Определение № 25472 от 14.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25472 гр. София, 14.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20251110140421 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на ответника, инкорпорирана във въззивната жалба.

Същият счита, че е дължим пълният размер на претендираното от него адв. възнаграждение, тъй като делото се отличава с правна и фактическа сложност и в него са вложени над 100 часа труд, както и че има право и на разноските за прекратената част.

Насрещната страна е подала отговор, в който излага съображения за неоснователност на молбата.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното:

Молбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, като е представен списък по чл. 80 ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Материалният интерес по делото възлиза на 3230,50лв., поради което минималният размер на адв. възнагражднение според ориентировъчните размери на Наредба № 1/2004г. е равен на 623,05лв. без ДДС или 747,66лв. с ДДС. Ответникът претендира 2520лв., което надвишава повече от 3 пъти минимално заложения размер.

Следва да се има предвид, че делото не се отличава със значителна правна и фактическа сложност - нито обемът доказателства е толкова съществен, нито правната страна на спора е усложнена. Показателно е, че от датата на образуването на делото 15.07.2025г. до датата на приключване на съдебното дирене и устните състезания 12.02.2026г., е изтекъл период под 7 месеца, тоест делото е разгледано в значително кратък период, а проведените открити съдебни заседания са с обща продължителност от 2ч. и 20 минути. Изготвената от страната справка за положените часове труд няма обвързващо съда значение, тъй като е съставена от ответника и обективира изгодни за него факти.

В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС се дават принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, 1 освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим.”

Настоящият съдебен състав намира, че в случая, при съобразяване на изложените по-горе обстоятелства, разумните, пропорционални и справедливи разноски за адв. възнаграждение възлизат на определения от съда размер, поради което не са налице основания за неговото завишаване до пълния претендиран от ответника размер.

По отношение на възражението за частичното прекратяване на производството и дължимостта на разноски в тази част, това обтоятелство е съобразено от съда и е залегнало в мотивите на съдебното решение. Адв. възнаграждение е присъдено съразмерно както на отхвърлената част от иска, така и на прекратената част от производството.

С оглед изложеното, молбата е неоснователна.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, инкорпорирана в подадената от ответника въззивна жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2