Решение № 178 от 20.05.2019, Районен съд - Троян

Р Е Ш

Е Н И Е

№ гр. Троян, 20.05.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд първи състав на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

При участието на прокурора Т.П.

Секретар: Ценка Банчева, като разгледа докладваното от съдията Симеонова гражданско дело № 714 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ и акцесорна претенция за законна лихва по чл.84, ал.3 от ЗЗД Съдът е сезиран с два обективно кумулативно съединени иска, предявени против Прокуратурата на РБ от И.К.К. с настоящ адрес:***. Исковете са с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, първият касаещ претенция за неимуществени вреди с цена на иска 22 000лв., а другият касаещ претенция за причинени имуществени вреди с цена на иска 3 500 лв. Предявена е и акцесорна претенция по чл.84, ал.3 ЗЗД върху двете претендирани суми.

Ищецът основава претенцията си за обезвреда на твърдения за претърпени неимуществени и имуществени вреди в резултат на повдигнато спрямо него обвинение за извършено престъпление от общ характер, по което с влязъл в сила съдебен акт е бил оправдан. Посочил е, че обвинение му е повдигнато с постановление от 2010г. по досъдебно производство № Д-325/2010г. по описа на ОП гр.Плевен за престъпление по чл.282, ал.2 във вр. ал.1, вр. чл.26 от НК, за това, че в периода от 01.09.2008 г. до 22.06.2010 г. в гр.Плевен, в качеството на частен съдебен изпълнител, при условията на продължавано престъпление, превишил властта и правата си и нарушил служебните си задължения по изп. дело № 20088160400156 по чл.14, ал.1 ЗЧСИ и чл.428, чл.434, чл.483, чл.500, чл.489, чл.492, чл.460 ГПК при изпълнение на функциите си. С присъда № 34/18.03.2014г., постановена по НОХД № 587/2012г., Окръжен съд гр.В.Търново го признал за невиновен и го оправдал по обвинението. Апелативна прокуратура гр.В.Търново е протестирала съдебния акт, като Апелативен съд гр.В.Търново по ВНОХД № 201/2014г. е потвърдил първоинстанционната оправдателна присъда, която е влязла в законна сила на 18.12.2014г.

Ищецът твърди, че през периода от 2010 г. до 2014 г., в резултат на воденото срещу него наказателно производство, той бил злепоставян многократно в обществото, били засегнати авторитета и достойнството му и му били причинени унижения и страдания, произтичащи от повдигнатото обвинение и воденото срещу него наказателно дело. Твърди, че отношенията в семейството му се влошили, детето му получило нервно разстройство. Това се отразило и на служебната му дейност - клиентите намалели, съответно и приходите също. Ищецът получил трайно разстройство на здравето, изразяващо се във високо кръвно налягане и диабет. Всичко това наложило лечение и многократни посещения при лекар.

Претенцията за имуществени вреди в размер на 3 500 лв. ищецът е обосновал с твърдения за заплатено адвокатско възнаграждение пред двете съдебни инстанции и извършени транспортни разходи за посещенията на 17 съдебни заседания. В първото съдебно заседание ищецът уточни, че претенцията за имуществени вреди касае само заплатено адвокатско възнаграждение, без транспорти разходи.

И.К.К. е направил искане съдът да постанови решение, с което да бъде осъдена

ПРОКУРАТУРАТА на РБ да му заплати сума в размер на 22 000 лв. за претърпените неимуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.282, ал.2 във вр. ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, както и сума в размер на 3 500 лв. за причинени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва от 18.02.2014г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК Окръжна прокуратура гр.Ловеч е представила писмен отговор, в който оспорва исковете, както по основание, така и по размер. По отношение претенцията на неимуществени вреди е изложено, че същата е прекомерно завишена, т.к. не е съобразена с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, с трайната съдебна практика в тази насока, както и с изложените в исковата молба фактически обстоятелства.

Във връзка с акцесорната претенция за присъждане на лихва за забава върху двете суми е направено възражение за изтекла давност в периода 18.02.2014г.-21.06.2018г.

В съдебно заседание ищецът И.К. се явява лично и с пълномощника си адв.В.У. ***, който поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени, като бъдат присъдени на ищеца направените по делото разноски. В представена по делото писмена защита ищецът К. е развил своите аргументи в подкрепа на искането си.

В съдебно заседание за Прокуратурата на РБ се явява прокурор Т.П. - зам.-районен прокурор при РП-Троян, която оспорва предявените искове. В хода на производството и по съществото на спора поддържа становището, изложено в отговора на исковата молба. В представената по делото писмена защита прокурор Пиронкова подробно мотивира искането да бъдат отхвърлени изцяло исковете за неимуществени вреди и акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД, а искът за имуществени вреди да бъде уважен само до размер 960.00 лв. , за която сума има единствено доказателство, че е платена за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Досъдебно производство № 325 по описа за 2010 г. на ОП-Плевен е образувано срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ на 21.12.2010 г. за престъпление по чл.282, ал.1 от НК. На 14.03.2012г. е привлечен като обвиняем ищецът И.К.К. за престъпление по чл.282, ал.2 във вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и му е взета мярка за неотклонение „Подписка“. Обвиняемият се е представлявал и е бил защитаван от адв.Б. К.К. от ЛАК, като в приложения по ДП договор за правна защита и съдействие не е отразено договорено адвокатско възнаграждение / л.20 от ДП/ и съответно платено такова.

