Решение № 3 от 22.01.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Варна, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Р. Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора Р. М. Г. като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно наказателно дело № 20233000600388 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е определение от 02.11.2023 г. по ЧНД № 408/23 г. на Окръжен съд Разград, с което по реда на чл.306, ал.2, вр.ал.1, т.1 от НПК съдът е разглеждал съвкупността от осъдителни съдебни актове срещу Д. Д. И., и му е определил общо наказание по правилата на чл.25, вр.чл.23 от НК - лишаване от свобода за една година и шест месеца при първоначален общ режим.

Въззивното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия – адвокат М., АК Кюстендил, в която се съдържат доводи за неправилност на постановеното определение поради отказ да се приложи чл.66 от НК. Искането е насочено към отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на искането за групиране.

Искането не може да бъде уважено.

По отношение на Д. И. са били налице две осъждания с наложени наказания, по отношение на които е следвало да бъде взето решение дали са в 1 условия за групиране:

- лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, наложено от Районен съд Разград по НОХД № 161/22 г., за деяние, извършено в периода от началото на 2019 г. до 04.06.2020 г. – с определение за одобряване на споразумение, влязло в сила на 25.05.2022 г. и

- лишаване от свобода за срок от осем месеца, наложено от Окръжен съд Разград по НОХД № 247/22 г., за деяние, извършено в периода от месец октомври 2018 г. до 30.01.2020 г. – с определение за одобряване на споразумение, влязло в сила на 02.10.2023 г.

Безспорно са били налице предпоставките за определяне на общо наказание, защото всяко едно от двете деяния е било извършено преди да има влязъл в сила съдебен акт за което и да от тях. Следвайки предписанията на закона, и в съответствие със задължителните постановки на ППВС № 4/1965 г., Окръжен съд Разград е определил за изтърпяване по-тежкото наказание по отношение на И. - една година и шест месеца лишаване от свобода. Взел е решение, така определеното общо наказание да се изпълнява ефективно, което е изцяло в компетентността му по чл.25, ал.4 от НК. Съобразил е също изискването на чл.25, ал.2 от НК и е приспаднал изтърпяното наказание.

Според жалбата, мотивите на съда за ефективно изтърпяване са неправилни, тъй като е взел решението, защото е приел, че наказанието по едното споразумение е определено в нарушение на материалния закон, и въпреки възможността за неговата евентуална бъдеща отмяна, се е произнесъл във вреда на осъдения. Такъв подход не може да бъде споделен, тъй като към момента на произнасянето съдът е съобразявал два влезли в сила съдебни акта, с всички последици на тяхната задължителност, и без процесуална възможност да интервенира спрямо тях, да обсъжда тяхната правилност, още по-малко да се произнася с цел да „отстрани“ някакви техни пороци. Също така невярно е твърдението в проверяваното определение, че съдът е бил в невъзможност да постанови друго, освен реално изтърпяване на общото наказание.

Вземането на решение по чл.25, ал.4 от НК не се намира в зависимост от начина на изтърпяване, определен с присъдите от съвкупността, като дори при групиране на две присъди, по всяка от които лицето е било освободено от изтърпяване на отделно наложеното наказание, е допустимо определеното 2 общо наказание да бъде ефективно, и това се решава съобразно конкретните обстоятелства. В случая данните за личността на Д. И. са били за завишена степен на обществена опасност предвид многократните му предходни осъждания, и именно това е правилното основание, поради което наложеното му в първоинстанционния съд общо наказание следва да се търпи ефективно, за да се обезпечи постигането на целите по чл.36 от НК, и в частност неговото поправяне.

По изложените съображения и на основание чл.306, ал.3, пр.1, вр.чл.338 от НПК съставът на Апелативен съд Варна

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 02.11.2023 г. по ЧНД № 408/23 г. на Окръжен съд Разград.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3