Решение № 2384 от 25.02.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2384

Варна, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - II състав, в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

При секретар ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА административно дело № 20267050700141 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от Н. Н. М., [ЕГН] с адрес в [населено място], чрез адв. Д. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0436-000004/03.01.2026 г. издадена от началник сектор към ОДМВР-Варна, РУ 02, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171,т.1,б.„б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 03.01.2026 г. и е отнето СУМПС [номер].

Жалбоподателят оспорва заповедта с основанията на чл.146, т.3 и т.4 от АПК – постановена в противоречие с процесуалните правила и с материалния закон. Сочи се, че е оспорил резултата от полевия тест и е дал кръвна проба за изследване. Сочи се, че е приемал медикамент „Ибупром Синус“, който реагира на полевия тест, поради съставките кодеин и ефедрил. Счита, че нарушението, за което е наложена ПАМ не е доказано. Отделно излага и доводи, че актът не е мотивиран. Моли за отмяна на оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата чрез процесуален представител в депозирани писмени бележки. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът – началникът на сектор в ОДМВР-Варна, РУ 02 Варна оспорва жалбата чрез главен юрисконсулт Г.. Сочи се, че към момента на налагането на ПАМ са били налице всички законови предпоставки за прилагането й. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Въз основана на събраните доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:

С. Н. Н. М. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 1439987/03.01.2026 г. от полицай при РУ 02 Варна при ОДМВР-Варна, за допуснато нарушение на чл.5, ал.3,т.1, предл.2 от Закона за движение по пътищата ( ЗДвП). АУАН е съставен заради това, че на 03.01.2026 г. в 0:37 часа в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица]в посока на движение [улица]жалбоподателят управлявал собствения си автомобил „Фиат Типо“ , с рег.№ [рег. номер] след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено след извършена проверка с техническо средство Dreger Drug Test- 5000 с фабричен № АRSE-0052, който отчел положителен резултат за амфетамин. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 300646.

С Мотивирана резолюция № 26-0436-[рег. номер]/07.01.2026 г. на началник сектор в ОДМВР-Варна е прекратено административнонаказателното производство по Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 1439987/03.01.2026 г.

От Докладна записка изготвена от полицай при ОДМВР-Варна , РУ 02 се , че жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа по реда на чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР във Второ РУ Варна. По случай има образувано ДП № 8/2026 г.

По делото е приет отговор от началника на МБАЛ-Варна към ВМА-София с.д. 3009/13.02.2026 г. В същия е посочено, че от Н. Н. М. са постъпили биологични проби ( лаб. № 18165 и № 18166) за химико-токсикологичен анализ, по талон за изследване № 3006646. Към настоящия момент е налице само първичен резултат от проведените скринингови тестове, който е отрицателен за наркотични вещества. Цитираният резултат е с ориентировъчен характер, няма доказателствена стойност и използването му за съставяне на категорично заключение е научно необосновано.

По делото е прието удостоверение рег.№ 365000-4704/23.01.2026 г. издадено от началник сектор „Човешки ресурси“ при ОДМВР-Варна. Видно от същото, П. Н. Ч. е назначен на длъжност началник сектор „Охранителна полиция“ към Второ РУ-Варна при ОДМВР-Варна, считано от 30.03.2015 г., която длъжност заема и към настоящия момент.

Предвид установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът намира следното от правна страна:

Оспореният административен акт е връчен на жалбоподателя на 08.01.2026 г. Жалбата е подадена на 15.01.2026 г., в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП.

С т. 2.4 от Заповед № 3653-7399/04.09.2025 г. на директора на ОД МВР – Варна във връзка с 1.3 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, са оправомощени да прилагат ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП началниците на сектор/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР-Варна за нарушения на ЗДвП на територията обслужвана от съответното РУ при ОДМВР-Варна. Издателят на оспорената заповед изпълнява длъжността началник на сектор „Охранителна полиция“ при 02 РУ на ОДМВР-Варна, видно от приетото удостоверение на началника на сектор „Човешки ресурси“ при ОДМВР-Варна.

По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1, както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи, съответно т.3 от посочената разпоредба ги задължава да не допускат управлението на моторно превозно средство от водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая е определено от министъра на вътрешните работи, че ОДМВР – Варна е служба, която осъществява контрол по ЗДвП. В съответствие с чл.172, ал.1 от ЗДвП директорът на ОДМВР – Варна, в качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП е делегирал правомощията си по чл.171, т.1 от ЗДвП на началниците на сектори / групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР-Варна на територията на съответното РУ, където е извършено и процесното нарушение. С оглед изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП.

Заповедта е издадена в писмена форма и са описани установените факти, поради което отговаря на изискването за форма.

В случая жалбоподателят е оспорил резултата от полевия тест, поради това е дал кръвна проба за изследване. Видно от отговора на началника на МБАЛ-Варна към ВМА-София са постъпили биологични проби за изследване по талон за изследване № 3006646.

Съгласно чл. 171, т.1, б. „б от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

От представеното писмо с.д. 3009/13.02.2006 г. на началника на МБАЛ-Варна към ВМА-София се установява, че относно дадената кръвна проба от жалбоподателя по талон за медицинско изследване № 3006646, резултатите от изследването не са изготвени. Протокол от химико-токсикологичното лабораторно изследване не е изготвен и към момента на приключване на устните състезания по делото, поради което чл.142, ал.2 от АПК е неприложим. Не е предвидена правна възможност съдът да спре настоящото производство до изготвяне на Протокол за химико-токсикологично изследване.

Нормата на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП установява, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. В случая има наличие на кръвна проба, която не е изследвана, по причини независещи от жалбоподателя. При издаване на ПАМ по чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП ответникът няма оперативна самостоятелност, т.е. при наличие на посочените факти в нормата следва да издаде административен акт. При оспорване на пробата от дрегер, фактите от значение за издаване административен акт по чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП са: налице ли е управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена чрез изследване от кръвна проба.

Изследване от кръвна проба започва с представяне на кръвната проба, съгласно чл. 23, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. В случая представяне на кръвна проба е направено на 03.01.2026 г. , то е част от процедурата по изследване на кръвната проба, поради което изследването е започнало, но не е приключило с протокол за химико-токсикологично изследване за определяне употреба на наркотични вещества или техни аналози, който се съставя на основание чл. 24, ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. При наличие на представена кръвна проба и започнала процедура по изследването й, административния орган задължително е следвало да установи резултата от изследването преди да наложи ПАМ, съгласно чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП. В този смисъл е и нормата на чл. 6, ал.9 от Наредба №1 от 19.07.2017 г., която предвижда кога може да се използва резултата от техническо средство /дрегер/ - Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В случая предпоставките по чл. 6, ал.9 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. не са налице, поради което резултатът от техническото средство не е годно доказателство за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози.

Изследването на кръвната проба не се осъществява от ответника и същият няма контрол над органите, които са компетентни да го извършат, но това не води до извод, че отпада изискването въведено с чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, а именно, че при оспорване резултата от дрегера изследването от кръвната проба е определящо.

След като е нормативноустановено, че резултатът от кръвната проба е определящ, когато резултатът от дрегера е оспорен, е необходимо фактът – управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози да е установен с надлежно доказателство – протокол за химико-токсикологично изследване, за да се наложи ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП.