски.

Частната жалба е допустима, подадена в срок от лице, легитимирано да обжалва и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по съществото си е основателна.

С определение от 05.10.2022г. по настоящото дело, съдът е прекратил производството по предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД с цена 27 000 евро, като недопустим.

Определението е съобщено на ответника С. П. Ч. на 11.10.2022г. На 18.10.2022г. , в едноседмичния срок за обжалване той е подал молба с искане за присъждане на разноски от заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв., като е посочил, че предявява молбата с правно основание чл. 250 от ГПК.

Препис от молбата е изпратен на другата страна за становище, като тя е изразила такова, в което тя оспорила основателността на молбата. Не е направено възражение за прекомерност на уговорените и платени разноски.

С обжалваното определение, СГС е приел, че молбата е с правно основание чл. 248 от ГПК, че е подадена в срок и е допустима. Въпреки, че заявеното правно основание е било чл. 250 от ГПК, съдът сам е дал съответната правна квалификация на молбата, което е в неговите правомощия. Приел е, че действително в посоченото определение съдът не се е произнесъл по разноските на ответниците и този акт следва да бъде допълнен. Приел е, че производството спрямо ответниците, вкл. и ответникът Ч. било прекратено по искове заявени като втори евентуални такива. По тази причина на ответника не се дължали разноски, още повече, че в отговора му на исковата молба становището по исковете с основание чл.59 ЗЗД било от няколко реда изброяващи елементите от фактическия състав и нищо повече.

Настоящата инстанция не споделя изложените изводи. При прекратяване на производството по предявен иск, независимо дали същия е главен или евентуален и дали е разглеждан по същество или е приет за 2 недопустим, на ответника се дължат разноски на основание чл. 78 ал.4 от ГПК. Ответникът е поискал тези разноски своевременно с отговора на исковата молба. Със същия е представил доказателства за уговорени разноски в размер на 2 000лв. за адвокатска защита по евентуалния иск и за заплатени такива частично в размер на 1 000лв. Насрещната страна не е заявила в срок възражение за прекомерност на разноските.

Разноските са извършени за защита по евентуалния иск, тъй като същия е бил предявен надлежно и ответната страна има право на присъждане на разноски. Доводите на първоинстнационния съд, в какъв обем е оказаната защита са неотносими в случая, още повече, че не са и верни, тъй като в отговора е направено обосновано възражение за недопустимост на иска и съдът е приел същото за основателно и е прекратил производството.

Предвид изложеното, следва да бъде отменено обжалваното определение, като вместо това но основание чл. 278 ал.2 от ГПК следва да бъде осъден ищеца „Дирак-Д“ООД да заплати на ответника С. П. Ч. направените разноски в размер на 1 000лв.

Ръководен от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3291/14.03.2023г. по гр.д.№ 902/22 по описа на СГС, ГО, I-13 състав, с което е отхвърлена молбата на ответника С. П. Ч. с правно основание чл.248,ал.1 ГПК за допълване на определение от 05.10.2022 г. в частта му за разноските, като неоснователна.

ОСЪЖДА „Дирак-Д“ООД, ЕИК 204415490 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Голаш“ №8, ет.1, офис 2 да заплати на С. П. Ч.

ЕГН **********, с адрес за призоваване гр. София, ул. „Порто Лагос“ № 7, вх.Б, ап.18, чрез адв. Д., направените разноски за адвокатско възнаграждение за защита по предявения в условията на евентуалност иск по чл. 59 ал.1 от ЗЗД, за който производството е прекратено, в размер на 1 000лв (хиляда лева).

Определението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4