Решение № 18587 от 12.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18587 гр. София, 12.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20211110170864 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

“ЗАД Алианц България“ АД е предявило иск по чл.411 КЗ срещу „Застрахователно акционерно дружество Даллбогг : Живот и здраве“ АД за сумата от 1867,38 лева – вземане за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху л.а. „М.“ модел „*“ с рег. № * НС, причинени при ПТП от 21.05.2021г. в гр. Попово, кръстовището на бул.“България“ и ул. „Раковска“, предизвикано по вина водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба (10.12.2021г.) до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка платил застрахователно обезщетение за щети върху автомобил, причинени при ПТП по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска “Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на събитието е ответникът. По извънсъдебно предявена претенция ответникът не извършил плащане.

Ищецът претендира вземане, формирано от платеното застрахователното обезщетение и ликвидационните разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Оспорва иска с доводи за недоказана вина на водача М. Тюмер С.. Оспорва настъпването на процесното събитие и твърдения механизъм. Твърдените вреди върху л.а. „М.“ модел „*“ с рег. № * НС не се намирали в пряка причинна връзка с процесното събитие. Оспорва иска и по размер, като счита, че платеното застрахователно обезщетение е завишено с оглед действителния размер на вредите вследствие на твърдяното събитие. Прави възражение за съпричиняване, обосновано с това, че водачът на л.а.

„М.“ модел „*“ с рег. № * НС бил паркирал автомобила на необособено за това място към датата на настъпване на инцидента.

Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и доказателствата по делото, намира следното:

В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка е платил застрахователно обезщетение в твърдения размер за посочените вреди, които са предизвикани по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието бил ответникът и размер на причинените вреди.

1

Съдът приема за установено, че на 21.05.2021г. в гр. Попово на кръстовището на ул.

„България“ и ул. „Раковска“ при условията на дъжд и мокра пътна настилка водачът на МПС „Б.“ с рег. № * ТН, поради движение с несъобразена скорост е загубил контрол над управлението на автомобила, вследствие на което се е отклонил от посoката си на движение, завъртял се е и се е ударил в сграда, поставена на скат между ул. „Раковска“ и ул. „Лозарска“. Покачил се е върху тротоара и се е ударил в стоманен стълб от уличното осветление. При настъпилия удар левият фар на автомобила се е счупил и парчета от стъклата са отхвръкнали и са паднали върху паркирания на ул. „Лозарска“ лек аавтомобил „М.“ с рег. № * НС, с което са нанесни щети върху последния автомобил.

За да направи горните изводи, съдът взема предвид събраните по делото свидетелски показания. От показанията на свидетеля М. С. се установява, че същият е претърпял пътнотранспортно произшествие в гр. Попово при управление на л.а. „Б.“ , рег. * ТН. Движел се е по бул. „България“, като поради валеж от дъжд пътната настилка била морка. На кръстовище завил наляво, автомобилът поднесъл, свидетелят не могъл да го овладее и се блъснал в стълб на улично осветление. На улица по – долу се намирал паркиран автомобил „М.“. От удара маслото на управлявания от ищеца автомобил е изтекло и е обляло намиращия се на улица по – долу паркиран автомобил „М.“. Между двата автомобила не е имало съприкосновение. Собственикът на другия автомобил чул удара и излезнал от къщата, пред която бил паркиран автомобилът му.

Местопроизшествието било посетено от полицейски служители. На свидетеля бил съставен акт за установяване на административно нарушение.

Свидетелят С. Р. съобщава за пътнотранспортно произшествие от 21.05.2021г. Посочва, че тогава е вечерял в къщата на дядо си в гр. Попово на ул. „Лозарска“ № 8, пред която свидетелят бил паркирал автомобилът си. По някое време чул трясък отвън и установил, че л.а. „Б.“ се е качил върху тротоара и е бил ударил стълб за осветление. От удара били изхвръкнали метални части от катастрофиралия автомобил. Цялата предница на автомобила на свидетеля Р. била в двигателно масло. Върху автомобила му имало стъклени и метални части, които били нанесли щети върху предния капак на автомобила. Местопроизшествието било посетено от органи на МВР.

Притежаваният от св. Р. автомобил бил разположен на улица, която е на по – ниско ниво, а другият автомобил се е движил по улица, която е на по – високо ниво.

