Определение № 789 от 23.08.2019, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№

23.08.2019 г. гр. София,

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ

ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети август две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ

ГЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИНА ДОНЧЕВА

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ като разгледа докладваното от младши съдия ВАСИЛЕВ въззивно частно гражданско дело № 303 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по възражение по чл. 423, ал. 1 от ГПК /неправилно озаглавено искова молба/ от 16.03.2017 г. и направено в открито съдебно заседание по гр. д. № 16263/2017 г. по описа на Софийски районен съд, изпратено по компетентност на Софийски окръжен съд и уточнено с молба от 26.07.2019 г., на длъжника М.С.П. чрез адв. М. от САК срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 310 от 20.06.2016 г., издадена по ч.гр.д. № 385/2016 г. по описа на Районен съд – гр.

Елин Пелин, с която същата е осъдена да заплати на заявителя „Ч.Е.Б.“ АД сумата от 549,25 лева, представляваща главница, както и сумата 96,07 лева, представляваща лихви за периода от 10.06.2014 г. до 04.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.05.2016 г. до окончателното изплащане и сумата 25 лева за държавна такса и 76,13 лева за адвокатско възнаграждение.

Във молба възражението и в уточнителната е посочено, че длъжницата е узнала за издадената срещу нея заповед за изпълнение в началото на месец март 2017 г., след което е предявила искова молба въз основа на която е образувано гр.д. № 16263/2017 г. по описа на Софийски районен съд. Твърди, че не е била уведомена лично за издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, както и че по време на връчването е пребивавала в чужбина. Предвид изложеното моли въззивния съд да приеме възражението срещу издадената заповед за изпълнение.

Съдът, като взе предвид оплакванията във възражението по чл. 423, ал. 1 от ГПК и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното:

Възражението по чл. 423 от ГПК е допустимо – подадено е в изискуемия 1-месечен преклузивен срок от узнаването. Разгледано по същество същото е неоснователно.

По делото се установява, че по подадено от „Ч.Е.Б.“ АД заявление е образувано ч.гр.д. № 385/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Елин Пелин и е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 310 от 20.06.2016 г., с която длъжницата е осъдена да заплати на заявителя „Ч.Е.Б.“ АД сумата от 549,25 лева, представляваща главница, както и сумата 96,07 лева, представляваща лихви за периода от 10.06.2014 г. до 04.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.05.2016 г. до окончателното изплащане и сумата 25 лева за държавна такса и 76,13 лева за адвокатско възнаграждение.

Първоначално, заповедта за изпълнение е била изпратена на настоящия адрес на длъжницата в гр. Е.П., ул.

„С.К.“ №00, от който по данни на новите собственици се е установило, че същата не живее на този адрес. Впоследствие, заповедта е била изпратена на постоянния й адрес в с. Л., ул. 00-та, № 00, където съобщението е било получено от снахата на длъжницата – К. Я. като първоинстанционният съд е приел, че връчването е редовно. В срок по делото не е постъпило възражение от длъжницата по чл. 414 от ГПК, поради което Районен съд – гр. Елин Пелин е издал изпълнителен лист за посочените суми.

Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от ГПК предвижда възможност на длъжник, който е бил лишен от възможност да оспори по реда на чл.

414 от ГПК вземането по издадена срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде възражение пред въззивния съд ако е налице някое от следните изчерпателно изброени основания: 1/ заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, 2/ заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Р. Б., 3/ длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства, или 4/ длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. В конкретния случай ответницата се позовава на хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК - заповедта за изпълнение не й е била връчена лично и в деня на връчването тя не е имала обичайно местопребиваване на територията на Р.Б., без обаче по делото да са ангажирани конкретни доказателства за това обстоятелство. Действително заповедта за изпълнение не е била връчена лично на длъжницата. По делото обаче не са ангажирани и искани други доказателствени средства – например свидетелски показания за установяване на направените във възражението твърдения, че длъжницата не е пребивавала в страната. Следователно, липсва една от изискуемите материално-правни предпоставки за приемане на направеното възражение. По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основанието по чл. 423, ал. 1, т.

2 от ГПК.

С оглед на изложеното възражението следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане на възражение по чл. 423, ал. 1 от ГПК на длъжника М.С.П. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 310 от 20.06.2016 г., издадена по ч.гр.д. № 385/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Елин Пелин.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1. 2.