Решение № 6817 от 16.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6817 гр. София, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20241110138963 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от ищеца ...........“ ЕООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. С..........., срещу ответника Г. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С............... ап. 40, положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл.

86 ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № ............03.12.2020 г.: 759,26 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 31.10.2023 г. до окончателното й погасяване, 234,25 лв. – договорна лихва за периода от 25.11.2019 г. до 03.12.2020 г., 131,04 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 26.06.2019 г. до 03.12.2020 г. и 519,87 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 03.12.2020 г. до 30.10.2023 г. за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 59992/2023г. по описа на СРС, 157 състав, и осъдителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за заплащане на сумата 688,18 лв., представляваща възнаграждение за закупени допълнителна услуги към Договор за потребителски кредит № ............03.12.2020 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението – 31.10.2023 г. до окончателното й погасяване.

Ищецът извежда съдебно предявените права при твърдения, че с ответника Г. Д.

Б., като кредитополучател, са сключили Договор за потребителски кредит № ............03.12.2020 г. за сумата от 900 лв., със срок 24 месеца, размер на вноската 53,91 лв., ГПР 45,07 %, ГЛП 38,30 % и общо задължение по кредита в размер на 1293,86 лв.

Бил закупен и пакет от допълнителни услуги, по който се дължало възнаграждение в размер на 869,28 лв., разсрочено за срока на договора с размер на вноската 36,22 лв. С част от сумата по кредита са погасени по желание на ответника задължения към ищеца по друг договор за кредит в общ размер на 247,37 лв., а останалата част в размер на 652,63 лв. била преведена на ответника, чрез „Изи Пей“. Ищецът твърди, че по кредита е погасена сумата от 486,13 лв., като посочва дата и размер на всяко плащане, с които са погасени частично дължимите суми, съгласно погасителния план в това число и 30 1 лв., дължими по Тарифата, но е останала непогасена главница в размер на 759,26 лв., договорна лихва в размер на 234,25 лв. за периода 25.11.2019 г. – 03.12.2020 г. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 688,18 лв., поради което ги претендира. Претендира и обезщетение за забава в размер на законната лихва от 26.06.2019 г. до 30.10.2023 г., като за главницата, договорната лихва и обезщетението за забава е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, а по отношение на възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги е отхвърлено заявлението, поради което за тази сума предявява осъдителен иск.

Ответникът Г. Д. Б. в срока по чл. 131 ГПК не е подала отговор на исковата молба, а възражението по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение е бланкетно.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 59992/2023 г. по описа на СРС, 157 състав, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца за сумите 759,26 лева, представляваща главница по Договор за кредит № ............27.05.2019 г., ведно със законна лихва за период от 31.10.2023 г. до изплащане на вземането, 234,25 лева, представляваща непогасено договорно възнаграждение за период от 25.11.2019 г. до 03.12.2020 г., сумата 131,04 лева, представляваща мораторна лихва за период от 26.06.2019 г. до 03.12.2020 г., сумата 519,87 лева, представляваща мораторна лихва за период от 03.12.2020 г. до 30.10.2023 г, а за сумата от 688,18 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит № ............27.05.2019 г., заявлението е отхвърлено.

Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника Г. Д. Б. в срок, поради което на ищеца - заявител са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането по издадената заповед, като в законоустановения срок ищецът – заявител е предявил настоящите искове.

По делото е приложен Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ............27.05.2019 г., сключен между ищеца, като кредитор и ответника Г.

Д. Б., като кредитополучател, за сумата от 900 лв.

Видно от съдържанието на договора същият е договорен за срок от 24 месеца, при ГПР 45,07 %, 38,30 % годишен лихвен процент и общо дължима сума по кредита 1293,86 лв. В договора е посочен и размер на дължимо възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги - 869,28 лв., разсрочени за същия срок с размер на вноската 36,22 лв. и общо задължение 2163,14 лв.

По делото е представено Споразумение за представяне на пакет от допълнителни услуги, според което същите включват: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Представени са общи условия на договора за кредит, погасителен план и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.

Ищецът е направил изявление, че за погасяването на задължението по договора за кредит е постъпила сума в общ размер на 486,13 лв.

Представено е уведомително писмо за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита от дата 04.12.2020 г. и обратна разписка за изпращането му.

2

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намира искът за допустим – предявен в срока по чл. 415 ГПК за вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, произтичащо от същото основание, срещу която е постъпило възражение по чл. 414 ГПК. Осъдителният иск е също допустим, доколкото за вземанията по него съдът е отхвърлил заявлението.

За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че между него ответника, като кредитополучател е възникнало валидно правоотношение по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ............27.05.2019 г. при условията посочени в договора, въз основа на който ответникът дължи претендираните суми, както и клаузите, предвиждащи заплащането на възнаграждение за допълнителни услуги да са индивидуално уговорени. При доказване на горните факти, в тежест на ответника е докаже погасяване на претендираните суми.

С представените по делото писмени доказателства беше доказано, че страните са обвързани от договор за кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ответникът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит), са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Съгласно постановките на ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Както беше посочено по-горе, настоящата облигационна връзка е регулирана от ЗПК, който предвижда специални основания за нищожност на договорите за кредит, като въвежда специални изисквания за неговото съдържание, лимитирайки правата на кредитора с цел по-ефективна защита правата на уязвимия потребител и ограничаване възможността за злоупотреба на по-силната страна в правоотношението - кредиторът.

Законът за потребителския кредит въвежда задължително минимално съдържание на договора за кредит – чл. 11, ал. 1 от ЗПК, а липсата на някои от задължителните реквизити в договора влече неговата недействителност според чл. 22 ЗПК. Така, според чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Не веднъж 3

СЕС е имал повод да тълкува смисъла на конкретни норми от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), която е транспонирана в националното право на Р България именно със ЗПК. Така в свое Решение от 16.07.2022 г. по дело C 686/19 СЕС отново разяснява, че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, а „обща сума, дължима от потребителя“ означава сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. С оглед разяснената по-горе дефиниция за общите разходи по кредита за потребителя по смисъла на чл.3, б. „ж“ от Директивата и чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, ГПР представлява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19, параграф 2.

В случая в договора за потребителски кредит е посочен процент на ГПР, който не надвишава максимално допустимия по закон, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер обаче не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно – възнаграждението за допълнителни услуги, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.