Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3980 от 30.08.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 98/2024
Вид
Решение № 3980
Подписан
30.08.2024
В сила
16.03.2025
Състав
РАДОСЛАВА НИКОЛАЕВА КАЧЕРИЛСКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 189 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 165 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т.63 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 7 · Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 3980 гр. София, 30.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20241110200098 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН, вр. чл. 189, А. 8 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на И. Н. К. срещу електронен фиш серия К № 7243319, издаден от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, А. 2, вр. А. 1 ЗДвП и на основание чл.

189, А.4, вр. чл. 182, А. 2, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, като се моли за неговата отмяна. В жалбата се твърди, че не е ясно в какво качество е наказан жалбоподателят, дали като собственик или ползвател а автомобила. Допълнително се сочи, че липсват каквито и да е доказателства, че той е управлявал автомобила.

В съдебно заседание не се явява редовно призованият жалбоподател К., който се представлява от своя упълномощен процесуален представител – адв. И., който поддържа жалбата. В становището си по съществото на делото, адв. И. настоява за отмяна на електронния фиш и за присъждане на разноски за адвокатска защита. В писмен вид представя развити съображения, идентични с тези по жалбата.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител. От юрисконсулт са депозирани писмени бележки по съществото на делото с молба за потвърждаване на електронния фиш.

По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :

Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, А.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима. От ОПП СДВР е представено копие на разписка, видно от която електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 02.12.2023 г., като жалбата срещу него е депозирана в 1

ОПП СДВР на 19.12.2023 г., следователно съдът я приема за подадена в срок.

Разглеждана по същество, същата е неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.03.2023 г. в 15:24 ч., в ***, по ***, в района на ***, до Бензиностанция ***, с посока на движение от *** към ***, извън населено място, с мобилна система за видеоконтрол – АТСС, Cordon № MD1197, била засечена скорост на движение на МПС – лек автомобил марка „***”, модел „*“ с рег. № ***, 98 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %) при разрешена такава – 80 км./ч. Автомобилът бил заснет в лице, приближавайки към мобилната камера, тип „триножник“, която била монтирана в извън населено място и след знак В 26, въвеждащ ограничение на скоростта от 80 км./ч. в посочения пътен участък. Автомобилът бил регистриран на името на М. И. К.а, дъщеря на жалбоподателя, която към онзи момент била непълнолетна, на * години. В справката за регистрацията на МПС жалбоподателят И. Н. К. бил посочен като лицето, което е подало, съответно получило СРМПС. Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К № 7243319 срещу И. Н. К. с ЕГН ********** за налагане на глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, А. 2 ЗДвП.

Във фиша е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш серия К № 4817635 на 23.02.2023 г.

Копие от последния фиш е представено по преписката, като от него се установява, че И. К. е бил санкциониран за нарушение на чл. 21, А. 1 ЗДвП на основание чл. 189, А. 4, вр. чл. 182, А. 1, т. 2 ЗДвП. Като системата на ОПП СДВР е отбелязано, че фишът е бил връчен на К. на 29.06.2022 г. и е влязъл в сила на 23.02.2023 г., като е отбелязано, че той е потвърден от съда и задължението по него е събрано. Но в ОПП СДВР не са налични разписка или друго доказателство за датата на връчване на фиша. След служебна справка, съдията-докладчик е установил, че този електронен фиш е потвърден с влязло в сила решение от 13.02.2023 г. на АССГ по КНАХД № 10736/2022 г. по описа на АССГ, XXVI състав, което е било поправено в частта относно диспозитива му с решение от 23.02.2023 г. на същия състав.

От разпечатка от паметта на техническо средство АТСС Cordon № MD1197, която е веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, А.15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 24.03.2023 г., в 15:24:38 ч., в района на ***, с координати EL 23о45.9388 и NL 42о63.1862, е засечена скорост на движение от 102 км/ч, като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила. Към разпечатката е приложена и снимка, от който се установява, че автомобилът се е приближавал към камерата, както и снимка на мястото на поставяне на мобилната камера, както и на поставения знак В 26, въвеждащ ограничение на скоростта от 80 км./час в зоната на контрол на техническото средство. Поставеното на снимката кръстче точно върху номера на автомобила несъмнено сочи, че именно неговата скорост е засечена.

Поради това, съдът приема за доказано, че именно с автомобил с регистрационен номер *** е извършено нарушението.

Видно от представената по делото справка от Българския институт по метрология, видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2 е била одобрена на 07.09.2017 г. (преди датата на нарушението), регистрираната скорост попада в обхвата на системата, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч. до скорост 100 км/ч. и 3 % над тази скорост. Видно от представения Протокол за проверка от 14.03.2023 г., към датата на нарушението системата за контрол на скоростта № MD1197 е била 2 преминала първоначалната и последваща проверка. В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието. Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на автомобила.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба серия К № 7243319 и Серия К № 4817635 от МВР-СДВР; свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; справка за собственика на превозното средство, посочено във фиша; копие на заповед на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш и копие на образец на електронен фиш; справка от Българския институт по метрология, с приложено копие на удостоверение за одобрен тип, протокол от последваща проверка на системата, протокол за използване на техническото средство; справка от АПИ, ОПУ София и др. Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротИ.речиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съгласно чл. 165, А.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, А.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, А.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.

Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, А.4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, А.4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, като е посочено и че то се намира в населено място; посочена установената скорост на движение на процесното МПС, както и въведената с пътен знак максимално разрешена скорост на движение.

По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните 3 фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Съгласно чл. 165, А.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл.

189, А.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение. От представената от ОПУ София справка се установява, че в района на ***, ***, с посока на движение вход към *** максимално разрешената скорост за движение е 80 км./ч., въведена с пътен знак, поставен преди зоната на контрол на АТСС. От същата справка се установява и че участъкът се намира извън населено място. От същата справка и схемата се установява, че към момента на констатиране на нарушението преди зоната на действие на радара не са били монтирани знаци Е24, указващи контрол на скоростта с техническо средство.

С измененията на ЗДвП, приети с ДВ бр. 19/2015 г. в чл. 165, А. 2, т. 8 от ЗДвП е регламентирано задължението на определените от министъра на вътрешните работи служби да обозначават чрез поставяне на пътни знаци, да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи, участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. Но с ДВ бр. 54/2017 г. в сила от 09.07.2017 г. е отменена разпоредбата на чл. 165, А. 2, т. 8 от ЗДвП, като по този начин е отпаднало и изискването за обозначаване на поставено автоматизирано техническо средство.

Поради това съдът намира, че и дадените с ТР № 1/26.02.2014 г. по ТД № 1/2013 г. на ОС на ВАС разрешения във връзка с обозначаването на зоната на контрол на използваните технически средства за контрол на скоростта, са загубили значението си.