Решение № 577 от 14.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 577 гр. София, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Михайлова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Михаела П. Михова при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА в присъствието на прокурора И. Любч. Т. като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100602094 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

Първоначално, на 21.04.2023 г. СРП е внесла в Районен съд - София обвинителен акт против подс. Д. О. А. с обвинение по чл. 343б ал. 2 от НК от НК, ведно с досъдебно производство № 227 ЗМК 437/2022 г. по описа на 03 РУ – СДВР по пр.пр. № 4034/2022 г. по описа на СРП. Образувано е НОХД № 5384/2023 г. по описа на СРС, по което е постановена присъда № 163/22.03.2024 г., с която на подс. А. за престъпление по чл. 343б ал. 2 от НК при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца при първоначален общ режим и на основание чл. 343г от НК е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, като е приспаднато времето, през което е бил лишен от това право по административен ред, считано от 06.01.2022 г. Със същата присъда на основание чл. 68 ал. 1 от НПК е приведено в изпълнение наложеното на подс. А. по НОХД № 6129/2021 г. по описа на СРС наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим и на основание чл. 189, ал. 3 НПК той е осъден да заплати в полза на държавата направените в съдебното производство разноски.

С Решение № 570/07.10.2024 г. по ВНОХД № 4322/2024 г., състав на СГС е отменил така постановената присъда и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав при СРС.

1

С определение от проведено на 24.02.2025г. по НОХД № 14451/24 г. разпоредително заседание съдебното производство е прекратено и делото върнато на прокурора за отстраняване на констатирани отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с изискванията относно съдържанието на обвинителния акт, допуснати при изготвянето му.

След изготвянето на нов обвинителен акт и внасянето му за разглеждане в СРС, е образувано НОХД № 7205/2025 г. по описа на същия съд.

При новото разглеждане на делото по общия ред, с присъда Рег. № 650/01.12.2025, постановена по НОХД № 7205/2025 г., СРС е признал подс. Д.

О. А., за виновен в това, че на 06.01.2022 г. около 08:00 ч. в гр. София, по ул.

„Булина ливада", с посока на движение от ул. „Найчо Цанов" към бул.

„Александър Стамболийски" управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел Зафира" с рег. № ********, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно - 0,80 на хиляда, установено по надлежния ред - с Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта с лаб. № 0218/10.01.2022 г., след като е бил осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б ал. 1 от НК, а именно споразумение от 26.05.2021 г., постановено по НОХД № 6129/2021 г. по описа на СРС, поради което и на основание чл. 343б, ал. 2 вр. чл. 2, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му наложил наказание „Лишаване от свобода" за срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл. 343г от НК на подс. А., е наложено и наказание по чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година, от което на основание чл.59 ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което е бил лишен от това право по административен ред, считано от 06.01.2022 г.

Със същия съдебен акт, на основание чл. 68 ал. 1 НК е приведено в изпълнение определеното на подс. А. по НОХД № 6129/2021 г. по описа на СРС наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим и на основание чл. 189, ал. 3 НПК той е осъден да заплати в полза на държавата направените в производството разноски в общ размер на 1 348 /хиляда триста четиридесет и осем/ лв., от които 80 /осемдесет/ лв. в полза на СДВР и 1 268 /хиляда двеста шестдесет и осем/ лв. в полза на Софийски районен съд.

Срещу така постановената присъда защитниците на подс. А. – адв. К. и адв. Д. са депозирали жалба и допълнение към същата, в които са изложени съображения, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. В жалбата твърдят, че от безспорните доказателства по делото било установено, че подсъдимият около 08:00 часа на процесната дата е преустановил управлението на МПС поради настъпило ПТП, за което той не е имал вина, като към този момент не е бил изпробван за алкохол от служители на МВР.

Никой не бил установил към този час имало ли е алкохол в кръвта му и ако е имало, каква е била концентрацията. Нарушен бил „надлежният ред“, по който следвало да бъде установена алкохолната концентрация в кръвта.

Представеният талон за изследване не отговарял на изискванията на Наредба 2

№ 1 от 19.07.2017 г. за установяване на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техните аналози. Не били попълнени всички реквизити, имало разминаване в серийния номер на талона и стикерите, с които били запечатани кръвните проби. Считат, че не бил налице и субективният елемент от състава на престъплението – подсъдимият нямал умисъл да управлява автомобила с посочената от обвинението концентрация на алкохол в кръвта.

След запознаване с мотивите към присъдата, в допълнение към жалбата излагат съображения, че установената от съда фактическа обстановка била непълна, което водело до грешни изводи и опорочаване на взетото решение.

Първоинстанционният съд нарушил разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 2 от НПК, нарушил и чл. 103, ал. 1 от НПК, прехвърляйки тежестта на доказване на защитата и напълно игнорирал нормата на ал. 2 на този текст и не събрал необходимите доказателства относно наличието на алкохол в кръвта на подс. А. около 08:00 часа на инкриминираната дата. Представят своя интерпретация на фактите, според която единствената справедлива и кореспондираща с доказателствата по делото присъда била оправдателната.