Съдът напълно кредитира така събраните свидетелски показания, защото същите са последователни, безпристрастни и взаимно се допълват. Съобщеното от свидетелите се подкрепя и от отразеното в приетия като доказателство протокол за ПТП, съставен след посещение на орган на полицията, който макар и да не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно причините за инцидента (арг. чл.179, ал.1 ГПК), то отразеното в него се подкрепя и от приетото без възражения заключение по съдебно – автотехническата експертиза, което се кредитира от съда.

Предвид установеното от фактическа страна съдът приема, че водачът на л.а. „Б.“ , рег. * ТН е допуснал нарушение на нормата на чл.20, ал.2 ЗДвП, с което е предизвикал настъпване на произшествието. Не се твърдят и не се установяват обстоятелства, които да оборват презумпцията за вина съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД. В подкрепа на извода относно посочения по – горе механизъм е и приетото наказателно постановление № 21-0321-000385, с което на водача М. С. е наложена глоба за нарушение на нормата на чл.20, ал.2 ЗДвП във връзка с процесния инцидент.

Недоказано по делото е възражението за съпричиняване, обосновано паркиране на лек автомобил „М.“ с рег. № * НС на необособено място. Автомобилът е бил паркиран пред къща, като не се установява посоченото място да е забранено за паркиране.

Няма спор по делото, че към датата на събитието застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на виновния водач е ответникът.

Не се спори и за това, че към датата на произшествието л.а. „М.“ с рег. № * НС е бил обект на сключен при ищеца договор по застраховка „каско“ по застрахователна полица № ***456, както и че процесното събитие – ПТП, е покрит по застраховката риск.

Страните не спорят, а и от събраните доказателства се установява, че по повод щета, образувана във връзка с процесното събитие „М.“ с рег. № * НС е бил отремонтиран за сметка на ищеца за сумата от 1852,38 лева.

2

С плащането на застрахователното обезщетение, респ. с възстановяване на вредите в натура (чл.406 КЗ), застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл.411 КЗ.

Обемът на отговорността по чл.411 КЗ включва платеното застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски. Отговорността на ответника на претендираното основание не може да надвишава застрахователната сума (чл.386, ал.1 КЗ) и действителната стойност на вредата (чл.386, ал.2 КЗ). Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие - действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл.400, ал.1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл.400, ал.2 КЗ).

За установяване на стойността, необходима за възстановяване на вредите към датата на събитието, по делото е изслушвано заключение по съдебно – автотехническа експертиза, прието без възражения, което се кредитира от съда. Вещото лице е възприело вида и степента на уврежданията по автомобила, посочени в опис – заключението на ищеца по процесната щета, като е дало заключение, че същите са в причинна връзка с процесното събитие. Според заключението на вещото лице стойността на ремонтно – възстановителните работи за отстраняване на щетите, нанесени вследствие на процесното събитие върху л.а. „М.“ с рег. № * НС по средни пазарни цени към датата на събитието, възлиза на сумата от 1852,38 лева. Платеното от ищеца обезщетение е в по – нисък размер. При това в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на 1867,38 лева – платено застрахователно обезщетение от 1852,38 лева и ликвидационни разноски – 15 лева, чийто размер съдът намира за обичаен и установен съгласно чл.162 ГПК.

От горното следва, че искът за главното вземане следва да се уважи в предявения размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

По разноските:

Предвид изхода на делото право на разноски има само ищцовото дружество, на което следва да се присъдят разноски съгласно списък по чл.80 ГПК в общ размер от 707,56 лева, за извършването на които са представени доказателства.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. “Дианабад”, бул. “Г.М. Д.” № 1, да плати на „ЗАД Алианц България“ АД, ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление : гр.

София, ул. „Сребърна“ № 16, на основание чл.411 КЗ сумата от 1867,38 лева – вземане за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху л.а. „М.“ модел „*“ с рег.

№ * НС, причинени при ПТП от 21.05.2021г. в гр. Попово, кръстовището на бул.“България“ и ул.

„Раковска“, предизвикано по вина водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба (10.12.2021г.) до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 707,56 лева.

Присъдените суми могат да бъдат внесени по следната банкова

BG16BUIN74441010002091, BIC BUINBGSF при „Алианц Банк България“ АД. сметка

:

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4