Решение № 12 от 10.01.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Смолян, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20245440100967 по описа за 2024 година

Предмет на делото са предявените искове от ищеца С. Ф. М. срещу ответника *** да бъде признато за установено, че чл.1, ал.3 от договор за паричен заем Standard 30№6030027/17.04.2024г. е нищожен на основание чл.10а, ал.2 ЗПК, както и че чл.5, ал.2 от договор за паричен заем Standard 30№6030027/17.04.2024г. е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД.

В съдебно заседание ищцата С. Ф. М., редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. Исковете се поддържат с писмена молба, подадена от процесуалният й представител адв.****.

За ответника „***“ АД, редовно призовано, не се явява представител в съдебното заседание.

С отговора на ответника се правят възражения за недопустимост на исковете, поради липса на правен интерес, тъй като по договора за паричен заем не са начислявани такса за експресно разглеждане и неустойка. По същество исковете се оспорват, поради липса на твърдените основания за нищожност на процесните клаузи.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, писменото становище на ищцата за съдебното заседание, и като обсъди събраните по деото писмени доказателства, намира исковете за основателни по следните съображения:

Межзу страните няма спор, че на 17.04.2024 г. между тях, а именно С. Ф.

М., в качеството й на „Заемател“ от една страна и ответника „***“ АД, ЕИК ***, в качеството му на „Заемодател“ от друга страна, е сключен Договор за 1 паричен заем Standard 30 – № 6030027/17.04.2024г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя паричната сума в размер 1,000.00 лв., при следните условия: - Фиксиран лихвен процент – 40.32%; - годишен процент на разходите (ГПР)- 49.48%; - срок на погасяване – 12 месеца; - обща сума за връщане - 1,231.56 лв.

Горното е видно и от представения Договор за паричен заем Standard 30 – № 6030027/17.04.2024г., както и погасителния план към договора- Приложение №1.

Съобразно предвиденото в чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от Договора за паричен заем, на Заемателя е начислена допълнителна такса в размер на 638.40 лв. за услуга по експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем.

Видно от Погасителния план към Договора за паричен заем сумата за услугата за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричния заем, е разсрочена на равни части и дължима заедно с погасителните вноски за главница и лихва.

Отделно от посоченото, с чл. 5, ал. 1 от Договора за заем ищцата- заемател се е задължила в срок до 3 (три) дни от усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по договора:

1.Поръчител – физическо лице, което да представи на Заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговоря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000.00 лв. през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“ • да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател.

2. Банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото задължение на заемателя, посочено по чл.3, ал.1 т.7 по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.

Според чл. 5, ал. 2 от Договора за паричен заем е описано, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят ще дължи неустойка в размер 425.52 лв., разсрочена на равни части и дължима заедно с погасителните вноски. Страните се съгласяват неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, а общото задължение по договора става в размер на 2 295,48 лева.

Така уговореното плащане на неустойката представлява още едно възнаграждение за кредитора и води до допълнително оскъпяване на кредита. Същото няма характер на неустойка, отчитайки предмета на договора. Неизпълнението на задължението за осигуряване на обезпечението /поръчител или банкова гаранция/ не рефлектира пряко върху задължението за погасяване на предоставения кредит, което е именно основното същинско задължение по договорното правоотношение. Такава неустойка би била уговорена да обезпечи неизпълнението на заемателя да погаси основното си 2 задължение за връщане на кредита в срок, а в случая макар определена като неустойка, същата няма характер на неустойка за такова неизпълнение. Видно е, че неустойката е уговорена за неизпълнение на задължения, които на практика са неосъществими в предвидения в чл.19 от договора срок осигуряване на поръчител в тридневен срок от подписването на договор.

Безспорно, предвидения кратък срок за осигуряване на обезпечението и с конкретните условия, поставят в невъзможност заемателят да ги изпълни.

Предвиждайки задължението за потребителя за осигуряване на обезпечението при описаните условия, кредиторът прехвърля задължението за оценка на кредитоспособността на кредитополучателя в негова тежест.

