Решение № 268 от 18.06.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Г. Въззивно гражданско дело № 20251800501186 по описа за 2025 година

С Решение № 159/16.07.2025г., постановено по гр.д. № 256/2024г. на Сливнишкия районен съд, е прогласена относителната недействителност на основание чл. 76 от ЗН по отношение на Б. В. С. с ЕГН ********** на акта на разпореждане, извършен от В. С. ПопН. с ЕГН ********** и Л. В. С. с ЕГН **********, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 159, том. II, рег. № 3264, дело № 337, в частта, с която тези лица са се разпоредили в полза на В. Л. С. с ЕГН ********** с притежаваните от тях 4/6 ид. части от наследствения урегулиран поземлен имот с площ от 900 кв. м., за който е отреден УПИ IV-95, от квартал 9 по плана на с. М.М.. общ. Д.. обл. С., като е оставено без уважение възражението по чл. 76 от ЗН в частта относно акта на разпореждане, извършен от В. С. ПопН. и ЕГН ********** и Л. В. С. и ЕГН **********, в полза на В. Л. С. с ЕГН ********** за останалата 1/6 ид. част от урегулирания поземлен имот и за притежаваните от тях 5/6 ид. части от съсобствеността върху изградената в имота двуетажна вилна сграда с гаражи, мазе и тавански помещения със застроена площ от 120 кв.м.

Със същото решение е допусната съдебна делба между Б. В. С. с ЕГН **********, В. С. ПопН. с ЕГН ********** и Л. В. С. с ЕГН ********** на УПИ IV-95, от квартал 9 по плана на с. М.М.. общ. Д.. обл. С., при квоти:

• 1/3 ид. част за Б. В. С.;

• 1/3 ид. част за В. С. ПопН. и

• 1/3 ид. част за Л. В. С..

С решението е допусната и съдебна делба между В. Л. С. с ЕГН ********** и Б. В. С. с ЕГН ********** на двуетажна вилна сграда с гаражи, мазе и тавански помещения със застроена площ от 120 кв.м., изградена в УПИ 1

IV-95 от квартал 9 по плана на с. М.М., общ. Д.. обл. С., при квоти:

• 5/6 ид. част за В. Л. С.;

• 1/6 ид. част за Б. В. С..

На последно място, с това решение е отхвърлено искането по чл. 344, ал.

2 от ГПК на Б. В. С. с ЕГН 710618626 срещу В. Л. С. с ЕГН ********** за заплащане на сумата в размер на 164,00 лева месечно, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на процесните имоти - земя и сграда, поради ползване на същия от ищеца, за периода от датата на подаване на искането - 01.07.2024 г., до окончателното извършване на делбата, ведно със законната лихва, считано от тази дата до окончателното й изплащане.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на Б. В. С. срещу горното решение, в частта му, с която е оставено без уважение възражението по чл. 76 от ЗН за акта на разпореждане, извършен от В. С. ПопН. и Л. В. С. в полза на В. Л. С. за притежаваните от тях 5/6 идеални части от съсобствеността върху изградената в имота Двуетажна вилна сграда с гаражи, мазе и тавански помещения и са определени квотите на съсобствеността и лицата за сградата, както и в частта му, с която е отхвърлено искането по чл.

344, ал. 2 от ГПК. Жалбоподателят твърди, че в обжалваните части решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост.

Описва установената фактическа обстановка по делото, като акцентира върху доказаното наличие и други имоти и вземания на Л. С.а, поради което счита, че са установени материалните предпоставки по чл. 76 от ЗН. Сочи, че делбеното имущество е наследствено, като от повече от един наследници е извършено действие на разпореждане с вещ от наследствената маса с полза на трето за наследството лице, а също и че наследството не се изчерпа само и единствено с недвижимия имот, предмет на делбата, а съществува и друго наследствено имущество. Прави извод, че дарението е недействително по отношение на процесната идеална част, доколкото към момента имотът не се е паднал в дял в дял на когото и да било от дарителите В. С. ПопН. и Л. В. С..

