Присъда № 118 от 11.09.2026, Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 118/11.09.2026 година по НОХД № 933/2026г. на БРС.

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство 434 ЗМ-505/2025 г. по описа на Второ РУ МВР — гр. Бургас, вх. № 17159/2025 г. по описа на Районна прокуратура - Бургас, пор. № 3052/2025 г. по описа на Районна прокуратура Бургас, с който е повдигнато обвинение срещу П. С. А., ЕГН: **********, роден на ********, в условията на опасен рецидив, чрез използване на неустановено техническо средство,отнел чужди движими вещи — един брой велосипед марка „Interbike Route 26”, на стойност 180 лв. /сто и осемдесет лева/ и един брой заключваща верига за велосипед, на стойност 3 лв. /три лева/, всичко на обща стойност 183 лв. / сто осемдесет и три лева/ от владението на Д. М. М., роден на ******, без негово съгласие, с намерението противозаконно да го присвои - престъпление по чл.196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът прие за съвместно разглеждане в производството предявения от пострадалия Д.

М. М. граждански иск срещу *. *., за заплащане на сумата от 183.00 лева (или 93,57 евро), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, като пострадалият бе конституиран и в качеството на частен обвинител.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението, за което е предаден на съд подсъдимият, като посочва, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Предлага се да бъде определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

Частният обвинител и граждански ищец моли за уважаване на предявения иск.

Служебният защитник на подсъдимия - адв. Р. Н. от АК-Бургас, поддържа, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание към минималния размер.

Подсъдимият заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник и съжалява за стореното.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият П. С. А., ЕГН: **********, е роден на ********.

Подсъдимият П. С. А. бил осъден с влязла в сила на 12.11.2021г присъда по НОХД № 3716/ 2021г. по описа на Районен съд гр.Бургас,за извършено от него за времето от 30.08.2020г. до 27.12.2020г. престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр.чл.194, ал. 1, вр. чл. 28, ал.1 от НК, като му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което следвало да бъде изтърпяно при „Общ режим“. Наказанието е било преведено в изпълнение и изтърпяно на 08.12.2022г.

Също така бил осъден с влязла в сила на 29.03.2024г. присъда по НОХД №120/ 2024г. по описа на Районен съд гр.Бургас,за извършено от него на 27.04.2023г. престъпление по чл.

1

196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. “Б“ от НК, като му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца, което следвало да бъде изтърпяно при „Строг режим“. Наказанието е било преведено в изпълнение и изтърпяно на 17.03.2025г.

Подс. П. С. А., живеел в гр. Бургас, ж.к „**** *******

Св. Д. М. М. живеел в гр. Бургас, ж.к ********. На неустановена в хода на разследването дата преди около осем години той закупил от магазин „Карфур“ нов велосипед, марка „Интербайк Руут 26“, червен на цвят, за сумата от 400 лв., който се ползвал от сина му. Велосипедът обичайно бил съхраняван на етажната площадка пред апартамента, в който живеел св. М., обезопасен посредством черна верига, заключвана с ключ и прикрепена към алуминиевия профил на вътрешния прозорец в коридора на блока.

Велосипедът бил оставен на обичайното си място на 20.08.2025г., обезопасен по описания начин.

На 20.08.2025г. , в следобедните часове подс. А. се намирал в гр. Бургас, ж.к „Славейков“. Той влязъл във вход Б на ********. Той носел у себе си неустановено в хода на разследването техническо средство.

Там видял велосипеда, собственост на св. М., който решил на отнеме. Подс. А. използвал неустановеното в хода на разследването техническо средство, с което освободил велосипеда от обезопасяващата го верига, която взел със себе си. След това взел колелото и напуснал мястото.

На 21.08.2025г., около 08.00ч. св. М. установил, че велосипедът е изчезнал и за случилото се подал сигнал в полицията. Било образувано настоящето досъдебно производство.

По случая било образувано настоящето досъдебно производство. В хода му било установено, че стойността на отнетите вещи възлиза на 183.00лв./ 93.57 евро/.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанията на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: от показанията на разпитаните свидетели – Д. М. М., С. М.; от обясненията на подсъдимия на досъдебното производство; от заключението по извършената оценъчна и техническа експертизи, заключение на лицево-идентификационна експертиза, актуална справка за съдимост на подсъдимия, както и от другите множество приложени по делото писмени доказателства.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна 2 следното:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

На първо място, съдът намира, че безспорно се установява осъществяването на всички признаци на престъплението кражба по чл. 194, ал. 1 от НК.