Освен това, размера на неустойката за неосигуряване на обезпечение в срок, съпоставен с размера на отпуснатия кредит, се явява завишен и води до неоснователно обогатяване на кредитора. Предвид изложените доводи, процесната клауза за неустойка нарушава принципа на добросъвестност. Предоставения кредит е в размер на 1000,00 лева, а дължимата неустойка - 425,52 лева, т.е., около половината от размера му.

Отделно от посоченото, тези разходи следва да се включат в ГПР, като с предвиждането им като неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

От погасителния план е видно, че неустойката е предвидена за плащане едновременно с погасителните, т.е,. въпреки невъзможността да се осигури обезпечението, предвид поставените изисквания, които следва да се покрият, се уговаря плащането на неустойката едновременно с издължаването на кредита, което допълнително затруднява кредитополучателя за изпълнение.

Съгласно чл.22 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Според чл.19, ал.1 от ЗПК Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Както се посочи по- горе, отчитайки изискванията на чл.5, ал.1 от договора за паричен заем, при неизпълнението на които е дължима уговорената неустойка по чл.5, ал.2 от договора, а именно по- скоро с характер на допълнително възнаграждение, следва същата да бъде включена в ГПР. Посоченото задължение по чл.5, ал.2 от договора за кредит е допълнително възнаграждение за кредитора.

Същите доводи, изложени по- горе, важат и за клаузата от договора за паричен заем, предвиждаща дължимостта на такса за услуга за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричния заем, предвидено в чл.1, ал.2 и ал.3 от договора, като задължението за таксата е предвидено в размер на 638,40 лева. Касае се за допълнително възнаждение, което оскъпява кредита.

Уговорените клаузи за възнаграждение за допълнителни услуги противоречат на чл.

10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Правилото на чл.10а, ал.2 от ЗПК е императивно и има за цел да гарантира правото на потребителите за равноправни условия. Тези клаузи не са обвързани с реално предоставяне на услуги, различни от тези за разглеждане на докумените обичайно. Ето защо, както се посочи по- горе, като заобикалящи законовите изисквания на чл.10а, ал.2 и 3 от ЗПК същите се явяват нищожни на основание чл.21, ал.1 от ЗПК.

3

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Отделно от горното, и за таксата за експресно разглеждане се отнасят горните съображения, че се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, установяваща размера на Годишния процент на разходите.

По горните съображения, следва да се постанови Решение, с което предявените искове да се уважат, като бъде признато за установено в отношенията между страните, че чл.1, ал.3 от договор за паричен заем Standard 30№6030027/17.04.2024г. е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.първо от ЗЗД във вр. с чл.10а, ал.2 ЗПК, както и че чл.5, ал.2 от договор за паричен заем Standard 30№6030027/17.04.2024г. е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД.

С оглед изхода на делото, в полза на ищцата следва да се присъдят направените съдебни разноски по делото в размер на 53, 80 лева за заплатена държавна такса.

Ще следва ответникът да бъде осъден да заплати на адвокат *** ****- адвокат в Адвокатска колегия гр.****, адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева за осъщественото процесуално представителство по делото.

По горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните С. Ф. М., ЕГН**********, с адрес с.****, и „***“ АД, ЕИК***, седалище и адрес на управление гр.****, че чл.1, ал.3 от Договор за паричен заем Standard

30№6030027/17.04.2024г., сключен между тях, е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.първо от ЗЗД във вр. с чл.10а, ал.2 ЗПК, както и че чл.5, ал.2 от договор за паричен заем Standard 30№6030027/17.04.2024г. е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД.

ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК***, да заплати на С. Ф. М., ЕГН**********, направените съдебни разноски по делото в размер на 53,80 лева за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК***, да заплати на адвокат *** ****- адвокат в Адвокатска колегия гр.****, адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева за осъщественото процесуално представителство по гр.дело №967/2024г. по описа на РССмолян.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________

4