Решение № 4381 от 07.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4381 гр. Пловдив, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20225330115019 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 72 ал. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по подадена жалба от Р. Н. К. с ЕГН: **********, срещу Заповед за полицейско задържане на лице, рег. № *** от 08.10.2022 г., издадена от А.М. на длъжност - *** при сектор „ОП“ при ...РУ на МВР Пловдив, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на заповедта, издадена при нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. Възразява се, че отразеният в заповедта час на задържане и действителния такъв не съответстват, като се твърди по-късен час с оглед останалите връчени и подписани от жалбоподателя документи.

Излагат се доводи за липса на изложени фактически и правни основания за издаване на заповедта. Възразява се, че липсват мотиви, които да обосновават издаването на административния акт. Навеждат се доводи за неспазване на установения в чл. 6 от АПК принцип на съразмерност като материално изискване за законосъобразност на административния акт. С оглед изложеното се претендира издадената заповед да бъде отменена.

В указания срок от ответника А.М., *** в ...РУ на МВР – Пловдив, е постъпил отговор, с който се оспорва депозираната жалба. Излагат се съображения, че заповедта съдържа всички необходими реквизити по чл. 74, 1 ал. 2 ЗМВР, издадена е от компетентен орган в предвидената в закона форма, спазени са административнопроизводствените правила и е приложен правилно материалния закон. В тази връзка се посочва, че по отношение на лицето са били налице данни за извършено престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 НК, за което е било образувано досъдебно производство. Предвид изложеното се навеждат съображения, че заповедта е издадена в съответствие с целта на закона – да се предотврати и разкрие престъпление, като временно се ограничат правата на лицата, за които има данни, че са извършени престъпления. Претендират се разноски. Възразява се за прекомерност на уговореното от страна на жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства и обсъди доводите, изложени в жалбата, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок, произтича от процесуално легитимиран субект, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима. По същество същата се явява неоснователна, като съображенията за това следните:

При осъществяване на проверка на оспорения акт, съдът следва на основание чл. 168 АПК да извърши съдебен контрол досежно неговата законосъобразност, като съобрази критериите по чл. 146 АПК /така Решение № 6213 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 13768/2017 на Върховния административен съд/.

При налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/, длъжностните лица не действат в лично качество, а като представители на юридическото лице, към чиято структура административно, функционално и йерархически принадлежат. Ответник в съдебното административно производство е органът, заемащ конкретна длъжност. С оглед принадлежност на полицейския орган към структурата на звено към ОД МВР - Пловдив, следва да се приеме, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.

Правомощията на полицейският орган произтичат пряко от закона и са осъществени в съответния териториален обхват. Обстоятелството, че полицейският орган, издал заповедта за задържане, е един от пострадалите от вмененото на жалбоподателя престъпление, не обосновава извод за липса на материална компетентност на органа. Обратното означава да се отрече правомощието на полицейския орган да изпълни законоустановените си задължения, доколкото при и по повод службата си е пострадал от твърдяното престъпление. Още повече, че по делото има данни за агресивно поведение от страна на жалбоподателя, обусловило необходимостта от предприемане на мерки за опазване на обществения ред.

Заповедта е издадена в съответствие с изискването за писмена форма на административния акт и съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗМВР.

2

Съдът намира, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Относно посочения в заповедта час на задържането съдът не констатира твърдяното от жалбоподателя нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 4 ЗМВР. По делото не се събраха доказателства установяващи по-късен час на задържането. Напротив от заключението на допуснатата по делото СТЕ, в частност от представените от вещото лице кадри от видеозаписа, направен от охранителната камера, монтирана в сградата на ...РУ на МВР – Пловдив, е видно, че жалбоподателя Р.

К. е въведена във фоайето на сградата в 07:50 на 08.10.2022 г., както и, че в периода между 08:00 и 08:18 часа се извършват действия, които според експерта могат да бъдат определени като „връчване на книжа“. Само по себе си обстоятелството, че в останалите връчени на жалбоподателя документи е вписан по-късен час, не може да обоснове извод за погрешно посочен в заповедта час на задържане.

