Решение № 545 от 15.07.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 545 гр. Бургас, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело № 20252100101235 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод исковата молба на „Тивекс България“ ООД, ЕИК 207645991, със седалище и адрес на управление гр.

Бургас, ул. „Стамен Григоров“ №12, представлявано от Николай Туджаров – управител, против М. В. Ц., ЕГН **********, гр. ****, с която се иска осъждане на ответника да заплати сумата от 25510,90 лв., представляваща дължима неустойка по чл. 4.1 от споразумението за конфиденциалност, подписано между страните на 28.01.2023 год., както и законна лихва от 10.05.2025 г. до окончателното плащане.

Ищецът поддържа, че страните са били в трудово-правни отношения и със споразумение от 28.01.2023 год. ответницата е поела задължение в рамките на трудовото правоотношение и безсрочно след прекратяването му да не разпространява конфиденциална информация. Страните уговорили, че при неправомерно разпространение на търговска тайна работникът дължи обезщетение на работодателя си в размер на 10 – месечното си брутно трудово възнаграждение. Ищецът поддържа, че след напускането на работа и постъпване на работа при конкурентно дружество ответницата неправомерно разкрила и използвала комплексна вътрешна клиентска, търговска и стратегическа информация, която съвкупно представлява търговска тайна по см.на чл.3 от ЗЗТТ и нарушението на поетото договорно задължение за конфиденциалност е основание за присъждане на договорната неустойка по чл.4.1 от споразумението, в размер на 10-месечното брутно трудово възнаграждение или 25 510,90 лв.

С молба от 11.11.2025 год. ищецът е уточнил, че след постъпване на 1 работа в конкурентно дружество – „Тивекс инженеринг“ ООД ищцата разкрила на новия си работодател и използвала поверителна информация, до която е имала достъп като служител на „Тивекс България“ ООД. Тази информация била използвана при контакти с клиенти на ищеца – „Монтажи Ко“ ЕООД, „Биовет“ АД и „Неохим“ АД, като от новия работодател били предложени идентични продукти и условия, създавайки заблуждение относно търговската идентичност на двете дружества. Тези действия довели до реално разкриване на търговска тайна и използване на служебна информация в полза на конкурент, което представлява нарушение на споразумението за конфиденциалност и нелоялна търговска практика по чл.10 от ЗЗТТ и чл.35 от ЗЗК.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, с който претенцията се оспорва като недопустима, съответно неоснователна.

По същество изразява становище, че предявения иск е неоснователен, тъй като клаузата на чл.4.1 от споразумението е нищожна. Позовава се на установена от касационната инстанция практика, според която страните по трудовото правоотношение могат да уговарят отделно от трудовия договор клаузи, защитаващи работодателя, свързани с неразпространение на търговска информация, но не могат предварително да уговарят размера на вредите под формата на неустойка.

Ответницата поддържа, че претенцията е неоснователна и поради това, че не е нарушила споразумението и не е изнасяла и/или разпространявала информация, обявена от ищеца за служебна или търговска тайна.

При условията на евентуалност се прави искане за намаляване размера на неустойката до справедлив размер, като се отчете обстоятелството, че ищецът не твърди и не е претърпял никакви имуществени вреди от поведението на ответницата.

Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните е безспорно, че ответницата е била в трудово правоотношение с „Тивекс България“ ООД и неговия праводател „Тивекс“ ООД, понастоящем заличен с вписване 20231225130849. Заемала е длъжността „технически сътрудник“.

Трудовото правоотношение между страните по спора е било прекратено на 08.05.2025 год. по желание на работника, а ответницата е постъпила на работа в „Тивекс инженеринг“ ООД с ЕИК 207646004, което дружество е конкурент на ищеца и също е възникнало в резултат на разделянето на „Тивекс“ ООД на двете дружества „Тивекс България“ ООД и „Тивекс 2 инженеринг“ ООД.

Безспорно е, че по време на действие на трудовия договор е било подписано споразумение за конфиденциалност от 28.01.2023г., в което се съдържа и неустоечна клауза при нарушение на задължение за разкриване на конфиденциална информация. В чл.3.1 от споразумението е поето задължение от служителя в рамките на действие на трудовото му правоотношение и безсрочно след неговото прекратяване, независимо от причината за прекратяване да не разпространява и разкрива конфиденциална информация по смисъла на споразумението, договорите и заповедите, издавани от работодателя, на трети лица. Служителят е декларирал, че е наясно, че конфиденциалната информация, която се разкрива от дружеството е плод на дългогодишен труд, know - how, бизнес резултат, инвестиции, поради което, каквото и да било разкриване на конфиденциалната информация ще доведе до финансово увреждане на работодателя. В чл.1.3 от споразумението са изброени неизчерпателно дейностите и информацията, които работодателят определя с договори и заповеди като служебна тайна/поверителна информация – сведения, съставляващи производствена или технологична тайна, данни, представляващи търговска тайна, списък на клиенти, поверителни сведения за тези клиенти и пр.

Съдебната практика допуска страните по трудовото правоотношение да се споразумеят, че ще се търси отговорност и обезщетяване на вреди не от неизпълнение на договорно задължение, а за неправомерно поведение, стоящо извън съществуващата правна връзка, чийто резултат ще е нарушаване на правилата на конкуренцията при неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна – така решение №50007/11.05.2023 год. по гр.д.№2835/22 год. ІV гр.о. ВКС. За да реализира отговорност за неспазване на подобна уговорка работодателят следва да докаже, че на неговия настоящ или бивш служител е била поверена информация, представляваща служебна или търговска тайна, като и че поетото задължение чл.3.1 от споразумението е било нарушено чрез конкретни действия на ответницата.

Ищецът не е представил доказателства за твърдението си, че на ищцата е била предоставена поверителна информация – не са представени заповеди, договори и пр., споменати в споразумението, с които се определя дадена информация като служебна/търговска тайна, нито е представена длъжностната характеристика на длъжността „технически сътрудник“, от която косвено да се заключи, че ответницата е имала достъп до чувствителна информация. За да бъде защитима информацията като търговска тайна по смисъла на чл.3 от ЗЗТТ, не е достатъчно работодателят да я счита за „чувствителна“, необходимо е същата да отговаря едновременно на трите изисквания на закона – да не е общоизвестна и общодостъпна за средите, 3 които обичайно ползват такава информация, да има търговска стойност и по отношение на нея да са предприети мерки за запазването й в тайна, от лицето, което има контрол върху информацията.

Не е доказано също, че ответницата е предоставила информация на новия си работодател за клиенти на ищеца - „Монтажи Ко“ ЕООД, „Биовет“ АД и „Неохим“ АД, като от новия работодател били предложени идентични продукти и условия, създавайки заблуждение относно търговската идентичност на двете дружества – ищцовото и новия работодател на Ц.. От представената от страните електронна кореспонденция и фактури се установява, че горните три дружества са били клиенти на „Тивекс“ ООД преди неговото разделяне, а след това са поддържали комуникация и с двете нововъзникнали конкурентни дружества „Тивекс България“ ООД и „Тивекс инженеринг“ ООД. В същия смисъл са и показанията на свидетелите Пенев и Василев. Вторият свидетел е единият от управителите на „Тивекс инженеринг“ ООД и заявява, че още след разделянето на „Тивекс“ ООД е изпратил уведомителни писма, свързал се е с клиентите на „Тивекс“ ООД и те са станали клиенти на „Тивекс инженеринг“ ООД преди ответницата да постъпи на работа там. Или, от представените и събрани доказателства се установява, че отношенията между „Тивекс инженеринг“ ООД от една страна и „Монтажи Ко“ ЕООД, „Биовет“ АД и „Неохим“ АД от друга, са възникнали преди постъпването на ответницата на работа в първото, което изключва именно чрез притежаваната от нея информация да са били създадени бизнес контакти или пък контрагентите да са били подведени за действителния субект, с който договарят. Действително е представен имейл от „Монтажи Ко“ ЕООД до ищцовото дружество от 26.06.2025 год., с което се иска връщане на грешен превод, който е бил предназначен за „Тивекс инженеринг“ ООД, но както вече се посочи, още преди постъпването на ответницата на работа там от „Тивекс инженеринг“ ООД на „Монтажи Ко“ ЕООД са били изпращани оферти във връзка със запитвания за доставки – напр. на 19.07.24 год. (на л.166-167).

След като не е доказано нарушение на поетото с чл.3.1 от споразумението задължение от ответницата, изцяло ирелевантен за спора е въпроса за валидността на уговорената в същото неустоечна клауза.

В обобщение съдът намира, че претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Сторените от ответната страна разноски по представен списък следва да се възложат върху ищеца – 1 533,88 евро евро.

Мотивиран от така изложените съображения, Бургаският окръжен съд РЕШИ:

4

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на „Тивекс България“ ООД, ЕИК 207645991 гр. Бургас, ул. „Стамен Григоров“ №12, представлявано от Николай Туджаров – управител, против М. В. Ц., ЕГН **********, гр. ****, с която се иска осъждане на ответницата да заплати сумата от 25 510,90 лв. с равностойност 13 043,52 евро, представляваща дължима неустойка по чл. 4.1 от споразумението за конфиденциалност, подписано между страните на 28.01.2023 год., както и законна лихва от 10.05.2025 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Тивекс България“ ООД, ЕИК 207645991 гр. Бургас, ул.

„Стамен Григоров“ №12, представлявано от Николай Туджаров – управител да заплати на М. В. Ц., ЕГН **********, гр. **** разноски по делото в размер на 1 533,88 евро.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 5