Определение № 2780 от 15.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2780 гр. Пловдив, 15.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502700 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Х. М., ЕГН ********** от гр. Н., общ. Н., обл. Б. , ул. „Е.“ № ..., вх. ... ет. .., ап... чрез пълномощника му адвокат С. Ч. против Определение № 9680 от 07.08.2024 г., постановено по гр.д. № 15257/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V бр.с., с което е оставена без уважение молбата на А. Х. М. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Изтъква се, че с оглед естеството на задължението за издръжка – бъдещо периодично вземане, което преди постановяване на решението по чл. 150 от СК за увеличение на издръжката не е било определено по размер и не е било изискуемо, ответникът не е бил длъжен да заплаща издръжка в увеличен размер, а е следвало да се съобразява с постановеното по-рано решение за издръжката. Твърди се, че между страните не е имало извънсъдебно споразумение за увеличаване на размера на издръжката, нито ответникът е бил канен да плаща издръжка в по-висок размер. В този смисъл се поддържа, че с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на иска. На следващо място се оспорва изводът на съда за уговорено между ищцовата страна и пълномощника й безплатно предоставяне на правна помощ, предвид наличието на договор за правна защита и съдействие от 13.10.2023 г., според който уговореното възнаграждение е било заплатено, и множеството задрасквания и неясното съдържание на договора за правна помощ с посочената от съда дата 20.12.2023 г. Релевират се и доводи за издаване на изпълнителен лист въз основа на съдебното решение и образуване на изпълнително дело против жалбоподателя, в хода на което била заплатена сума в общ размер на 233 лв. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да бъде изменено Решение № 1606 от 11.04.2024 г. в частта за разноските, като бъде оставено без уважение искането на пълномощника на ищцовата страна за присъждане на разноски в размер на 500 лв.

Представят се писмени доказателства: договор за правна защита и съдействие, покана за доброволно изпълнение, вносни бележки за извършени плащания по изпълнително дело.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът по частната жалба А. А. М., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител А. Б. Д., ЕГН ********** от гр. П. ул. „Н. П.“ № .., ет. .., ап..., не е подал писмен отговор.

Съдът като се запозна с доказателствата по делото и взе предвид доводите и 1 възраженията на страните, намира частната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна.

Производството по гр.д. № 15257/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V бр.с. е образувано по искова молба на малолетната А. А. М., представлявана от нейната майка и законен представител А. Б. Д., чрез пълномощника адвокат М. Т. против А. Х. М. за увеличение на размера на дължимата от ответника на ищцата месечна издръжка от 160 лв. на 240 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на правопроменящи, правопогасяващи или правопрекратяващи задължението за издръжка обстоятелства.

Към исковата молба са приложени адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 13.10.2023 г., сключен между А. Б. Д. и адвокат М. М. Т.. В чл. 1 от договора е уговорено, че клиентът възлага, а адвокатът приема срещу уговореното възнаграждение да оказва правна защита и съдействие – „да ме представлява по частно гражданско дело с предмет увеличаване на размера на присъдената издръжка на малолетното ми дете А. А. М., ЕГН **********“. Съгласно чл. 3 от договора за оказването на правна защита и съдействие, предмет на този договор, клиентът заплаща на адвоката възнаграждение в размер на сумата от 500 лв., които са платени в брой към момента на подписване на договора от клиента.

С отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът А. Х. М. чрез пълномощника си адвокат С. Ч. признава иска и заявява, че е съгласен занапред за заплаща месечна издръжка на дъщеря си в размер на 240 лв., като прави възражение, че не е дал повод за завеждане на делото и счита, че разноските следва да останат в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК.

В проведеното на 11.03.2024 г. съдебно заседание пълномощникът на ищцата адвокат М. Т. е представил договор за правна защита и съдействие, сключен с А. Б. Д., чиято дата е преправена саморъчно на 20.12.2023 г. Съгласно чл. 1 от договора клиентът възлага, а адвокатът приема съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. да оказва правна защита и съдействие – процесуално представителство по въззивно търговско дело № 15257/2023 г. (първата цифра е добавена на ръка) по описа на Районен съд – Пловдив, а съгласно чл. 3 от договора – за оказването на правна защита и съдействие, предмет на този договор, „клиентът заплатен съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на адвоката с възнаграждение в размер на сумата от 500 лв.“. В хода по същество пълномощникът е претендирал присъждане на разноските по делото и адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗАдв.

С Решение № 1606 от 11.04.2024 г. съдът е уважил изцяло предявения иск, като е осъдил ответника да заплати в полза на Районен съд – Пловдив държавна такса върху увеличения размер на издръжката, а на пълномощника на ищеца – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. в размер на 500 лв.

С молба от 08.05.2024 г. пълномощникът на ответника е направил искане за изменение на решението в частта за разноските, като бъдат отменени присъдените в полза на адвокат Т. разноски за адвокатско възнаграждение.

