Решение № 1074 от 18.12.2020, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 10*** гр. П. , 18.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четвърти декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател:

С.ка Миладинова

Мира Мирчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20205220102125 по описа за 2020 година

Производството е образувано по иск на С. А. Т. от гр. П. срещу Областна дирекция „Земеделие“ – гр. П. към Министерството на земеделието, храните и горите, за отмяна на уволнението на ищеца със заповед от 22.06.2020 г. на основание чл. 19а, ал. 2 от Закона за администрацията, възстановяването му на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение за оставане без работа в резултат на уволнението за период от 6 месеца.

В исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудово правоотношение на длъжност директор на Областна дирекция „Земеделие“ от 23.01.2015 г. Сутринта на 22.06.2020 г. той не отишъл на работа, а на лекар, тъй като имал силни болки в бъбреците.

На същия ден на работното му място го потърсили двама служители на МЗХГ. След като не го намерили, те се обърнали към ръководителя на общата администрация в областната дирекция, а той се обадил на ищеца по телефона. В разговора ищецът обяснил, че е на преглед при лекар, но ще дойде за 10-15 минути до службата. След като пристигнал обаче, двамата служители на МЗХГ поискали да му връчат заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от обясненията му, че е в отпуск поради временна неработоспособност и му е издаден болничен лист за периода от 22.06.2020 г. до 26.06.2020 г. Ищецът отказал да удостовери, че е получил заповедта. Ищецът счита, че за неговото трудово правоотношение се прилага чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ, независимо от това, че основанието за прекратяването му е специално предвидено в чл. 19а, ал. 2 от Закона за администрацията и зависи само от преценката на министъра, която не е нужно да се мотивира. Излага доводи за това свое становище, свързани с текста на чл. 19, ал. 1 от ЗА, според който органите по чл. 19, ал. 4 от ЗА, между които е ищецът, и техните заместници имат „всички права по трудово правоотношение“. 1 Иска се отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правотношение, възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца в размер 15584,76 лв., изчислено въз основа на възнаграждението на ищеца за м. май 2020 г.

Ответникът е представил отговор, с който оспорва иска. Оспорва приложимостта на чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ, а наред с това оспорва твърдението, че ищецът е бил в отпуск – споредответника ищецът е бил на работа на този ден и едва след връчването на заповедта, която е отказал да получи, той е отишъл на лекар и е представил болничния лист в ***,00 ч. на същия ден.

1

В хода на делото страните поддържат становищата си.

Не се установява и до пристигането си на работното си място по повод идването на служителите на МЗХ ищецът да е изпълнявал задачи по служба. Показанията на свидетелката Й. за това, че е било споменато Т. да е излязъл по работа във връзка с някакви центрове за дезинфекция, са неконкретни, а освен това не се потвърждават от други данни и от разпита на останалите свидетели, и предвид изтеклото време съдът намира, че вероятно споменът на свидетелката е неточен.

При тези данни съдът намира, че е без значение дали ищецът се е явил при лекаря преди, или след 10,30 ч. в деня на връчването на заповедта. Не се доказва преди този час той да е бил на работа - било в сградата на дирекцията, или другаде в изпълнение на служебни задачи; показанията на свидетелката Й. за такова изпълнение на задачи са неконкретни и неподкрепени от други данни и съдът, както се посочи, не ги кредитира. Съобразно чл. 9, ал.

1 от Наредбата за медицинската експертиза отпускът започва от деня на издаването на болничния лист, освен ако в този ден лицето е било на работа. Започване на отпуска от този ден означава започване от началото на работния ден, а не от часа на издаването на болничния лист, дори той да е по-късен от началото на работното време. Не се установява С. Т. да е бил на работа на 22.06.2020 г. - явяването му на работното му място е било само с оглед среща с двамата служители и не би следвало да се счита за явяване на работа. Затова следва да се приеме, че Т. през целия ден на 22.06.2020 г. е бил в отпуск поради временна неработоспособност.

Основният спорен въпрос между страните е правен - дали защитата по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ обхваща уволнението на ищеца. Доводите на ищцовата страна в полза на нейното становище, че тази защита е приложима за него, се основават на нормата на чл. 19а, ал. 1 от ЗА, според която едноличните органи и членовете на колективни органи, посочени в чл. 19, ал. 4 от ЗА. За самата длъжност на ищеца не е спорно, че попада в хипотезата на последния текст - областните дирекции "Земеделие" са държавни институции с функции в осъществяването на изпълнителната власт, създадени с постановление на Министерския съвет, а в утвърдения от министъра на земеделието устройствен правилник за областните дирекции "Земеделие" това е изрично посочено.