Съответно, В. Л. С. не следвало да бъде допуснат като съделител. Оспорва мотивите на районния съд, че искът по чл. 76 от ЗН е неоснователен по отношение на разпоредителната сделка с находящата се в делбения УПИ сграда, тъй като същата била частично собственост и на единия съделител на самостоятелно основание. Счита, че тези мотиви нямат законова опора, а неотносим е фактът, че делбеният имот бил не само наследствена, но и лична собственост на преживелия съпруг. Още повече, че в случая двата делбени имота – земята и сградата – са функционално свързани и имат общо предназначение, поради което намира за нелогично да бъдат предмет на различно третиране по чл. 76 от ЗН. Жалбоподателят счита решението за неправилно и в частта, с която е отхвърлено искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК.

Подчертава, че искането е своевременно направено и че се подкрепя от свидетелските показания на св. Д. Н.. Споделя извода на СлРС, че делбеният поземлен имот е бил лична собственост на наследодателя Л. С.а, поради което правилно е определил квотите в съсобствеността му от по 1/3 ид.ч. за Б. С., Л.

С. и В. ПопН.. Не оспорва решението в тази негова част, но го обжалва в частта, с която са определени квотите на съсобствеността на жилищната сграда от 5/6 и 1/6 за съделителите В. Л. С. и Б. В. С.. Счита, че квотите на съсобствеността върху този обект следва да бъдат определени между първоначалните собственици на имота и наследници на наследодателя Л. Н.

2

С.а, а именно - 4/6 идеални части за съделителя В. ПопН., и по 1/6 за съделителите Б. В. С. и Л. В. С.. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните му части и да уважи възражението по чл. 76 от ЗН изцяло, както и искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от В.

Л. С., който я оспорва. Намира за недопустими оплакванията срещу оставеното без уважение възражение на жалбоподателя по чл. 76 от ЗН в частта относно акта на разпореждане на В. НопН. и Л. С. с притежаваните от тях 5/6 идеални част от изградената в недвижимия имот сграда. Подчертава, че за първи път едва с въззивната жалба ответникът иска обявяване недействителност на дарението в неговата цялост, докато в първоинстанционното производствобило направено възражение по чл. 76 от ЗН единствено срещу извършеното дарение на 1/6 нд. ч. на В. НопН. и 1/6 ид. ч. на Л. С. (придобити по наследство от техния наследодател Л. С.а), като е поискано допускане до делба на процесния недвижим имот при квоти 3/6 ид. ч. за В. С. и по 1/6 ид. ч. за Б. С., Л. С. и В. ПопН.. Прави извод, че възражението по въззивната жалба е недопустимо, тъй като е извършено след законоустановения нреклузнвен срок. Отделно от това, счита за изпяло действително и добросъвестно извършеното от В. С. ПопН. и Л. В. С. в полза на В. Л. С. дарение на 5/6 идеални части от процесните имоти, доколкото нямало забрана да се разпоредят със собствените си идеални части от вещта.

Намира за изцяло неотносима разпоредбата на чл. 76 от Закона за наследството, тъй като според него тя касае хипотеза на извършване на доброволна делба на наследство. Споделя мотивите по този въпрос, изложени в обжалваното решение, като се позовава на съдебна практика (Решение № 531 от 20.10.2009 г. по гр. д. № 5336/2008 г.. 11 ГО на ВКС). Излага съображения въз основа на ТР № 1 от 19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Изразява становище, че възражението на ответника по чл. 76 от ЗН е упражнено при злоупотреба с право. Взема отношение и по доводите във връзка с искането по 344, ал. 2 от ГПК, като споделя крайния извод на районния съд. Анализира фактическия състав на вземането за обезщетение по чл. 31. ал. 2 от ЗС и изтъква, че не ползва имота, нито е лишил ответника от възможността да го ползва, а и последният не е предявил претенция за ползването му. Уточнява, че имотът е необитаем от повече от 15 години и от него не се извличат облаги, както и че не са предприемани, нито ще бъдат предприемани каквито и да е било действия за лишаване на ответника от възможността му да ползва имота. Счита, че предявяване от страна на ответника на искане за обезщетение от лишаване от право на ползване без искане за ползване на имота съобразно правата му, представлява злоупотреба с право. Навежда довод, че ответникът не изпълнява задълженията си като собственик по смисъла на чл. 30, ал. 3 от ЗС. Оспорва показанията св. Д. Н. поради нейната заинтересованост, както и поради съществени противоречия в тях. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба. Претендира разноски.