Нормата на чл. 343б, ал. 1 от НК изисквала концентрацията на алкохол да бъде установена в кръвта, а не в издишания въздух, и тази концентрация да бъде установена „ п о надлежния ред“. Районният съд не се съобразил със задължителните ППВС-1-83 и ТР-19-85, а несъобразяването на крайния съдебен акт с цитираната задължителна съдебна практика, по своето естество представлявало съществено процесуално нарушение и само по себе си било достатъчно за отмяна на атакуваната присъда.

Искането е на основание чл. 334 т. 2 от НПК въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да признае подс.

А. за невиновен.

В хода на съдебните прения, адв. Д. поддържа подадената жалба и допълнението към нея, като моли за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова такава от въззивната инстанция, с която подс. А. да бъде признат за невиновен. Счита, че изготвените мотиви от страна на първоинстанционния съд не покривали стандарта на чл. 305, ал. 3 от НПК и по същество била налице липса на мотиви, което винаги представлявало съществено нарушение на процесуалните правила със съответните произтичащи от това последици. Липсвал отговор на съществени възражения на защитата, което от една страна правело присъда необоснована, а от друга страна, не давало възможност на контролиращата инстанция да провери правилността на формирането на вътрешното убеждение от първата инстанция. В заключение моли въззивния съд да отсъди единствено на база на събраните в хода на наказателното производство доказателства.

Адв. К. също моли за уважаването на депозираната жалба и допълнението към нея. Аргументира искането си с обстоятелството, че на подсъдимия била взета кръвна проба близо три часа след като е шофирал, както и че било налице нарушение на т. нар. „надлежен ред“, визиран в Наредба № 1/19.07.2017 г. за установяване на алкохол в кръвта и употребата 3 на наркотични вещества и техните аналози. Не били попълнени всички реквизити, налице било и разминаване в серийния номер на талона и стикерите, с които били запечатани кръвните проби. Доказана била пълна липса на обективния и субективния елементи от състава на престъплението, в което подс. А. бил обвинен. Счита, че първоинстанционният съд не изпълнил добросъвестно задължението си по чл. 13 от НПК, нарушил и разпоредбите на чл. 14 и чл. 107, ал. 2 от НПК, като неправилно прехвърлил и тежестта за доказване на защитата, с което формирал едно предубедено, непочиващо на анализ на всички доказателства и доказателствени средства вътрешно убеждение, поради което моли, на основание чл. 334, т. 2 от НПК настоящата инстанция да отмени първоинстанционната присъда и да постановите нова такава, с която да признае подсъдимия за невиновен.

В съдебно заседание представителят на СГП излага становище, че първоинстанционният съд е взел своето решение при изяснена фактическа обстановка, съобразявайки се с доказателствата по делото, както и че наложеното наказание е съобразено с предмета на разследване и с личността на подс. А.. Пледира за потвърждаването на обжалваната присъда.

Подсъдимият, в своя лична защита се солидализира с изложеното от защитниците си. Заявява, че не е виновен и че има две деца, за които трябвало да се грижи. Иска да бъде признат за невинен. В правото си на последна дума по чл. 333, ал. 2 от НПК моли съда да бъде оправдан.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда. Действайки също като инстанция по фактите и изпълнявайки задължението си за цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивният съд извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената подолу фактическа обстановка по спора, която като цяло съвпада с възприета от първата инстанция и не обосновава различни правни изводи относно разгледаното деяние и авторството на подсъдимия. Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните ФАКТИЧЕСКИ КОНСТАТАЦИИ:

Подс. Д. О. А. е 46 години, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, осъждан, правоспособен водач на МПС, с добри характеристични данни, постоянен адрес: гр. София, ж.к. „******** и настоящ адрес: с. Дреново, вилна зона, община Костинброд. Осъждан с влязло в сила на 27.05.2021 г. споразумение по НОХД № 6129/2021 г. на СРС за престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, както и наказание глоба в размер на 180 лева и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца.

На 06.01.2022 г. около 08:00 ч. в гр. София подс. А. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел", модел „Зафира", ДК№ 4

******** по ул. „Булина ливада" с посока от ул. „Найчо Цанов" към бул.

Александьр Стамболийски".

В района до бл. 12В на ул. „Булина ливада" предимството на управлявания от подсъдимия автомобил било отнето от лек автомобил „Форд Торнео", ДК№ ********, управляван от свид. А.Ж.. Между двете пътни превозни средства настъпило пътно-транспортно произшествие. Водачите преустановили движението и излезли от автомобилите, за да установят щетите. Поради невъзможност да постигнат съгласие относно вината за настъпилия инцидент, потърсили съдействие от органите на Отдел „Пътна полиция“ - СДВР, подавайки сигнал на национален телефон за спешни повиквания „112". По повод подадения сигнал след около 40-50 минути на мястото на произшествието пристигнали полицейските служители свидетелите П.С. и Х.Х., заемащи длъжност „автоконтрольор" при ОППСДВР. Легитимирали се и пристъпили към проверка за изясняване на обстоятелствата по възникналото пътнотранспортно произшествие. След установяване самоличността на водачите, в рамките на рутинна процедура всеки от тях бил поканен да се подложи на тест с дрегер.