Определение № 568 от 23.09.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 568 гр. Монтана, 23.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АдЕ. Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно частно гражданско дело № 20251600500340 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 274, вр. чл. 83 от ГПК.

С Определение № 157/04.02.2025 год., постановено по гр. д. № 1108/2024 год., РС Лом е оставил без уважение искането на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК на П. М., ЕГН ********** от гр. *, за освобождаване от внасяне на разноски по делото за хонорар на особен представител на ответник в процеса (Г. Г., ЕГН ********** от гр. *) в размер 1500 лв., като неоснователно.

Така постановеното определение е връчено на ищцата на 05.02.2025 год. и на 07.02.2025 год. срещу него е подадена въззивна частна жалба от П.

М., чрез пълномощника адв. Р. Б., МАК.

В жалбата се твърди, че по делото неправилно са конституирани като страни всички още двадесет и девет наследници на Ф.С., б.ж. на с. *, обл. *, тъй като те не са съсобственици на процесните имоти и затова неправилно са дадени указания страната да поиска конституирането им, неправилно е и допусната правна помощ на отв. Г. Г. с определен депозит в размер на 1500 лева за назначаването на особен представител на този ответник. Поради това и обжалваното определение е неправилно.

Евентуално се твърди, че не е изпълнена надлежно процедурата по чл.

47 ГПК по отношение на този ответник, т.к. не са приложени справки за регистрирани ТПО, а също не е посочено по чие сведение този ответник е в чужбина.

Иска се определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Окръжен съд Монтана, като съобрази изложеното в жалбата, както и доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване акт 1 съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК от процесуално легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

При тълкуване на разпоредбите на чл. 83, ал. 2 ГПК е формирано последователното становище на ВКС, което настоящият съдебен състав напълно споделя, че подлежат на освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски само физически лица, при наличие на условията, предвидени в закона. В тази насока са например определение № 446 по ч. т. д. № 2300/2013 г. на II т. о.; определение № 581 по ч. т. д. № 2906/2013 г. на I т.о.; определение № 692 по ч. т. д. № 3625/2013 г. на II т. о.; определение № 755 по ч. т. д. № 4049/2013 г. на II т. о.

Действащият български закон изисква, че при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса респективно разноски, /какъвто е настоящия случай/ въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на определената сума за производството по делото, и след изясняване на общото материално състояние на страната е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата сума за държавна такса или разноски, за да прецени дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й.

Именно в съответствие с тези изисквания е действал и първоинстанционния съд.

По подадената молба е приложена декларация от ищцата, видно от която доходът й се формира от пенсия в размер на 1200 лева, живее в собствено (в режим на СИО) жилище, омъжена е и няма здравословни проблеми. Допълнително съдът е изискал декларация и от съпруга на ищцата, който е посочил, че няма ЕР, но страда от нкологично заболяване (неуточнено) и е пенсионер с пенсия в размер на около 2000 лв. месечно.

Съдът служебно е приложил справки за регистрирани трудови договори на ищцата и нейния съпруг, както и справки за доходи от пенсия и добавки за двамата, като е установил, че месечният размер на пенсията на ищцата към м. Декември, 2024 год. е бил 1297,62 лева, а на нейния съпруг – 2171,28 лева към м. Януари, 2025 год.

При тези данни Окръжният съд споделя напълно изводите на РС Лом, че ищцата – молител разполага с достатъчно парични средства от ежемесечни доходи, с които да заплати сумата от 1500 лв. – разноски за особен представител. Общият месечен доход на ищцата и на съпруга й е 3468.90 лв., затова и няма да представлява съществено затруднение еднократното внасяне на сумата от 1500 лв. /по-малко от половината доход на месец за семейството/.

Тук съдът обсъжда само посочения от нея месечен доход, а не и притежаваните други имущества, в това число притежаването на собствено 2 жилище, което е допълнителен аргумент за липсата на затруднено финансово положение и достатъчно средства, тъй като няма разходи за наем. Още повече, че се касае за еднократен разход в хода на производството, който при приключването му ще подлежи на репариране и от другите страни.