По делото е изискано НОХД № 587 по описа на ВТОС за 2012г., от което се установява, че на л.92 е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сключен между И.К. в качеството му на подсъдим по делото и адвокат И. С.М.от ВТАК- защитник на подсъдимия. В договора е посочено, че е уговорено възнаграждение в размер на 960 лева, което е платено в брой. По делото е постановена присъда № 34/18.03.2014г., с която Окръжен съд гр.Велико Търново е признал И.К. за невиновен и го оправдал по повдигнатото обвинение.

Апелативна прокуратура гр.В.Търново е протестирала съдебния акт, като Апелативен съд гр.В.Търново по ВНОХД № 201/2014г. е потвърдил първоинстанционната оправдателна присъда с Решение № 234/18.11.2014г., което е влязло в законна сила на 18.12.2014г.

По въззивното производство К. е бил защитаван отново от адв.И. И. от ВТАК, като по делото не е представяно ново пълномощно, тъй като в представеното по НОХД № 587 по описа на ВТОС за 2012г. е посочено , че то е за осъществяване на процесуално представителство и защита до приключване на делото пред всички инстанции.

Предвид установеното от посочените писмени доказателства, ищецът К. доказва заплатено от него адвокатско възнаграждение единствено в размер на 960.00 лева, платено по договор за правна защита и съдействие от 30.01.2013г., приложено на л.92 от НОХД № 587/2012 г. по описа на ВТОС.

Ищецът К. е ангажирал гласни доказателства в подкрепа на твърденията си за причинени неимуществени вреди в резултат от воденото срещу него наказателно производство, приключило с оправдателна присъда. Разпитани са доведените от него свидетели В. Л.В.Н.Л.Б.и Е.П.Й.

Свид.В. сочи в своите показания, че в резултат на повдигнатото на К. обвинение той заболял от редица болести-диабет и хипертония. Влошили се семейните му отношения-съпругата му се преместила в друг град, а дъщеря му напуснала територията на РБългария. Самият ищец се променил и станал затворен и мълчалив.

Свид.Б.заявява, че след като срещу К. било образувано наказателно дело и повдигнато обвинение, настъпил срив в професионален и личен план за ищеца. Заявява, че последният приемал антидепресанти поради лабилната психика.

Свид. Й.посочва в своите показания, че вследствие воденото срещу К. наказателно дело той започнал да приема много лекарства, тъй като получил диабет. Започнал да посещава кардиолог и невролог.

Тъй като имало атаки срещу него предвид делото, дъщеря му напуснала страната и заминала за У..

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като отчита, че обстоятелствата за твърдените възникнали заболявания и приемане на медикаменти следва да се установяват чрез писмени доказателства и експертно заключение, поради което в тази част не ги приема за достоверни.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

По иска с правно основание чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за имуществени вреди с цена на иска 3 500 лева:

Съдебната практика е единна, че заплатеното от обвиняемия, респективно от признатия за невиновен подсъдим, адвокатско възнаграждение в наказателното производство е имуществена вреда и подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. В Наказателно - процесуалния кодекс не е уредена отговорността за разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от лицето, признато за невиновно или по отношение на което наказателното производство е прекратено. Поради това тези разноски могат да се претендират като имуществена вреда в производството за обезщетение на вреди от незаконосъобразно обвинение на основание чл.2, ал.1 от ЗОДОВ.

Искът с правно основание по чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ в размер на 3500 /три хиляди и петстотин/ лева ищецът К. обосновава и съизмерява с направени от него разноски за адвокатско възнаграждение в хода на наказателния процес.

Съгласно т.1 от ТР № 6 от 061.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка.

Предвид реализирането единствено на разход за адвокатско възнаграждение, платено в брой по приложения по НОХД № 582 по описа на ВТОС за 2012г. договор за правна защита и съдействие в размер на 960 лева, то и искът за имуществени вреди следва да се уважи в този размер, като се отхвърли до пълния претендиран размер от 3500 лв., като неоснователен и недоказан.

По иска с правно основание чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за неимуществени вреди с цена на иска 22 000 лева:

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. В т.11 от Тълкувателно решение № 3 от

22.04.2004 година на ВКС по тълк. дело №

3/2004 година на ОСГК се приема, че обезщетението се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при оправдаване по обвинение за извършено престъпление от общ характер, следва да се извърши преценка на характера и тежестта на повдигнатото обвинение, осъществени ли са спрямо обвинения мерки на процесуална принуда и вида и продължителността на взетата мярка, продължителността на воденото наказателното преследване, данните за личността на подсъдимия с оглед доколко повдигнатото обвинение за деяние, за което лицето е оправдано, се е отразило негативно на физическото му здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в т.ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая.