Решение № 135 от 06.03.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Бургас, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иво В. Добрев при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело № 20252100101866 по описа за 2025 година

Производството е по чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Съдът е сезиран с искова молба, предявена от Ж. К. И., ЕГН **********, с адрес:

************, чрез адв. Деян Костов, с адрес гр.Бургас, ул.„Цар Симеон Първи“ 111, ет. 2 против Прокуратурата на Република България за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на повдигнато от ответника обвинение за престъпление по чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 2, предл. 1 вр. ал. 1 от НК, за което е било образувано НОХД № 384 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас, по което обвинение ищеца е оправдан с влязла в сила присъда №260002/20.09.2022г., постановена по НОХД №384 по описа на окръжен съд Бургас за 2020г., потвърдена с решение по ВНОХД №120 по описа на Апелативен съд Бургас за 2024 г. и решение №410 по касационно дело №588 по описа на ВКС за 2025г., ведно със законната лихва, начиная от предявяване на иска до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът твърди, че е ****, както и управител и едноличен собственик на капитала на ******, ЕИК *****. В тези си качества, той обработвал и поддържал земеделски земи в землищата на ********.

През стопанската 2012-2013г. ищецът в лично качество и в качеството си на управител на **** подал заявление в общинска служба по „Земеделие“ гр. Созопол, за подпомагане на земеделски стопани по схема за единно плащане на площ /СЕПП/, съгласно Закона за подпомагане на земеделските производители. В заявлението ищецът декларирал парцели, които използвал, обработвал и поддържал в добро земеделско и екологично 1 състояние. Уточнява в тази връзка, че теренни проверки никога не са извършвани.

През 2014г. във Върховна касационна прокуратура постъпил сигнал от изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", по повод на който била назначена проверка и образувана преписка вх.№2785/2014г. по описа на БОП /вх.№13812/2014г. на ОД МВР Бургас. През 2018г. представителят на държавното обвинение преценил, че са налице законен повод и достатъчно данни за възбуждане на наказателно производство и възложил разследването на следовател от Окръжен следствен отдел на Окръжна прокуратура Бургас. На 16.05.2019г., на ищеца било повдигнато обвинение за това, че на 22.03.2013 г., в гр. Созопол, в качеството си на управител и представител на **** - ***, пред Държавен фонд „Земеделие", Общинска служба по земеделие - Созопол, в Общо заявление за подпомагане- 2013г. форма юридически лица, вх. № 17081144/ 22.03.2013г., УИН 2830051366655 и УРН 487715, представил неверни сведения в нарушение на задължението си по чл.39, чл.41 и чл.43, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл.2 и чл.3 - от Наредба № 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания на Министъра на земеделието и храните, а именно, че използва, обработва и поддържа в добро земеделско и екологично състояние земеделски площи с БЗС номера, както следва: № 61042-2-3 със заявена площ 15,48 ха; № 63029-25-1 със заявена площ 4,07 ха; № 63029-28-1 със заявена площ 17,49 ха и № 63029-395-2 със заявена площ 16,84 ха, намиращи се в землището на *******, всички с обща площ 53,88 ха, за да получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз - осигурени от „Европейския фонд за гарантиране на земеделието" /ЕФГЗ/ за 2013г., отпускани по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/- престъпление по чл.248а, ал.3, вр. ал.2, предл.1, вр. ал.1 от НК.

На 19.03.2020г. в Окръжен съд Бургас постъпил обвинителен акт, сложил началото на НОХД №384 по описа на същия съд, с който акт се повдигало и поддържало обвинение в осъществяване състава на горепосоченото престъпление. С присъда 260002/ 20.09.2022г. постановена по НОХД №384 /2022г. на БОС, подсъдимият е оправдан по повдигнатото обвинение. Присъдата била потвърдена с решение рег.№37/30.04.2025г. постановено по ВНОХД №120 по описа на Апелативен съд Бургас за 2024г., а с решение №410 по касационно дело №588/2025 г. на ВКС, подсъдимият е окончателно оправдан.

Подчертава се обстоятелството, че ищецът е на преклонна възраст със сериозни здравословни проблеми и наказателното производство му се отразило изключително негативно. През цялото време изпитвал силен стрес и тревожност, безсъние, депресия, страх от евентуално понасяне на несправедливо наказание. Той присъствал на проведените съдебни заседания, което засилвало тези му преживявания, поради което личният му лекар препоръчал да не се явява по делото. В резултат на тези негативни емоции, здравословното състояние на ищеца се влошило- поставени му били два стента, а възстановяването протекло тежко.

По време на развилото се наказателно производство били разпитани множество свидетели, поради което и същото станало достояние на населението и възникнало съмнение за благонадеждността на ищеца като ****. Това довело до масови откази от сключване на договори за обработка на земеделска земя. Впоследствие, заради малкия обем земя, се е наложило ищецът да се откаже от обработката на това землище, а заявените средства за подпомагане били блокирани. Това довело до невъзможност на търговеца да обслужва кредитите си, което пък породило допълнителен стрес у ищеца.

