Решение № 21253 от 21.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21253 гр. *******, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20241110144519 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Производството е образувано по искова молба от ****г., уточнена с молба от*** г., подадена от П. Т. П., чрез адв. ******, против „******“ ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът няма подлежащи на принудително изпълнение вземания към ищеца по издаден в полза на „*****“ АД изпълнителен лист от *** г., въз основа на който срещу ищеца е образувано изпълнително дело № 2020*****0400976 по описа на ЧСИ ******, с рег. № ***** при КЧСИ, за сумите: 1000 лв. – главница, ведно със законната лихва върху същата от 16. 12. 2011 г. до изплащането й (посочва се, че до предявяване на иска размерът на законната лихва е 503, 30 лв.), 626. 16 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода 10. 07. 2009 г. – 15. 12. 2011 г., 78, 62 лв. – заемни такси и разноски на основание чл.

78, ал. 1 ГПК и 34, 10 лв. – съдебни разноски по ч. гр. д. № 58230/2011 г., поради погасяването им по давност. Ищецът твърди, че вземанията на „*****“ АД, предмет на изпълнителен лист от 24.01.2012 г., издаден в хода на ч.гр.д. № 58230/2011 г. по описа на СРС, за принудителното събиране на които е образувано изпълнително дело № 2020*****0400976 по описа на ЧСИ ******, са били погасени по давност към момента на образуване на изпълнителното производство.

Ищецът излага, че не е бил уведомен за сключения между „*****“ АД и ответника договор за цесия. Титуляр на изпълнителният лист бил банка и същият е издаден на основание чл. 417 и сл. от ГПК. Твърди, че 14.02.2020 г. е датата на образуване на първото изпълнително производство, въз основа на Заповед за изпълнение и изп. лист, издаден на 24.01.2012 г. по ч. гр. д. № 58230/11 г. на СРС, 59-ти състав. Производството било образувано при ЧСИ ******, а на 18.07.2024 г. било връчено на длъжника съобщение за наложен запор на основание чл. 507 ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, допълнен предвид направеното от ищеца уточнение, с който оспорва предявения иск 1 неоснователен. Ответното дружество обосновава качеството си на кредитор на вземанията по процесния изпълнителен лист, на основание сключен договор за цесия от 28.09.2019 г.

При условията на евентуалност, с оглед надлежното уведомяване на длъжника за сключения договор за цесия, прилага към отговора на исковата молба уведомление за връчване на ищеца. Поддържа, че вземанията не са погасени по давност. Твърди, че за принудителното събиране на вземанията по изпълнителния лист било образувано предходно изпълнително дело № 494/2013 г. по описа на ЧСИ ******, което било прекратено с влязло в сила постановление от 06.02.2020 г. Изпълнителното производство било преобразувано по молба на взискателя – „******“ на 14.02.2020 г., въз основа на същия изпълнителен титул под номер 976/2020 г. по описа на ЧСИ ******. Излага подробни съображения във връзка с твърденията си относно предприемането на изпълнителни действия, имащи за последица прекъсване на погасителния давностен срок. Намира, че към датата на подаване на исковата молба петгодишният давностен срок не е изтекъл.

С исковата молба, уточнена с молба от 26.07.2024 г., ищецът е предявил установителен иск по чл. 439 ГПК и по отношение на сумите, начислени като такси и разноски по изп. дело № 2020*****0400976 по описа на ЧСИ ******, с рег. № *****, а именно: 100.00 лева – присъдени разноски по изпълнителното дело; 120.00 лв. – авансови такси от ТТР към ЗЧСИ и 314.69 лв., представляваща такси по т. 26 от ТТР към ЧСИ. С молба от 10.04.2025 г. ответникът е възразил, че в тази му част, искът по чл. 439 ГПК е недопустим и е поискал производството да бъде прекратено по отношение на тези суми. С протоколно определено от 06.06.2025 г. съдът е прекратил производството по настоящото дело в частта по предявените от ищеца искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът няма подлежащо на принудително изпълнение вземане към ищеца за сумите: 100.00 лева –разноски по изпълнителното дело; 120.00 лв. – авансови такси от ТТР към ЗЧСИ и 314.69 лв., представляваща такси по т. 26 от ТТР към ЧСИ по описа на ЧСИ ******, което е влязло в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК. В хипотезата на чл. 439 от ГПК длъжникът в изпълнително производство може да оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване несъществуване на задължението му, основавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Основателността на иска не може да бъде свързана със законосъобразността на действията на съдебния изпълнител по осъществяване на принудителното изпълнение, а само с конкретни новонастъпили факти, рефлектиращи пряко към наличието на самото изпълняемо право.

По този иск в тежест на ответника в конкретния случай е в условията на пълно и главно доказване да докаже следните факти: че разполага с вземания в претендирания размер, които подлежат на принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.

Ищецът основава предявените искове единствено на твърдения за изтекла погасителна давност за вземанията по изпълнителното дело № 976/2020 г.

По делото са приети преписи от изп. дело № 2013*****0400494/2013 г. по описа на ЧСИ ******, рег. № ***** към КЧСИ, както и изп.д. № 2020*****0400976/2020 г. по описа на ЧСИ ******, рег. № ***** към КЧСИ. Представени са и писмени доказателства от страните, които се съдържат и в кориците на посочените изпълнителни дела.

