Решение № 1342 от 15.10.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1342 гр. Русе, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарин Н. Йорданов при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело № 20234520106711 по описа за 2023 година

Претенцията на ищеца се основава на твърдения, че с ответника са сключили договор и допълнително споразумение за предоставяне на мобилни услуги и закупуване на устройство при задължение за заплащане на лизингови вноски.

Съгласно уговорките на договора на ответника било предоставено ползването на мобилни услуги чрез телефонен номер, както и бил предоставен лизинг на мобилно устройство със сериен номер №***. Твърди се, че е налице неизпълнение на задълженията за месечни плащания по договора, като общия размер на задължението е 674,13 лв.- главница, включваща дължима цена за предоставени телекомуникационни услуги, неплатени месечни вноски по лизинг на устройство и неустойка по чл.54.12 от ОУ на ищеца, представляваща разлика между промоционална и непромоционална цена на устройството. Сумата се дължала по фактури, издадени в периода от 25.03.2021 г. до 01.08.2021 г. върху сумата се дължала и лихва за забава в общ размер на 128,98 лв. за периода от 26.03.2021 г. до 30.07.2023 г. Претендирали сумите по реда на заповедното производство по приложеното ч.гр.д. № ***/2023 г. по описа на РРС, но по същото заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал 5 от ГПК, поради което били дадени указания за установяването на задължението по исков ред по настоящото производство, което се претендира с исковата молба по настоящото дело.

Съдът квалифицира правно предявения установителен иск по чл.422 във вр. чл.415 от ГПК.

Особеният представител на ответника е подал отговор, с който оспорва 1 иска. Счита, че предявения иск е неоснователен в частта за неустойка и лихви върху нея. Излага правни доводи. Моли в тази част искът да се отхвърли.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

По приложеното ч.гр.дело №***/23 г. на РРС са представени преписи от договор за предоставяне на мобилни услуги, договор за продажба наизплащане на устройство и приемо-предавателен протокол. Със същите страните се договарят ищецът да предостави на ответника мобилни услуги за посочен телефонен номер и мобилно устройство, което да се изплаща на месечни вноски. С оглед сключването на договора и споразумението за срок е уговорена преференциална цена на устройството в случай на спазване на условията по договора. Посочени са дължимите месечни вноски и неустойките при неизпълнение от страна на абоната. От същите и от представените от ищеца текущо издавани месечни фактури за периода от 25.03.2021 г. до 01.08.2021 г. е видно, че общият размер на задълженията на ответника по издадени фактури за предоставени услуги за телефонен номер, месечни вноски по изплащане на устройство и неустойка при неизпълнение на задълженията по договора е в общ размер на 674,13 лв.- главница. Представен е препис от общите условия /ОУ/ на ищеца, от които е видно, че при забава на плащанията по договора над 124 дни същият се счита за едностранно прекратен. В тези случаи е уговорено заплащане на неустойка в размер на до три месечни вноски по договора за мобилни услуги и за лизинг на устройство. Останалата част от неустойката се дължи като разлика между промоционална и непромоционална цена на устройството. Предвид изложеното е видно, че неустойката от три месечни абонаментни/лизингови такси не е начислена неправомерно. Размерът на неустойката е съобразен с добрите нрави и търговската практика. Не е налице основание за изключване от общия размер на задължението за начислената неплатена част от цената на лизингованото устройство и неустойките, в частност и тази за разликата в цената на устройството. Става въпрос за търговска отстъпка, която се предоставя при определени условия, които следва да се спазват от потребителя. Неспазването на същите е основание за предсрочна изискуемост на остатъка от цената на устройството и за неустойка, която също е съобразена със закона и добрите нрави. С оглед на изложеното съдът счита, че искът е доказан по основание и размер и следва да се уважи изцяло.

По изложените съображения СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на "А1 България" ЕАД с ЕИК:

131468980 и адрес: гр. София 1, ул.КУКУШ 1, общ. Столична, обл. София (столица) задължението на Ф. А. М. с ЕГН: ********** и адрес: ********** в общ размер на 2 сумата от 674,13 лв. – главница по фактури, издадени в периода от 25.03.2021 г. до 01.08.2021 г., представляваща неплатени месечни абонаментни такси за предоставени услуги, за предоставено на лизинг мобилно устройство, както и неустойки, сумата от 128,98 лв., представляваща мораторна лихва за период от 26.03.2021 г. до 30.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата за период от 31.07.2023 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Ф. А. М. с ЕГН: ********** и адрес: ********** да плати на „А1 България" ЕАД с ЕИК: 131468980 и адрес: гр. София 1, ул.КУКУШ 1, общ. Столична, обл. София (столица) сумата в размер на 2 060 лв. – разноски по делото, в т. ч. и направените по заповедното производство по ч.гр.д. № ***/2023 г. по описа на РРС.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3