Решение № 5209 от 18.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 19761/2025
- Вид
- Решение № 5209
- Подписан
- 18.03.2026
- Състав
- ЛИЛИЯ ИВАНОВА МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 117, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 330, ал. 1, б. "д" · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 112 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3, т. 1 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
- чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 5209 гр. С, 18.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110119761 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК от И. П.
М., ЕГН ********** с адрес: гр. С, ж.к. "С", бл. 12, вх. В, ет.6, ап.53 срещу „КИИ БГ“ ЕАД за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата 8094,65 лева – главница, за която е издаден изпълнителен лист от 23.10.2012 год. на СГС, Търговско отделение, VI-19 състав по търговско дело №7255/2012 г., за принудителното събиране на която при ЧСИ НМ е образувано изп. дело №20138410403071/2013 г.
Ищецът поддържа, че вземането е погасено по давност. Посочва, че първоначален кредитор на вземането е било „ПКБ“ ЕООД, което е прехвърлило вземането на ответника.
Позовава се на изтичане на десетгодишна абсолютна погасителна давност съгласно чл. 112 ЗЗД, независимо от прекъсването на давностния срок. Моли за уважаване на предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Претендира, че между ищеца и ПКБ“ ЕООД, в качеството му на Кредитор, е подписан Договор за кредит № 1008171863, за неизпълнените вземания по който е издаден процесния изпълнителен лист. Поддържа, че с молба за образуване на изпълнителното дело от първоначалния взискател на ЧСИ са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. Поддържа, че давността не е текла по време на изпълнителното дело, а след 26.06.2015 г. са налице прекъсващия я искания и действия по изпълнителното дело, които подробно посочва в отговора. Поради това претендира за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените разноски.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че срещу ищеца в полза на първоначалния кредитор „ПКБ“ ЕООД е издаден изпълнителен лист от 23.10.2012 г.. на СГС, Търговско отделение, VI-19 състав по търговско дело №7255/2012 г., за принудителното събиране на вземанията по който при ЧСИ НМ е образувано изп. дело №20138410403071/2013 г., както и че вземанията по посочения изпълнителен лист са прехвърлени на ответника от първоначалния кредитор на ищеца по силата на сключен договор за цесия.
Спорно е погасено ли е правото на принудително изпълнение на вземанията, за които е издаден посочения изпълнителен лист.
С оглед наведените от ищеца твърдения предявеният отрицателен установителен иск е с правна квалификация по чл. 439 ГПК, тъй като след предприемането от страна на кредитора на действия по привеждане в изпълнение на издаден срещу ищеца изпълнителен лист с цитираната разпоредба е предвидена защита на длъжника по исков ред. Тази защита на длъжника следва да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, което доколкото друго не се установява по делото следва да се приеме за настъпило най-късно на датата на издаване на ИЛ – 23.10.2012 г. Именно на настъпили след тази дата обстоятелства ищецът основава претенцията си като твърди, че вземанията са погасени по давност.
Приложимата давност, без оглед характера на вземанията, в случая е петгодишна на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
В случая след издаване на ИЛ и преди изтичане на давностния срок от страна на първоначалния кредитор са били предприети действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД.
За принудително изпълнение на вземанията на 08.03.2012 г. е образувано изпълнително дело 20138410403071 на ЧСИ НМ по молба на първоначалния взискател „ПКБ“ ЕООД, а в хода на изпълнителното производство вземанията са придобити по силата на договор за цесия от ответника, който е конституиран като взискател с постановление от 21.12.2020 г.
Изпълнителното производство пред ЧСИ е започнало преди приемането на Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, поради което съгласно изричните разрешения, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д.
№ 3/2020 г., ОСГТК до 26.06.2015 г. погасителната давност не тече през времетраенето на изпълнителното производство. В случаите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК / чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК - отм./, поради т. нар. "перемпция" и то по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие / в този смисъл Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о., Решение № 51 от 21.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2917/2018 г., IV г. о и Решение № 252 от 17.02.2020 г.
2 на ВКС по гр. д. № 1609/2019 г., III г. о., ГК, Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК/. Различието е относно датата, от която започва да тече новата погасителна давност за вземането в тези случаи (според постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК това е датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие). Ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен (двугодишен) срок, като при съдебно установено вземане срокът й е всякога пет години (чл.
117, ал. 2 ГПК).
В случая към датата на постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона, независимо от липсата на изричен акт на съдебния изпълнител, а именно - на 20.03.2015 г. с изтичане на две години от последно извършените изпълнителни действия - запори на вземания на длъжника по банкови сметки, за които са изпратени запорни съобщения на 20.03.2013 г. Това е така, тъй като от налагането на запорите до поискването от взискателя с молба от 08.01.2016 г. /л.70 от ИД/ на извършване на изпълнителни действия е изминал период от повече от две години, в рамките на който не са поискани или извършени изпълнителни действия, доколкото изходираните в този период покани за доброволно изпълнение на са такива действия.
