Решение № 6281 от 19.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6281 гр. София, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

П. Ив. Минчев

Йоана Ст. Адова при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20251100505210 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №1270 / 26.01.2025 постановено по гр.д. № 12133/2022г. по описа на СРС, 58. състав, е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Д. П. с ЕГН:

**********, че има парични задължения към „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК 831609046, във връзка с топлоснабдяване на имот с аб. № 353553 в размери: 1410,45 лв. стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. № 353553 за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 13.12.2021 г. до изплащане на вземането; 35,26 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 13.12.2021 г. до изплащане на вземането – ЧАСТ от задълженията, за които по ч.гр.д.№ 71179/2021 г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

С решението са отхвърлени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД срещу същия ответник искове: за главница, претендирана като топлинна енергия - за разликата над 1410,45 лв. до пълния претендиран за установяване размер от 1 641,21 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г.; за 281,31 лева - мораторна лихва относно задължението за топлинна енергия и за забава в периода от 15.09.2019 г. до 23.11.2021 г.; за 7,92 лева - мораторна лихва относно задължението за дялово разпределение и за период от 31.12.2018 г. до 23.11.2021 г.

С решението П. Д. П. с ЕГН: ********** е осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК 831609046, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 951,63 лв. – съдебни разноски.

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените искове са уважени, е подадена в срок въззивна жалба от ответника П. П., в която са развити съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Жалбоподателят поддържа, 1 че по делото е останало недоказано правото на собственост на ответника по отношение на топлоснабдения имот, респ. качеството му на вещен ползвател. Липсвало и основание за присъждане на сумите за дялово разпределение. Не била установена и датата, на която задължението следвало да бъде платено. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който са развити съображения за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемата страна сочи, че съдът бил изследвал събраните по делото доказателства, както и съдебната практика по такива договори, и бил достигнал до правилни фактически и правни изводи. Моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба.

Срещу така постановеното решение в частта, с която са отхвърлен исковете на “Топлофикация София” ЕАД по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумите от 281.31лева, представляваща начислена мораторна лихва за потребена топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. до 23.11.2021 г., както и за сумите от 7.92лв., представляваша мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2018 г. до 23.11.2021 г. е подадена в срок въззивна жалба от ищеца “Топлофикация София” ЕАД, в която са развити съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Въззивникът-ищец поддържа, че изпадането на ответника в забава възниква въз основа на приложимите общи условия от 2016г. и моли за отмяна на решението в обжалваната част, както и за уважаване на предявените искове за мораторна лихва.

В срока за това е подаден отговор на въззивната жалба от П. П., чрез адв. К., в който са развити съображения за нейната неоснователност. Ищецът не бил ангажирал доказателства за публикуване на процесните суми в сайта на дружеството или по друг начин, поради което и ответникът не бил изпаднал в забава. Моли решението да се потвърди в обжалваната част и претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не са нарушени императивни материалноправни норми.

По неговата правилност и във връзка с доводите в жалбите е необходимо да се посочи следното:

По въззивната жалба на ответника П.:

За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената топлинна енергия и нейната стойност, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, 2 установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия.

Във въззивното производство е налице спор относно това има ли ответника качеството потребител на топлинна енергия – тоест ангажирани ли са доказателства по делото за това, че той е собственик или вещен ползвател, или е налице сключено с доставчика на топлинна енергия съглашение.

От съвкупната преценка на приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства се установява, че потребител на топлинната енергия за имота за процесния период е именно жалбоподателят. Ангажиран е по делото неоспорен Списък за таксуване на топлинна енергия на живущите по апартаменти в бл. ****, който носи подписа на ответника.

Безспорно, посоченото писмено доказателство не удостоверява право на собственост, в каквато посока са оплакванията във въззивната жалба, но същото е индиция за принадлежността на това право в патримониума на ответника. Същевременно, по делото са представени и приети писмени доказателства от третото лице – помагач, а именно документите за отчет, съставяни за имота за процесния период, подписани от посочения клиент П. П., които не са оспорени от ответника и по същество представляват направено извънсъдебно признание на задълженията към доставчика на топлинна енергия. Видно е от ангажираните по делото фактури и че партидата при ищеца се води на името на ответника.

Обсъдени в съвкупност, посочените доказателства сочат на еднозначния извод за наличие на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, който извод не може да бъде оборен от липсата на ангажиран по делото нотариален акт за собственост/вещно право на ползване на името на ответника за топлоснабдения имот. Оплакванията на въззивника - ответник за необоснованост на решението в тази му част се преценяват от въззивния съд като неоснователни.

Пред въззивната инстанция не е формиран спор по въпроса за количеството доставена топлинна енергия до топлоснабдения имот и неговата стойност, а и в писмения отговор на исковата молба ответникът изрично е посочил, че оспорва размера на иска само във връзка с възражението си за погасителна давност, при което, въззивният съд изцяло се солидаризира с извода на СРС, че следва да се кредитира по реда на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено заключението на съдебно-техническата експертиза.

Заключението е изготвено въз основа на проверени от вещото лице писмени доказателства, представени от ищеца и от третото лице – помагач, които не са били оспорени от ответника.

Не са наведени оплаквания и относно произнасянето на първоинстанционния съд по възражението за изтекла погасителна давност, в която насока съдът намира, че в обжалваното решение не е допуснато нарушение на нормите на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Ето защо, не са налице предпоставки за ревизиране на извода на СРС относно размера на задължението за главница за топлинна енергия, която възлиза на 1 585,75 лв. за процесния период.

Формиран е спор пред въззивната инстанция относно дължимостта на претендираната от ищеца сума за главница за извършена услуга по дялово разпределение.

По този иск въззивният съд намира следното.

По делото няма спор и се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, в която е въведена система за дялово разпределение.

От приетите Договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в от ЗЕ и Договор от 25.09.2002г. се установява, че изпълнението на тази услуга е възложено на третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД, а от представените от него индивидуални справки и от заключението на СТЕ се изяснява, че през процесния по делото период услугата е извършена именно от това дружество в съответствие с приложимата нормативна уредба.

По отношение на процесните вземания за цена на топлинна енергия са приложими общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация 3

София“ ЕАД на клиенти в гр. София /ОУ/, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие.

Видно от представените общи условия, същите са публикувани във в. „Монитор“ на 11.07.2016г., а съгласно чл. 150, ал. 3, изр. 2 ЗЕ, общите условия влизат в сила в 30-дневен срок след първото им публикуване. Ето защо, ответникът дължи заплащане на услугата дялово разпределение за процесния период в размера, определен от съда въз основа на приетата по делото ССчЕ– 35,26 лв.

Предвид съвпадението в крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

По въззивната жалба на „Топлофикация София“ ЕАД:

По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни количества, затова падежите за плащане на сумите по месечните фактури са без значение за дължимостта на мораторната лихва. Тя се дължи от уговорената в общите условия по-късна дата, а именно след изтичане срока за плащане на сумата по общата фактура. Задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана или публикуване на сумите на сайта на дружеството, в която посока за възраженията, релевирани в отговора на въззивна жалба. Ето защо въззивникът е изпаднал в забава за плащане на вземането за цена на топлинна енергия.