Въз основа на приетите по делото доказателства се установява, че срещу ищеца полза на „*****“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от 24.01.2012 г. въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 58230/2011 г. по описа на Софийски 2 районен съд, 59 състав, за следните суми: 1000 лв. – главница, ведно със законната лихва върху същата от 16.12.2011 г. до изплащането й, 626, 16 лв. – договорна лихва за периода 10.07.2009 г. – 15.12.2011 г., 78,62 лв. – заемни такси и разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и 34, 10 лв. – съдебни разноски по ч. гр. д. № 58230/2011 г.

С молба от 21.01.2013 г. кредиторът „*****“ ЕАД е направил искане за образуване на изпълнително дело. С молбата е направено искане за събиране на задължението чрез удръжка от трудовото възнаграждение на длъжника /пенсия/. В молбата за образуване на изпълнителното дело на основание чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложено да извърши цялостна проверка за имущественото състояние на длъжника и едновременно с изпращането на ПДИ, да насрочи дата за опис на движимото имущество на длъжника.

Покана за доброволно изпълнение е била надлежно връчена на длъжника от частния съдебен изпълнител на 05.12.2013 г. Към поканата е бил приложен препис от заповедта за незабавно изпълнение.

По делото са изискани справки за трудови договори и декларирани доходи, вписани недвижими имоти и други подлежащи на деклариране движими вещи на длъжника, за започнато производство по принудително изпълнение или наложени мерки за обезпечаване на публични вземания срещу длъжника от НАП, справки за вписани обстоятелства от *******, както и справки от търговските банки в страната за открити банкови сметки на името на длъжника.

Със съобщение с изх. № *****/***г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „*****“ АД, като запорното съобщение е получено на 01.02.2013 г. и с писмо от същата дата от банката са уведомили за налагането на запора.

Със съобщение с изх. № *****/31.01.2013 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „******“ АД, като запорното съобщение е получено на 01.02.2013 г. и със съобщение от 01.02.2013 г. от банката са уведомили, че сметката на посочени длъжник е блокирана и по нея няма авоар.

Със съобщение с изх. № *****/31.01.2013 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „****“ АД, като запорното съобщение е получено на 01.02.2013 г. и със съобщение от 04.02.2013 г. от банката са уведомили, че няма открити сметки, вложени вещи в трезори или суми, предоставени за доверително управление от длъжника.

Със съобщение с изх. № *****/31.01.2013 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „-*****“ ЕАД, като запорното съобщение е получено на 01.02.2013 г. и със съобщение от 04.02.2013 г. от банката са уведомили, че длъжникът поддържа лично и банкова сметка съвместно с трето лице и че по същата няма наличност.

Със съобщение с изх. № *****/31.01.2013 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „******“ АД, като запорното съобщение е получено на 04.02.2013 г. и с писмо от 14.11.2013г. от банката са уведомили за налагането на запора на 06.06.2013г.

С молба от 27.01.2014 г. от „******“ ЕАД е направено искане същият да бъде конституиран като взискател по делото, в качеството му на частен правоприемник на „*****“ ЕАД, на основание сключен договор за цесия.

Със съобщение № *****/12.08.2014 г. по изп. дело № 494/2013 г. като взискател по делото е бил конституиран „******“ ЕАД. Длъжникът е бил уведомен за конституирането на новия взискател и за пристъпването към принудително изпълнение със съобщение, получено от него на 25.08.2014 г.

Със съобщение с изх.№ *****/15.01.2016 г. по изп.дело № 494/2013 г., получено от длъжника на 08.02.2016 г., същия бил уведомен от частния съдебен изпълнител, че пристъпва към принудително изпълнение по реда на ГПК за събиране на вземанията.

С молба от 03.12.2018 г. от „******“ ЕООД е направено искане същият да бъде конституиран като взискател по делото, в качеството му на частен правоприемник на „********“ ЕАД, на основание сключен договор за цесия от 28.09.2018 г.

С молба вх. № *****/06.02.2020 г. взискателят е поискал връщането на 3 изпълнителния лист, което е удостоверено с приемо - предавателен протокол от 06.02.2020г.

С постановление от 06.02.2020 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл.

433, ал. 1, т. 2 ГПК, като е разпоредено вдигане на наложените запори.

От приетото копие от изпълнително дело № 2020*****0400976 по описа на ЧСИ ****** с рег. № 838 на КЧСИ, се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба вх. № 07951/14.02.2020 г. на „******“ ЕООД против П. Т. П. въз основа на изпълнителен лист от 24.01.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 58230/2011 г. по описа на СРС, 59 състав, въз основа на въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 58230/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 59 състав, за следните суми: 1000 лв. – главница, ведно със законната лихва върху същата от 16.12.2011 г. до изплащането й, 626, 16 лв. – договорна лихва за периода 10.07.2009 г. – 15.12.2011 г., 78,62 лв. – заемни такси и разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и 34, 10 лв. – съдебни разноски по ч. гр. д.

№ 58230/2011 г. В молбата за образуване на изпълнителното дело на основание на съдебния изпълнител е възложено да извърши справка в регистъра на банковите сметки и сейфове към **** и да наложи запори върху откритите такива. Към молбата е приложено потвърждение за извършена цесия. Към молбата е приложен договор за прехвърляне на вземания от 28.09.2018 г. между „********“ ЕАД и „******“ ЕООД и пълномощно, издадено от цедента в полза на цесионера за уведомяване на длъжниците за сключения договор за цесия. Представено е и приложение № 1 към договора от 28.09.2018 г., в което вземанията срещу длъжника ответник фигурират като прехвърлени в полза на „******“ ЕООД.