Решение № 967 от 05.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 967 гр. Пловдив, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330109662 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „АПС Бета България“ ЕООД срещу К. Г. Д., с която са предявени обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 1000 лева главница, дължима по Договор за паричен заем № ***** от 03.05.2019 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и ответника, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за цесия от 01.04.2022 г.; 274,28 лева – договорна лихва за периода от 03.05.2019 г. до 03.05.2020 г.; 264,35 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода от 03.05.2020 г. до 03.06.2024 г.; 575,85 лева – представляваща неплатени дължими такси, съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити Кеш“ ООД; 908,94 лева – дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за паричен заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 13.05.2024 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че между „Сити Кеш“ ООД, в качеството на заемодател и ответникът, в качеството на заемател, бил сключен Договор за потребителски кредит № ***** от 03.05.2019 г. По силата на цитирания договор, ответникът усвоил сумата от 1000 лв., която следвало да бъде върната, ведно с договорената възнаградителна лихва и други акцесорни вземания на 12 месечни вноски до дата 03.05.2020г. Длъжникът преустановил плащанията по договора, като към датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК в съда всички вземания по същия били падежирали. С Договор за цесия от 13.01.2022 г., вземанията по процесния договор за кредит били прехвърли на ищеца. Длъжникът бил уведомен за осъществената цесия. В случай, че се приеме, че длъжникът не е уведомен за прехвърлянето на 1 вземането, моли се това да бъде сторено в хода на исковия процес. Поддържа се, че длъжникът не е изпълнил точно задължението си по кредитното правоотношение, поради което дължи освен главницата и договорната лихва, така също и мораторна лихва в горепосочения размер. Предвид изложеното, моли се така предявените искове да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски.

Посочва се, че кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 8181/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХ гр. с., но подаденото от „АПС Бета България“ ЕООД заявление било отхвърлено, поради което в настоящото производство се предявяват осъдителни искове срещу ответника К. Г. Д. за горепосочените суми. Претендира се и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 13.05.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника К. Г.

Д..

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. д. № 8181/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, XX гр. с., се установява, че е образувано по подадено от „АПС Бета България“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите, предмет на настоящото дело. С разпореждане № 14205 от 15.05.2024 г. съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение чл. 410 ГПК, като е указал на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК. В законоустановения едномесечен срок са предявени настоящите искове, като е налице пълен идентитет между претенциите, за които е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото.

По делото е представен Договор за паричен заем № *** от 03.05.2019 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД, в качеството на заемодател, и К. Г. Д., като заемател. По силата на сключения договор на ответника е предоставена сумата в размер на 1000 лева, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,05 % и ГПР в размер на 47,75 %. В чл. 6.1 от договора е посочено, че заемателят се задължава в срок от три дни от усвояване на заемната сума да предостави едно от посочените обезпечения – поръчител или банкова гаранция, отговарящи на изискванията на чл. 33, ал. 1 от Общите условия към договора. В посочената разпоредба е предвидено, че при предоставяне на обезпечение чрез поръчителство на едно или две физически лица, същите следва да отговарят на следните кумулативни условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем със заемодаъеля; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно данните на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход. При предоставяне на обезпечение чрез банкова гаранция се изисква да е безусловна, издадена от лицензирана в БНБ 2 търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.

Съобразно чл. 6.2 от договора при неизпълнение на посоченото задължение за предоставяне на обезпечение заемателят дължи неустойка в размер на 1341,72 лева на разсрочено плащане с погасителния план. Приложена е Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити Кеш“ ООД във връзка с предоставяните продукти.

Представен е Договор за цесия от 01.04.2022 г., сключен между ищеца „АПС Бета България“ ЕООД и „Сити Кеш“ ООД, по силата на който вземанията по процесния договор за кредит са прехвърлени на ищеца от първоначалния кредит. Цедентът е делегирал право на цесионера да уведоми длъжника за така осъщественото прехвърляне на вземането, което се установява от представеното уведомление до ответника Д. за осъществената цесия.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебносчетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че размерът на предоставения на ответника заем по процесния договор за потребителски кредит е 1000 лева с разписка в Изи Пей на 03.05.2019 г. Вещо лице е посочило, че ответникът К. Д. е направил следните плащания по процесния договор: на 16.07.2019 г. сумата в размер на 320 лева, разпределена за такса – 51,82 лева и неустойка – 268,18 лева, на 20.09.2019 г. сумата в размер на 220 лева, разпределена за такса – 55,40 лева и неустойка – 164,60 лева. Изяснява се, че размерът на ГПР, ако в него е включено вземането за неустойка по чл.

6.2 от договора, е 717,27 %.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна счита следното:

Предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

Основателността на всеки от предявените обективно кумулативно съединени искове е обусловена от установяване от страна на ищеца на следните предпоставки: наличие на материалноправна легитимация по силата на договор за цесия, както и валидно облигационно правоотношение по договор за кредит.

Най-напред по отношение на материалноправната легитимация на ищеца съдът намира, че съобразно представените по делото писмени доказателства във връзка с извършената цесия се установява, че първоначалният кредитор „Сити Кеш“ ООД прехвърля вземанията по сключения с ответника договор за кредит на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, поради което именно последният е титуляр на процесните вземания.

По делото не са представени доказателства, че цесията е съобщена на длъжника, доколкото изпратеното до същия уведомително писмо не е получено от него, но съдът намира, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /така Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/ 2018 на I- во т.о. на ВКС;

Решение № 114 от 07.09.2016г. по т.д. № 362/ 2015г., на ВКС, Т.К., II- ро 3 отделение./ Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че длъжникът следва да се счита редовно уведомен за прехвърлянето на вземането и това да се приеме на основание чл. 235, ал. 2 ГПК като правнорелевантен факт, настъпил в хода на процеса.

От фактическа страна по делото безспорно се доказа, че между „Сити Кеш“ ООД, в качеството на заемодател, и К. Г. Д., като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем. Първоначалният кредитор /заемодателят/ е небанкова финансова институция по смисъла на чл.

3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните по договора имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - Закон за потребителския кредит.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

Съгласно чл. 6.2 от договора при непредоставяне в срок от страна на потребителя на обезпечение в полза на кредитора, към дължимите суми се начислява и неустойка в размер на 1341,72 лева. Разпоредбата на чл. 6.1 от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: едно или две физически лица - поръчители /които следва да отговарят на горепосочените кумулативно поставени изисквания съобразно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на „Сити Кеш“ ООД/ или банкова гаранция.

Прочитът на съдържанието на клаузите на чл. 6.1 и чл. 6.2 от договора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество „неустойката“ представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено в светлината на обстоятелството, че той търси бързо кредитно финансиране.

Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури физически лица - поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания или банкова гаранция в двоен размер на всички дължими към кредитора суми и то в толкова кратък срок след усвояване на сумата по договора. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът единствено цели да се обогати за сметка на длъжника и да го натовари със задължението да му заплати допълнително възнаграждение /обозначено като неустойка/ за предоставения финансов ресурс.