Действително в делбеното производство всяка страна е ищец и ответник, но разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК не прави разлика между общо исково и особено производство. В него изрично е посочено, че при всяко връчване, чрез залепване на уведомление се назначава особен представител на разноски на ищеца. В конкретното дело това е П. М. и поради това следва тези разноски да се възложат на нея.

Ето защо Окръжен съд Монтана счита, че постановеното от РС Лом определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Неотносимо към предмета на обсъждане в настоящото производство е възражението в частната жалба, че РС неправилно е указал на страната да предприеме действия по коституирането като ответници в процеса на всички, общо 29 наследници на наследодателя Ф.Ф., б.ж. на с. *, обл. *, които не са съсобственици на процесния имот – ПИ с идентификатор *. Правилността на тези указания би била подложена инстанционен контрол ако те не бяха изпълнени, последвало беше прекратяване на производството и при евентуално инициирана проверка на определението по чл. 129, ал. 3 ГПК.

Неотносимо по аналогични с горните съображения, а по същество и неснователно е и възражението, че в случая не е изпълнена по отношение на отв. Г. Г. процедурата по чл. 47 ГПК. Лицето е търсено на постоянния си адрес в продължение на месец (л. 91) и на настоящия му адрес (л. 114) е установено, по сведение от съседката М. Г., че е в *, еднва след което е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. По делото са приложени общо три броя справки за регистрирани трудови договори (последната от 17.01.2025 год., л.

125), от които се е установило, че такива на територията на страната няма.

Отделен, но също неподлежащ на проверка в това производство е въпросът за размера на определения депозит за особен представител на отв. Г.

Г. и доколко в конкретния казус е необходимо същият да бъде изискан за двете фази на делбеното производство.

Водим от горното, Окръжен съд Монтана, на основание чл. 278, ал. 1 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 157/04.02.2025 год., постановено по гр. д. № 1108/2024 год., РС Лом, с което е оставил без уважение искането на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК на П. М., ЕГН ********** от гр. *, за освобождаване от внасяне на разноски по делото за хонорар на особен представител на ответник в процеса (Г.Г., ЕГН ********** от гр. *) в размер 1500 лв.

3

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му, при наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 568 гр. Монтана, 23.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АдЕ. Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно частно гражданско дело № 20251600500340 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 274, вр. чл. 83 от ГПК.

С Определение № 157/04.02.2025 год., постановено по гр. д. № 1108/2024 год., РС Лом е оставил без уважение искането на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК на П. М., ЕГН ********** от гр. *, за освобождаване от внасяне на разноски по делото за хонорар на особен представител на ответник в процеса (Г. Г., ЕГН ********** от гр. *) в размер 1500 лв., като неоснователно.

Така постановеното определение е връчено на ищцата на 05.02.2025 год. и на 07.02.2025 год. срещу него е подадена въззивна частна жалба от П.

М., чрез пълномощника адв. Р. Б., МАК.

В жалбата се твърди, че по делото неправилно са конституирани като страни всички още двадесет и девет наследници на Ф.С., б.ж. на с. *, обл. *, тъй като те не са съсобственици на процесните имоти и затова неправилно са дадени указания страната да поиска конституирането им, неправилно е и допусната правна помощ на отв. Г. Г. с определен депозит в размер на 1500 лева за назначаването на особен представител на този ответник. Поради това и обжалваното определение е неправилно.

Евентуално се твърди, че не е изпълнена надлежно процедурата по чл.

47 ГПК по отношение на този ответник, т.к. не са приложени справки за регистрирани ТПО, а също не е посочено по чие сведение този ответник е в чужбина.

Иска се определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Окръжен съд Монтана, като съобрази изложеното в жалбата, както и доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване акт 1 съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК от процесуално легитимирано лице, поради което е допустима.