Относно фактическо основание за задържането, съгласно изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, е приложима хипотезата на съдържащи се в административната преписка данни, обосноваващи прилагане на посочената в заповедта норма - чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. В тази връзка неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че издадената заповед се явява незаконосъобразна, доколкото в същата не са посочени фактическите и правни основания за задържането. Като фактически основания е посочено, че лицето се задържа във връзка с извършено престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 НК – причиняване на телесна повреда на полицейски орган. Настоящият съдебен състав намира посоченото в заповедта за достатъчно за изпълнение на изискването по чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, доколкото е посочено, че са налице данни за извършено престъпление, като същото е конкретизирано, както като правна квалификация – чл. 131, ал. 2, т. 4 НК, така и като описание от фактическа страна – причиняване на телесна повреда на полицейски орган. В тази връзка следва да се посочи, че правилно е определено и правното основание на задържането, а именно: чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, съгласно който полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

От приобщените по делото доказателства несъмнено се установява, че на 08.10.2022 г. полицейските служители от ...РУ при ОД на МВР – Пловдив А. М. и И.Б. посетили сигнал за възникнал конфликт в кв. Капана, гр.

Пловдив. На място установили жалбоподателя Р. К., която не представила документ за самоличност, при което започнала да се държи агресивно, да буйства и да обижда полицейските служители. В сградата на ...РУ при ОД на МВР – Пловдив жалбоподателя продължила с агресивното си поведение, като нанесла удари с крак на полицаите А. М. и И.Б.. По случая е образувано досъдебно производство № 396/2022 г. по описа на ...РУ при ОД на МВР – Пловдив, като с Постановление от 13.10.2022 г. на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив жалбоподателя Р. К. е привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 НК за това, че 3 на 08.10.2022 г. в гр. Пловдив, е причинила леки телесни повреди, изразяващи се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето на полицейски орган - А. М. М. и И.Ф.Б. – *** към ...РУ при ОД на МВР – Пловдив, при изпълнение на службата им, свързана с опазване на обществения ред, както и за престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК за това, че на 08.10.2022 г. в гр. Пловдив, е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е било съпроводено със съпротива срещу орган на властта и изключителен цинизъм.

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице данни за извършено престъпление от страна на жалбоподателя. Следва да се отбележи, че законът борави с терминът „налице данни“, не и със сигурност, която е необходима за постановяване на съдебен акт, респ. достатъчно за осъществяване на задържането за срок от 24 часа е наличието на индиция за съпричастността на жалбоподателя към извършено престъпление, каквато в случая е била налице.

На последно място следва да бъде изследван въпросът дали оспореният акт съответства на целите на закона. Според принципа на законността, нормативен израз на който е нормата на чл. 4 ал. 2 от АПК, административни актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона. А според принципа на съразмерността /чл. 6, ал. 2 от АПК/, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в поголяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая, оспорената ПАМ се явява приложена по отношение на жалбоподателя при спазване на принципа за съразмерност, тъй като същата е задържана от полицейски органи на 08.10.2022 г., когато се е държала агресивно, буйствала е, посегнала е на физическата неприкосновеност на полицейските служители и е нарушавала обществения ред. Съобразно конкретните факти, обусловили задържането, същото не се явява самоцел, а съобразно с целта на ограничението и се явява пропорционално на засягането правото на свобода и сигурност в съответствие с чл. 6 ал. 1 АПК.

Поради всичко изложено, доколко оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с изискванията за форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с материалноправни разпоредби, същата се явява законосъобразен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на бюджета на органа, издал атакувания акт – ОД на МВР Пловдив, сумата от 100 лева възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено в минимален размер съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран, съдът

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 82993/19.10.2022 г., подадена от Р. Н. К. с ЕГН: **********, срещу Заповед за полицейско задържане на лице, рег. № *** от 08.10.2022 г., издадена от А.М. на длъжност - *** при сектор „ОП“ при ...РУ на МВР - Пловдив, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа.

ОСЪЖДА Р. Н. К. с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. "Княз Богориди" № 7, сумата в размер на 100 лева /сто лева/, представляваща разноски в настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне пред Административен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 5