Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260338 от 15.01.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2786/2020
Вид
Решение № 260338
Подписан
15.01.2021
В сила
15.01.2021
Състав
ЗЛАТКА НИКОЛОВА ЧОЛЕВА, ЕЛЕНА ТОДОРОВА ИВАНОВА, ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ КОВАЧЕВ

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

№……………….. гр.София, 15.01.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА

КОЛЕГИЯ, ІV „в” отделение, в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди, двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Елена Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева Димитър

Ковачев като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева ч.гр.дело № 2786 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435- чл.438 от ГПК.

Съдът е сезиран с жалба, подадена от Ю.Р.М. срещу Постановление за възлагане от 12.12.2019 г. по изп. дело № 20198380402516 по описа на ЧСИ М.Б.с рег.№ 838 на КЧСИ, с което на В.М.И. е възложен следния недвижим имот: апартамент № 9, находящ се на **********на ЖСК „Заводска телефонна и телеграфска техника“ в гр.София , ж.к.********, състоящ се от: две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения с обща застроена площ от 73,37 кв.м., заедно със зимнично помещение № 1 и 0,385% ид.ч. от отстъпено право на строеж върху държавно място, съставляващо нов парцел ІІ от нов квартал V по плана на гр.София, местността „Красна поляна“ ,на ул.“Уста Генчо“, нанесен с идентификатор *** в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, одобрени със заповед № РД-18-50/ 02.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, за сумата от 107 336,00лв.

Жалбоподателят

Ю.Р.М. – длъжник в изпълнителното производство, оспорва законосъобразността на атакуваното постановление. Поддържа, че при провеждане на публичната продан са нарушени разпоредби на ГПК, които поотделно и в своята съвкупност са довели до ненадлежно извършване на наддаването, а именно: 1/ Обявлението за публичната продан не съответства на изискването на чл.487,ал.1 от ГПК, тъй като в него е вписана ипотека в полза на банка, която ипотека не й е известна и не е посочена нейната сума. Не е посочен броят на вписаните възбрани; 2/ Нарушено е изискването на чл.487,ал.2 от ГПК, тъй като обявлението за публичната продан е поставено на процесния имот на

05.11.2019г.- един ден след датата на обявяване на публичната продан, а не един ден преди посочения в обявлението ден за започване на проданта. Обявлението за проданта й е връчено /на жалбоподателката – длъжник/ на 06.11.2019г.- два дни след започване на проданта; 3/ Нарушено е правото й /на длъжника/ за обжалване, тъй като не са й предоставени поисканите от нея устно в деня на наддаването

/05.12.2019г./ копия от наддавателното предложение и платежното нареждане, като същите документи не са й предоставени и след писмено искане по имейл , направено на 06.11.2019г. Като последица от това поддържа, че 4/ Наддаването е извършена ненадлежно, тъй като няма информация за внесен задатък и дали същият е внесен в законоустановения размер от лицето, направило наддавателното предложение, дали това лице има правото да участва в наддаването, тъй като жалбоподателката има непроверена информация, че имотът е закупен от лице, което няма право да участва в проданта , с оглед забраната по чл.490 от ГПК, 5/ Изготвеното уведомление за възлагане на имота е документ с невярно съдържание, тъй като в него като основание за обжалване на постановлението за възлагане е посочен отмененият към датата на изготвяне на уведомлението текст на чл.435 от ГПК. С изложените доводи жалбоподателката- длъжник мотивира искането си за отмяна на постановлението за възлагане.

Насрещната страна по жалбата- взискател в изпълнителното производство, „К.-**“ ЕООД оспорва същата като неоснователна. Поддържа , че част от заявените от жалбоподателя – длъжник доводи са ирелевантни. Що се отнася до процедурата по наддаване- твърди, че са спазени всички законоустановени изисквания, а цитирането на текстове от ГПК от жалбоподателя в тази връзка, без да се сочат конкретни факти, относими към правните норми, обосновава извод за неаргументираност и неоснователност на жалбата. Заявява искане за присъждане на разноските, направени в настоящото производство.

Насрещната страна по жалбата- В.М.И. - купувач на публичната продан, на който процесният имот е възложен с обжалваното постановление - оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

По делото са представени мотиви по реда на чл.436,ал.3 от ГПК от ЧСИ М.Б., с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, като прецени становищата и доводите на страните и доказателствата по делото, на основание чл.437 от ГПК, приема следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от легитимирана страна- длъжник по изпълнението. Жалбата е подадена в срока по чл.436,ал.1 от ГПК- атакуваното постановление е връчено на жалбоподателя на 22.01.2020г., а жалбата е подадена на 05.02.2020г.- в законоустановения 2 седмичен срок, съгласно изменението на чл.435,ал.1 от ГПК , публ. В ДВ, бр.100/20.12.2019г. Императивната норма на чл.435,ал.3 от ГПК дава правна възможност на длъжника да обжалва постановлението за възлагане. Цитираната императивна норма предоставя право на длъжника са атакува постановлението за възлагане само в два изрично и изчерпателно посочени случая: 1/ когато наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или 2/ имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. В конкретната хипотеза, жалбоподателят се позовава на основанието по чл.435,ал.3 от ГПК – ненадлежно извършено наддаване, поради което съдът приема жалбата за ДОПУСТИМА.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество- съдът намира жалбата за

НЕОСНОВАТЕЛНА.

Изпълнителното производство е образувано по молба на „К.-**“ ЕООД срещу длъжника Ю.Р.М. - за принудително събиране на сумите по изп.лист от 09.04.2019г., издаден от СГС, І-14 състав по гр.дело № 3127/2015г., с които Ю.Р.М. е осъдена да заплати на взискателя.

