Протокол № 437 от 16.03.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 437 гр. Варна, 16.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова при участието на секретаря Елка Н. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело № 20213100101772 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:46 часа се явиха:

Ищцата Д. Г. М. , редовно призована, не се явява, представлява от адв. И.Н., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът У. М. Б. ЗА

АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВЕТА МАРИНА“ ЕАД, редовно призована, представлява се от адв. М.Р., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът ЯВ. П. ЕНЧ., редовно призована, не се явява, представлява от адв. М.Р., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Третото лице помагач ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО

„АРМЕЕЦ“ АД, редовно уведомено, не изпраща представител.

Вещото лице ИЛ. В. В., редовно призовано, не се явява.

Вещото лице Т. К. Авр., редовно призовано, явява се лично.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ по реда на чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна, като дава възможност на процесуалния представител на ищеца да поясни 1 фактическите си твърдения, заложени в исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответника – да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да представи в отговора на исковата молба.

АДВ. Н.: Запознат съм с проекта за доклад. Няма да допълвам исковата молба с нови факти и обстоятелства.

АДВ. Р.: Запознат съм с проекта за доклад. Нямам възражения по доклада и искания за уточнения и допълнения. Имам само едно искане. На стр. 4, средният абзац, там където е възложено тежест на ответниците установяване, че настъпилите усложнения в медицинското състояние на ищцата са наложили повторна интервенция на 31.10.2017 г. в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ се дължат на други причини. Ние не знаем по каква причина тя е била на лечение в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД. Няма как ние да установяваме със сигурност, че настъпилите усложнения са наложили повторна интервенция. Ние твърдим еднозначно, че със сигурност медицинската интервенция на 26.04.2017 г. не е довела до усложнения или промени в здравословното й състояние, още повече такива, които да са наложили повторната медицинска интервенция. Моля да отпадне и изречението малко понадолу „…което усложнение по естеството си не е такова да предизвика последващи аналогични оплаквания.“ Наша е тежестта да установим, че е била информирана включително и за евентуални усложнения, които могат да настъпят при тази интервенция.

Ние твърдим, че няма такова усложнение. Дори да има, то е включено в графата „Обичаен медицински риск при тези интервенции“, за който тя е дала своето съгласие. Състоянието на ищцата веднага след медицинската интервенция не е сочило на усложнения. Те или са налични след излизане от анестезия, или ги е нямало. След като такива не са били налични веднага след операцията, няма как да се явят постфактум.

СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК пристъпи към

ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

Производството по делото е образувано по повод предявени от Д.Г. Михаилова субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 и чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответниците „У. многопрофилна болница за активно лечение Света Марина“ ЕАД и ЯВ. П. ЕНЧ. да й заплатят солидарно обезщетение в размер на 30 000 лева за причинените й неимуществени вреди – болки, страдания и стрес, настъпили в следствие на незаконосъобразните действия на служителите на ответника проявени при извършване на операция на 26.04.2017г. с участието на д-р Я.Е. във връзка с фрактура на първи лумбален прешлен – вертебропластика, при която е извършено неправилно поставяне и разпространение на костния цимент в спиналния канал и интервертебралните фораменти, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата 2 на увреждането – 26.04.2017г. до окончателното им изплащане. Производството се развива с участието на трето лице-помагач на страната на ответниците - ЗАД „Армеец“ конституирано с определение от 15.11.2021г.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищцата излага, че на 22.04.2017г. е претърпяла травма в следствие на падане по стълби, в следствие на което получила силни болки в гърба. На 24.04.2017г. била приета в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД гр.Варна, където била поставена диагноза фрактура на тялото на L I прешлен. На 26.04.2017 г. екип от лекари начело с проф. Я.Е. извършил оперативна интервенция по повод фрактурата на прешлена – вертебропластика.

Твърди, че независимо от извършената операция не настъпило подобрение в състоянието й – продължавала да търпи силни болки, които не отшумявали, настъпили признаци на влошаване на общото й състояние – не можела да се движи и да се обслужва 1 сама.

Посочва, че по тази причина потърсила консултация с друг специалист и на 24.10.2017г. била приета за лечение в Клиниката по неврохирургия при УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, гр.София. Там след изследване на гръбнака и скенер било установено неправилно поставяне и разпространение на костния цимент в спиналния канал и интервертебралните фораменти, което се явявало тежко усложнение и причина за изпитваните силни болки при движение и покой. Констатацията наложила провеждането на втора хирургична интервенция на 31.10.2017г. на ищцата, при която била отстранена установената маса от костен цимент, която оказвала компресия върху медоларния конус нервни коренчета. Твърди, че в следствие на неуспешната първа операция извършена в УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД,гр.Варна от екипа на д-р Я.Е. е претърпяла множество силни болки и страдания, неудобства от битово естество, дискомфорт. Наложило се да приема болкоуспокояващи лекарства и дългосрочни затруднения при движение и самообслужване. Шокът от преживяното отключил силен уплах, безсъние и състояние на тревожност за здравословното й състояние и безнадежност.