Подадена е и насрещна въззивна жалба от В. Л. С. срещу първоинстанционното решение в частта, с която е допусната съдебна делба на УПИ IV - 95 от квартал 9 по плана на с. М.М.. общ. Д., обл. С., при квоти от по 1/3 ид. ч. за Б. В. С., В. С. ПопН. и Л. В. С.. Жалбоподателят счита, че решението в тази му част е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва извода на районния съд, че процесното дворно място е било изключителна лична 3 собственост на наследодателката Л. С.а. Сочи, че същото е придобито по време на действието на брака между Л. Н. С.а и В. С. ПопН. при наличието на съвместен принос от двамата сьпрузи, т.е. в режим на съпружеска имуществена общност. Позовава се на презумпцията по чл. 21, ал. 3 от СК относно наличието на съвместен принос при заплащането на паричната сума за уравняване на дяловете между наследниците.

Счита за изцяло неоснователни и наведените твърдения за недействителност на основание чл. 76 от ЗН по отношение на извършеното дарение на 1/6 ид. ч. на В. ПопН. и 1/6 ид. ч. на Л. С. от процесното дворно място в полза на В. С.. Прави извод, че делба на дворното място следва да бъде допусната при същите квоти както и на построената в него двуетажна вилна сграда, а именно - 5/6 ид. ч. за В. С. и 1/6 ид. ч. за Б. С.. Изразява становище за действителност и добросъвестност на извършеното от В. С.

ПопН. и Л. В. С. в полза на В. Л. С. дарение, тъй като дарителите били носители на вещно право на собственост и са разполагали с възможността да осъществяват всички свързани и произлизащи от това право правомощия. Не съществувала и забрана за В. С. ПопН. и Л. В. С. да се разпоредят със собствените си идеални части от вещта. Възпроизвежда и виждането си, че разпоредбата на чл. 76 от Закона за наследството е неотносима към процесния случай, тъй като касае хипотеза на извършване на доброволна делба на наследство, каквато в настоящия случай не е налице. Споделя изводите на районния съд по този въпрос и Черпи аргументи от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. При условията на евентуалност, жалбоподателят счита, че ако дворното място действително е представлявало изключителна лична собственост на наследодателката Л. С.а, то твърденията за недействителност на основание чл. 76 oт ЗН по отношение на извършеното дарение на идеалните части от дворното място са неоснователни, а делбата му следва да бъде допусната при квоти от 2/3 ид. ч. за В. С. и 1/3 ид. ч. за Б. С..

Навежда довод, че възражението на ответника по чл. 76 от ЗН е упражнено при злоупотреба с право, както и че евентуалното му уважаване няма да доведе до постигане на целта на разпоредбата, а именно - делбата да бъде извършена единствено между наследниците. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е допусната съдебна делба на УПИ IV - 95 от квартал 9 по плана на с. М.М.. общ. Д., обл. С., при квоти 1/3 ид. ч. за Б. В. С., 1/3 ид. ч. за В. С. ПопН. и 1/3 ид. ч. за Л. В. С., като вместо това допусне извършването на съдебна делба на този имот при квоти 5/6 ид. ч. та В. Л. С. и 1/6 ид. ч. за Б. В. С.. Претендира разноски.

Постъпил е отговор на насрещната въззивна жалба от страна на В.

ПопН. и Л. С., с който се изразява становище за нейната основателност.

Постъпил е отговор на насрещната въззивна жалба от страна на Б. С., който я счита за изцяло неоснователна и недоказана. Сочи, че е останало недоказано, че средствата за уравняване на дяловете при придобиване от страна на Л. С.а на делбения имот, са били семейни. Прави извод, че той е бил нейна лична собственост, поради което и на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН квотите в съсобствеността били определени правилно. Моли съда да остави без уважение насрещната въззивна жалба.