Молбата е оставена без уважение с Определение № 9680 от 07.08.2024 г., като по отношение на искането на ответника за освобождаване от отговорността за разноски по чл.

78, ал. 2 от ГПК е препратил към мотивите на постановеното по делото решение, а по отношение на присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. се е мотивирал с представения по делото договор за правна защита и съдействие от 20.12.2023 г., сключен между ищеца и адвокат Т., в който е посочен номерът на производството и е описано възнаграждение по чл. Чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., както и устното искане на пълномощника в откритото съдебно заседание за присъждане на разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗАдв.

Междувременно на 21.05.2024 г. по делото е постъпила молба от адвокат Т. за издаване на изпълнителен лист за присъденото адвокатско възнаграждение, като с разпореждане от 22.05.2024 г. същата е уважена и в полза на пълномощника е издаден изпълнителен лист. Въз основа на изпълнителния лист против ответника е образувано изпълнително дело № 20248040400198 по описа на ЧСИ Д. Н. с район на действие Окръжен 2 съд – Бургас.

Обжалваното определение е валидно и допустимо, но по същество неправилно.

Като правилни се споделят изводите на първоинстанционния съд за това, че в случая не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК за освобождаване на ответника от отговорността за разноските по делото. Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е уважен, са посочени в чл. 78, ал. 2 от ГПК и те са две: ищецът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело.

Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. В настоящия случай е налице първата от тези предпоставки – признание на иска, но не е налице втората предпоставка – ответникът да не е дал повод за завеждане на иска, тъй като именно неговото извънпроцесуално поведение е довело до необходимост от предявяване на иска за увеличение на издръжката. Изменение на размера на дължимата от родител на ненавършило пълнолетие дете се налага съгласно чл.

150 от СК при изменение на обстоятелствата. Касае се за обективни факти, чието настъпване обуславя нуждата от изменение на дължимата издръжка. Въпреки постановеното между страните решение за първоначално определяне на издръжката, ответникът, който признава, че с течение на времето и израстването на детето, разходите за покриване на неговите нужди са се увеличили, съответно е настъпила съществена промяна в обстоятелствата, водеща до необходимост от увеличение на дължимата месечна издръжка, би могъл и без нарочна покана да заплаща на малолетното дете издръжка в по-висок размер, който според него би бил достатъчен, за да покрива нарасналите нужди на детето. Като не го е направил и е продължил да дава издръжка на детето в по-нисък от необходимия размер, е дал повод за завеждане на делото. Следователно бездействието на ответника е достатъчно, за да се породи отговорността му за разноските по образуваното исково дело. Не е нужно тези действия да са виновни и противоправни, тъй като отговорността за разноските по делото е обективна. В този смисъл са неоснователни доводите на частния жалбоподател, че на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК разноските по делото следва да останат в тежест на ищеца.

Основателни са, обаче, възраженията му, че съдът неправилно е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на ищцата на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Още с исковата молба по делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между майката и законен представител на малолетната ищца и пълномощника – адвокат Т., имащ за предмет предоставяне на правна защита и съдействие под формата на процесуално представителство по дело за увеличаване на размера на издръжката на малолетното дете. Изрично и без никакво съмнение в този договор е уговорен размерът на дължимото на адвоката възнаграждение, а именно 500 лв., като също толкова несъмнено в договора е упоменато, че сумата е платена в брой към момента на подписване на договора. Съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, ако начинът на плащане е уговорен в брой, то вписването за направеното плащане в договора за правна помощ има характер на разписка и е достатъчно, за да удостовери плащането. В този смисъл сключеният между страните и представен по делото договор за правна защита и съдействие от 13.10.2023 г. надлежно установява както възникването на договорно правоотношение между ищцата и адвоката, така и заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение. Представеният в съдебно заседание втори договор за правна защита и съдействие, сключен между същите страни, не може да бъде взет предвид, доколкото по делото липсват каквито и да е било изявления и доказателства, от които да може да се направи извод, че предходният договор не е породил действие между страните, бил е развален или е налице друго обстоятелство, обосноваващо необходимостта от преуреждане на отношениsта между страната и адвоката. Освен това от съдържанието на последващия договор, цитирано по-горе, не може да се направи несъмнен извод, че страните по него са уговорили предоставяне на безплатна адвокатска помощ, доколкото съдържанието му е неясно и са налице съществени зачерквания и дописвания в същия. С оглед изложеното съдът намира, че искането на пълномощника на ищцата за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв. е неоснователно и е следвало да бъде оставено без уважение от първоинстанционния съд, респективно постановеното решение да бъде изменено по реда на чл. 248 от ГПК.

3

По тези съображения обжалваното определение, постановено по реда на по чл. 248 от ГПК, следва да бъде отменено като неправилно и вместо това бъде постановено определение, с което бъде уважена молбата на ответника, сега частен жалбоподател, за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като същото бъде отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ГПК и вместо това бъде оставено без уважение искането на пълномощника за присъждане на адвокатско възнаграждение в негова полза.