Съдът счита, че защитата по чл. 333 не е приложима към уволнението на ищеца.

Вярно е, че лицата по чл. 19, ал. 4 от ЗА имат всички права по трудово правоотношение.

Защитата обаче не обхваща всеки случай на уволнение, а само уволнението на определени основания - тези по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, *** 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Във всички останали случаи на уволнение по чл. 328 и 330 от КТ работникът или служителят, макар да е назначен изцяло по реда на КТ и също несъмнено да има всички права по трудово правоотношение, не се ползва от тази защита. За длъжностите като тази на ищеца Законът за администрацията в чл. 19а, ал. 2 предвижда специално основание за прекратяването на трудовото правоотношение - по преценка на органа по назначаване. Както при основанията за прекратяване на трудовото правоотношение с волеизявление на работодателя по КТ извън изрично посочените в чл. 333, ал. 1, така и при това допълнително предвидено за определени длъжности основание за прекратяване закрилата не се прилага. Съдът не счита за достатъчно обосновано възражението на ищцовата страна срещу становището, че чл. 333 се прилага само в определени хипотези от КТ. Видно от текста на тази норма, това е точно така – тя се прилага само в определени хипотези на уволнение, а не във всички случаи на уволнение на работник или служител, назначен дори изцяло по реда на КТ, без допълнителна уредба в други закони. За ищеца не се отнася защитата на чл. 333, ал. 1 не 2 защото не е назначен по КТ, а защото е уволнен на основание, непопадащо между изброените в чл. 333, ал. 1. Вярно е, че едно основание за прекратяване, формулирано като чл. 19а, ал. 2, практически прави ненужно прилагането на всички останали общи основания за прекратяването на трудовото правоотношение по КТ - този работник или служител може да бъде уволнен винаги, без да е необходимо мотивиране или настъпване на определен факт, т.е. без да се налага работодателят изобщо да използва основанията по чл. 328 и 330 от КТ. Това обаче не може да доведе до извод, че за допълнително създаденото от закона основание за уволнение е приложима защитата по чл. 333, без това да е изрично посочено в закона, така, както е посочено изрично за уволненията по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, *** 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Следователно няма изискване ищецът да не е бил в отпуск (поради временна неработоспособност или друг вид), за да му бъде валидно връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 19а, ал. 2 от КТ. Няма допуснато нарушение на закона при прекратяването на трудовото му правоотношение и предявените искове са неоснователни, а разноските по делото, направени от ответната страна, следва да се възложат на ищеца.

Направеното от ищцовата страна възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение съдът счита за неоснователно. Наистина правната, а и фактическата сложност на делото не е висока, но е висок материалният интерес по единия от исковете този за присъждане на обезщетение за оставане без работа, и по него минималното адвокатско възнаграждение, изчислено по общия ред, би било равно на 997,52 лв. Заедно с възнаграждението за другите два иска в размер една минимална месечна заплата за съответния период, или 610 лв., общият минимален размер е 1607,52 лв., т.е. съвсем близкият до него размер от 1610 лв. не е прекомерен.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Отхвърля исковете на С. А. Т., ЕГН *** ******, от гр. П., ул. "С. К." ***, ет. *** ап.

***, срещу Областна дирекция "Земеделие" - П., с адрес: гр. П., ул. "Е. Й." 3, ет. 4, за отмяна на уволнението на ищеца със заповед на министъра на земеделието и храните № РД-15-897 от 19.06.2020 г. на осн. чл. 19а, ал. 2 от Закона за администрацията, считано от 22.06.2020 г., за възстановяването му на длъжност директор на Областна дирекция "Земеделие" - П., и осъждането на Областна дирекция "Земеделие" - П. да му заплати обезщетение за оставането му без работа в резултат на уволнението в продължение на шест месеца в размер 15584,76 лв. заедно със законната лихва, считано от деня на предявяването на иска – 24.08.2020 г.

Осъжда С. А. Т. да заплати на Областна дирекция "Земеделие" - П. сумата 1610 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 3 двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4