От обективна страна е налице деяние, извършено против обществените отношения, гарантиращи необезпокояваното упражняване на правото на собственост и на владение на гражданите.

Налице е годен предмет на престъплението- един брой велосипед марка „Interbike Route 26”, на стойност 180 лв. /сто и осемдесет лева/ и един брой заключваща верига за велосипед, на стойност 3 лв. /три лева/, всичко на обща стойност 183 лв. / сто осемдесет и три лева/, собственост на Д. М. М.. Всички вещи са движими и са били чужди за подсъдимия- същите са били собственост на пострадалото лице.

Изпълнителното деяние на кражбата се изразява в отнемане на вещта, което обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху вещта от страна на дееца. В процесния случай, към момента на отнемането им, вещите са се намирали във владение на пострадалия М., като същият е имал достъп до тях по всяко време на етажната площадка. Съдът счита, че от събраните по делото доказателствени материали несъмнено се установява, че подсъдимият е прекъснал осъществяваното от собственика владение върху вещите. А. е освободил велосипеда от веригата е взел вещите, с което същият е прекъснал възможността на собственика им да осъществява фактическа власт върху тях, като същевременно е установил своя собствена.

Подсъдимият е осъществил деянието чрез използването на неустановено по делото техническо средство. Поради това и по отношение на същия е налице квалифициращят признак по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК.

А. е годен субект на престъплението, тъй като не е собственик на вещите.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като А. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е обективирано в неговото поведение - съзнавал е, че отнетите вещи са чужда собственост, че с действията си прекъсва фактическата власт на досегашния владелец, но въпреки това е установил своя власт над тях. Подсъдимият е целял това и е имал намерение противозаконно да присвои вещите. Неговото намерение се извлича от обстоятелството, че вещите така и не са възстановени, т.е. той се е разпоредил с тях като със свои.

Налице е и квалифициращият признак по чл. 196, ал. 1 НК- деянието е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК.

Подсъдимият П. С. А. бил осъден с влязла в сила на 12.11.2021г присъда по НОХД № 3716/ 2021г. по описа на Районен съд гр.Бургас,за извършено от него за времето от 30.08.2020г. до 27.12.2020г. престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр.чл.194, ал. 1, вр. чл. 28, ал.1 от НК, като му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което следвало да бъде изтърпяно при „Общ режим“. Наказанието е било преведено в изпълнение и изтърпяно на 08.12.2022г. Също така бил осъден с влязла в сила на 29.03.2024г. присъда по НОХД №120/ 2024г. по описа на Районен съд гр.Бургас,за извършено от него на 27.04.2023г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. “Б“ от НК, като му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца, което следвало да бъде изтърпяно при „Строг режим“. Наказанието е било преведено в изпълнение и 3 изтърпяно на 17.03.2025г. Следователно, А. е извършил деянието, предмет на настоящото обвинение след като е бил осъждан повече от веднъж за тежко умишлено престъпление от общ характер на повече от една година „лишаване от свобода“, чието изтърпяване не е било отложено по реда на чл. 66 от НК. Също така, не са били изтекли пет години от изтърпяване на наказанията.

По гореизложените съображения съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на престъплението по чл.196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок от две до десет години.

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 НК, тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на чл. 55 НК.

Като отегчаващи отговорността обстоятелство съдът отчита обремененото съдебно минало на А., извън осъжданията отчетени при квалифицирането на престъплението, като извършено в „опасен рецидив“.

Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете оказаното съдействие на органите на предварителното разследване, вън от признаване на фактите, дало възможност за разглеждане на делото по реда на Глава 27 НПК, както и изразеното съжаление за стореното. Също така следва да се отчете и много ниската стойност на предмета на престъплението.

С оглед на така изложеното и най-вече предвид стойността на предмета на престъплението, съдът определи наказанието в минимален размер на три години „Лишаване от свобода“ и съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК намали така определеното наказание с 1/3, с оглед на което наложи на подсъдимия наказание в размер на две години „Лишаване от свобода“.