По препоръка на личния си лекар потърсила помощ при психиатър, който след проведени консултации дал заключение за наличие на разстройство в адаптацията. Твърди, че претърпените неимуществени вреди - болки и страдания са пряко и непосредствено следствие от неуспешно проведената първа операция, грешките от която наложили извършването и на втората интервенция. Твърди, че д-р Я.Е., като ръководител на екипа извършил първата операция е отговорен за настъпилата вреда, тъй като същата се явява следствие на допусната лекарска грешка - неправилно поставяне и разпространение на костния цимент в спиналния канал и интервертебралните фораменти. Поради това, че ответникът УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД, гр.Варна е работодател на д-р Е. се иска ангажиране на солидарната им отговорност за претърпените от ищцата вреди, за чиято обезвреда се претендира сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на увреждането – 26.04.2017г. до окончателното изплащане. Претендира и за заплащане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника ЯВ. П. ЕНЧ., чрез процесуалния му представител. Не оспорва, че на 24.04.2017г. ответникът Д.М. е била 3 приета в Клиника по неврохирургия на УМБАЛ „Св.Марина“, гр.Варна с фрактура на тялото на L1 прешлен, като след обсъждане на обща клинична конференция е назначено оперативно лечение. Оспорва твърденията на ищцата, че и е била направена вертебропластика, както и че са били нарушени добрата медицинска практика и медицинските стандарти, че неправилно е бил поставен костен цимент в спиналния канал и интервертебралните форамени, довело до стесняване на лумбалните канали. Оспорва във връзка с оперативната интервенция на 26.04.2017г. ищцата Д.М. да е имала влошаване на здравословното състояние и да е претърпяла твърдените неимуществени вреди – болки, страдания, безсъние, тревожност, безнадежност и психични проблеми, както и същите да са пряка и непосредствена последица от медицинската интервенция на 26.04.2017г. Твърди, че предоперативно в ответната болница ищцата е била детайлно информирана за естеството на операцията и свързаните с нея потенциални рискове и евентуални усложнения. Извършената на 26.04.2017г. от проф.Е. и неговия екип кифопластика е осъществена по всички правила на съвременната неврохирургична практика и стандарти. Посочва, че евентуалното изтичане на цимент в спиналния канал и интервертебралните форамени е едно от най-често срещаните усложнения при такава операция и не следва да се квалифицира като лекарска грешка. Излага, че болната не е имала оплаквания при вертикализирането й, както и при изписването й, което да сочи на изтичане на цимент и засягане на лигаменти, а изходът от заболяването е бил с подобрение. По тази причина оспорва разчитането на резултата от образното изследване КТ на лумбални прешлени в МБАЛ „Св.Анна“, че е имало „изтичане на цимент превертебрално, паравертебрално в дуралния сак“. В случай на извод за основателност на предявения иск по основание, същият се оспорва по размер, тъй като претендираното обезщетение не е съобразено с критерия за справедливост. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК „У. многопрофилна болница за активно лечение Света Марина“ ЕАД /УМБАЛ Св.Марина“, гр.Варна/ е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител, в който заявява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Изложените възражения срещу твърденията на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди, както и касателно липсата на елементите от фактическия състав на отговорността, включително за прекомерност на претендираното обезщетение са аналогични като тези изложени в отговора на ответника Я.Е., поради което съдът не ги преповтаря в тази част от проекто-доклада. Моли за отхвърляне на предявените искове, както и за присъждане на съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор и от третото лице – помагач - ЗАД „Армеец“. Заявява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Поддържа възраженията срещу основателността на исковете направени в писмените отговори на ответниците. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на двамата ответници поради липсата на неправомерно извършени от д-р 4

Е. и екипът му противоправни и виновни действия в нарушение на медицинските стандарти и правилата на добрата медицинска практика при проведените медицински манипулации, от които за ищцата да са произтекли неблагоприятни последици. Оспорва се и размерът на претендираното обезщетение, като се твърди също, че евентуалните вреди са следствие на случайно събитие. Посочва се, че ищцата е била информирана за предстоящата интервенция, поради което евентуалната „неадекватност на някое от осъществените действия или бездействия“ се явява допустим обичаен медицински риск. Прави възражение 3 за съпричиняване на вредата от ищцата предвид тежкото и общо физиологично състояние.

На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищеца – Д.М., че носи доказателствената тежест да установи изложените в исковата молба положителни твърдения, а именно: че на 26.04.2017г. ответникът д-р Я.Е. и екипът му от УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД, гр.Варна е извършил оперативна интервенция по повод фрактурата на тялото на L I прешлен, при която ответникът Я.Е. е допуснал нарушение на медицинските стандарти и добрата медицинска практика при извършване на медицинска процедура по поставяне на костен цимент, което е довело до последващи усложнения представляващи попадане на костен цимент в спиналния канал и интервертебралните форамени; Следва да установи, че поведението на лекаря при проведената на 26.04.2017г. оперативна интервенция е незаконосъобразно и противоправно, както и че същото е в причинноследствена връзка с настъпилите усложнения наложили повторна оперативна интервенция на ищцата извършена на 31.10.2017г. в УМБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕАД, гр.София; Следва да установи също че в следствие на действията/бездействията на д-р Е. е претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания, психически стрес, силен уплах, безсъние и състояние на тревожност за здравословното й състояние и безнадежност, както и размера на претенцията. Следва да установи, че д-р Я.Е. е служител /по трудово правоотношение или по възлагане/ на ответника УМБАЛ „Св.Марина“ гр.Варна.