Изпълнението върху недвижими вещи е регламентирано с разпоредбите на чл.483-чл.501 от ГПК, като правилата относно процедурата по наддаване са уредени в чл.489-495 от ГПК. Настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай от материалите по изпълнителното дело се установява законосъобразността на процедурата по наддаване, реализирана в рамките на процесната публична продан, с начален момент 04.11.2019г. и краен момент- 04.12.2019г., приключила с обжалваното постановление за възлагане от 12.12.2019г.

От доказателствата по изп.дело се установява, че наддаването в рамките на процесната публична продан е извършено надлежно- при спазване на нормите на чл.489 и чл.492 от ГПК. Относими към тези норми са само доводите на жалбоподателя, основани на предположения , че от купувача не е внесен дължимият задатък и за наличие на забрана на купувача да участва в публичната продан като лице, от кръга на посочените в чл.490,ал.1 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира за напълно неоснователно твърдението на жалбоподателя, че наддаването не е извършено надлежно, основано на предположението, че от купувача, на който имотът е възложен , не е заплатен дължимият задатък от 10% върху началната цена, съгласно изискването на чл.489,ал.1 от ГПК. Видно от доказателствата по изпълнителното дело, обявената начална цена, от която започва процесната публична продан е 107 336,00лв.

От купувача В.М.И. е внесен задатъкът от 5 10 733,60лв. , представляващ 10% върху началната цена по сметка на ЧСИ с платежно нареждане от 04.12.2019г.

/последният ден на провеждане на публичната продан/ - л.322 от изп.дело. Т.е.- не е налице соченото от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.489,ал.1 от ГПК. На следващо място, от жалбоподателя- длъжник не се сочат конкретни факти, които да бъдат проверени, относно твърдението, че купувачът е лице, за което важи забраната за участие в публичната продан , установена с нормата на чл.490,ал.1 от ГПК. Не са представени и доказателства, които да установяват основателността на твърдението на жалбоподателя за нарушение на императивната разпоредба на чл.490,ал.1 от ГПК. Ето защо, съдът намира за неоснователно и недоказано това твърдение. В тази връзка, следва да се посочи, че длъжникът като страна в изпълнителния процес разполага с пълното право за достъп до всички документи по изпълнителното дело и липсват доказателства на същия да е отказван достъп до тях, включително – липсва и твърдяното искане за предоставяне на копия от тези документи, заявено по имейл от длъжника, по което да липсва произнасяне от ЧСИ. Що се отнася до доводите, заявени от жалбоподателя – за ненадлежно разгласяване на публичната продан /основани на нарушения на чл.487,ал.1 и ал.2 от ГПК/, съдът приема, че те не следва да бъдат обсъждани, като ирелевантни. Разгласяването на проданта подготвя наддаването, но не е част от самата процедура по наддаване, поради което и начинът на извършване на разгласяването е извън дължимата от съда проверка при обжалване на постановлението за възлагане. Дължимата от съда проверка при обжалване на постановлението за възлагане е ограничена само до законосъобразното извършване на „действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка“, както и проверка на обстоятелството дали възлагането на имота е извършено на купувача, предложил най-високата цена, съгласно разрешението, задължително за съда, дадено с т.8 от ТР № 2/2015г. по т.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

На последно място, заявените от жалбоподателя- длъжник доводи, свързани с твърдяни нарушения, рефлектиращи върху правото му да обжалва постановлението за възлагане, също са напълно неотносими към законосъобразността на постановлението за възлагане. Те имат правно значение при преценка допустимостта на жалбата, с оглед упражняване правото на защита по реда на обжалването в срок, а в конкретния случай- както вече бе посочено по-горе в мотивите, жалбата на длъжника се явява допустима, като е подадена в срока по чл.435,ал.1 от ГПК. Нормата на чл.435,ал.3 от ГПК, цитирана в уведомлението, регламентираща лицата, които имат правото да обжалват постановлението за възлагане, е цитирана коректно от ЧСИ, като тази норма няма последващи изменения на първоначалната й редакция, както неоснователно поддържа жалбоподателката . Тази правна норма не е и част от реквизита на уведомлението, тъй като извън компетентността и задълженията по закон на ЧСИ е уведомяването на страните в изпълнителния процес относно приложимите норми и правата на страните в изпълнителния процес, установени с тези норми, които страните следва да знаят.

С оглед изложените мотиви, съдът приема, че обжалваното постановление е законосъобразно и като такова- следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него- оставена без уважение, като неоснователна. Съдът приема, че разноските, дължими на взискателя при този изход на делото, не следва да се присъждат, тъй като искане за такива не е заявено.

Воден от горните мотиви, съдът

Р

Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ

УВАЖЕНИЕ жалбата , подадена от подадена от Ю.Р.М. срещу Постановление за възлагане от

12.12.2019 г. по изп. дело № 20198380402516 по описа на ЧСИ М.Б.с рег.№ 838 на КЧСИ, с което на В.М.И. е възложен следния недвижим имот: апартамент № 9, находящ се на **********на ЖСК „Заводска телефонна и телеграфска техника“ в гр.София , ж.к.********, състоящ се от: две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения с обща застроена площ от 73,37 кв.м., заедно със зимнично помещение № 1 и 0,385% ид.ч. от отстъпено право на строеж върху държавно място, съставляващо нов парцел ІІ от нов квартал V по плана на гр.София, местността „*******“ ,на ул.“*****“, нанесен с идентификатор *** в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, одобрени със заповед № РД-18-50/ 02.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, за сумата от 107 336,00лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.