Настъпването на перемпция не изключва обаче правото на принудително изпълнение, а последицата от настъпването й е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново изпълнително дело. Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е, във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ /в този смисъл Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV ГО, Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о/.
При съобразяване посоченото в случая след настъпване на перемпцията на 20.03.2015 г. е започнал да тече нов давностен срок, но същият е прекъснат преди изтичането му с отправяне на 08.01.2016 г. на искане за извършване на опис на движимите вещи с молба на взискателя /л. 70/ и наложените запори на вземания по банкови сметки на 27.09.2016 г. /л. 77 и сл./. Давността е била прекъсвана с последващите искания за извършване на изпълнителни действия, отправени от взискателя до съдебния изпълнител – с молба от 18.04.2019 г./л.85/ за насочване изпълнението към движими вещи и възлагане на действията по чл. 18 ЗЧСИ от приобретателя на вземания, ответник в производството и с молба от 16.01.2020 г. /л. 96/.
В периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. течението на сроковете по изпълнителни дела е било спряно на основание чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13. 03. 2020 г.) и пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9. 04.
2020 г.).
Впоследствие давността е прекъсвана с отправяни искания на взискателя с молба от 07.06.2021 г/ л. 102/ за налагане запор на вземания по банкови сметки и насочване 3 изпълнението върху движими вещи, с молба от 05.04.2022 г. /л.104/ за изпълнение върху движими вещи на длъжника, с молба от 09.11.2023 г. /л. 110/ за налагане запор на вземания по банкови сметки и насочване изпълнението върху движими вещи. Давността е прекъсната впоследствие и на 13.11.2023 г. с наложения запор на вземания на длъжника за пенсия.
Следователно след перемиране на изпълнителното дело не се установява период от 5 години, в рамките на който да не са искани или извършвани по силата на възлагането по чл.
18 ЗЧСИ действия по изпълнението. Напротив налице е многократно прекъсване течението на давностния срок, поради което и правото на принудително изпълнение на вземанията не е погасено.
В мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение №2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Доколкото давността е свързана с поведението на кредитора, тя не се влияе от поведението на други лица, поради това ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането /в този смисъл решение № 37 от 24.02.2021 г., по гр. д. № 1747/2020 г. ва ВКС, ГК, ІV Г0, Определение № 295 от 15.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 329/2021 г., III г. о., ГК, Определение № 60760 от 10.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1532/2021 г., III г. о., ГК и др./. От значение за прекъсване на давността е действието на взискателя /отправеното искане до съдебния изпълнител/, а не резултатът от изпълнителното действие или неговата незаконосъобразност от гледна точка на засегнатите права и интереси на трети лица / в този смисъл изрично - Решение № 68 от 1.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1924/2023 г., IV г. о., ГК/. Обратното разбиране би довело до поставяне прекъсването на давността в зависимост от наличието на секвестируемо имущество на длъжника, каквото тълкуване не следва нито от съдържанието на разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, нито от вложения смисъл в тълкуването на същата с ТР № 2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Не е налице основание да се приеме вземането за погасено с абсолютна давност, на каквато се позовава ищецът, тъй като разпоредбата на § 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за допълнение на Закона за задълженията и договорите (ДВ, бр. 102 от 1.12.2020 г.), придаваща обратно действие на чл. 112 ЗЗД /нов, бр. 102 от 2020 г., в сила от 2.06.2021 г./, е обявена за протИ.конституционна с Решение № 4 от 20.04.2021 г. по к. д. № 1/2021 г.
Следователно противно на твърдението на ищеца правото на принудително изпълнение на процесните вземанията не е погасено по давност и предявеният отрицателен установителен иск като неоснователен следва да се отхвърли.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 и ал. 8 ГПК право на разноски има ответникът в размер на 102,26 евро /200 лева/ за юрисконсултско възнаграждение, 4 определено от съда с оглед фактическата и правна сложност на производството.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК от И. П. М., ЕГН ********** с адрес: гр. С, ж.к. "С", бл. 12, вх. В, ет.6, ап.53 срещу „БКБ“ ЕАД / с предишна фирма „КИИ БГ“/ с ЕИК ****** за установяване недължимост на вземане за сумата 8094,65 лева – главница по изпълнителен лист от 23.10.2012 год. на СГС, Търговско отделение, VI-19 състав по т.д. №7255/2012 г., за принудителното събиране на което е образувано изп. дело №20138410403071/2013 г. при ЧСИ НМ, рег. № на КЧСИ 841.
Разпечатката съдържа 40 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3ad47808-341d-42ae-b0fd-d485634f4de4