Твърди се в исковата молба, че претърпените от И. неимуществени вреди са в резултат на повдигнато му обвинение по ДП 35/2018 по описа на ОСО при ОП Бургас, развило се и в съдебна фаза, което продължило общо шест години, четири месеца и двадесет и седем дни.

Ответникът Прокуратурата на Република България в подадения отговор оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Сочат се елементите на фактическия състав на 2 иска по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, като се подчертава, че в тежест на ищеца е да докаже наличието на действително претърпени вреди, техния вид и размер, както и съществуването на пряка причинно- следствена връзка между претендираните вреди и незаконното обвинение.

По отношение на твърдените от ищеца здравословни проблеми, се навеждат доводи, че не е посочен техния произход, от кога датират, както и евентуална връзка с воденото наказателно производство. Обръща се внимание, че твърденията на ищеца за изпитвано от него чувство на тревожност, и безпокойство довели до физиологични състояния, свързани с нарушаване на сърдечния му ритъм, не са подкрепени с конкретни доказателства.

Оспорва се заявеното, че воденото против ищеца наказателно производство било станало достояние на населението, като и че редуцирането на обработваните от ищеца площи се дължало на същото това висящо наказателно производство. Изразява се несъгласие и с твърденията на ищеца за възникнали финансови проблеми по отношение на ***.

На следващо място, ответникът оспорва предявената от ищеца претенция и по размер, като се сочи, че същата е силно завишена и не съответства на претърпените вреди. В тази връзка се позовава на чл. 52 ЗЗД, както и на т. II на ППВС № 4/1968 г.

Ответникът подчертава обстоятелството, че независимо от тежестта на повдигнатото обвинение, спрямо ищеца е била наложена най- леката мярка за неотклонение- „Подписка“, както и че наказателното производство се е развило в разумен срок.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 30.12.2014г. с постановление на Окръжна прокуратура гр.Бургас е образувано досъдебно производство срещу виновното лице за извършено престъпление по чл.248а ал.2 вр. ал.1 от НК. С постановление от 16.05.2019г., предявено на 31.05.2019г., Ж. К. И. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.248а, ал.3, вр. ал.2, предл.1, вр. ал.1 от НК за това, че на 22.03.2013 г., в гр. Созопол, в качеството си на управител и представител на **** - ***, пред Държавен фонд „Земеделие", Общинска служба по земеделие - Созопол, в Общо заявление за подпомагане- 2013г. форма юридически лица, вх. № 17081144/ 22.03.2013г., УИН 2830051366655 и УРН 487715, представил неверни сведения в нарушение на задължението си по чл.39, чл.41 и чл.43, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл.2 и чл.3 - от Наредба № 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания на Министъра на земеделието и храните, а именно, че използва, обработва и поддържа в добро земеделско и екологично състояние земеделски площи с БЗС номера, както следва: № 61042-2-3 със заявена площ 15,48 ха; № 63029-25-1 със заявена площ 4,07 ха; № 63029-28-1 със заявена площ 17,49 ха и № 63029-395-2 със заявена площ 16,84 ха, намиращи се в землището на *******, всички с обща площ 53,88 ха, за да получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз - осигурени от „Европейския фонд за гарантиране на земеделието" /ЕФГЗ/ за 2013г., отпускани по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/. На 19.03.2020г. в Окръжен съд гр.Бургас е внесен обвинителен акт срещу ищеца и образувано НОХД №384/2020г. по описа на същия съд.

3

След провеждане на 8 /осем/ съдебни заседания първоинстанционния съд постановил оправдателна присъда №260002/20.09.2022г., формирайки изводи за липса на доказателства, че престъплението е извършено на посочената от прокуратурата дата, както и за отсъствие на данни подкрепящи тезата на прокуратурата, че сведенията, представени от И. в подаденото заявление за подпомагане са неверни.

Окръжна прокуратура гр.Бургас изразила несъгласието си с постановения оправдателен съдебен акт като протестирала присъдата пред Апелативен съд гр.Бургас. С решение №37/30.04.2025г. по въззивно наказателно дело №120/24г. по описа на същия съд първоинстанционният съдебен акт е потвърден. Решението на въззивния съд е оставено в сила с решение на ВКС №410/13.10.2025г., постановено по касационно дело №588/25г.

По делото са приобщени множество писмени материали, изготвени във връзка с воденото срещу ищеца досъдебно производство и след преминаване на същото в съдебна фаза, включително копия на постановените актове, с които е образувано наказателното производство, ищецът е привлечен в качеството на обвиняем и по отношение на него е взета мярка за неотклонение „подписка“, обвинителния акт внесен в Окръжен съд гр.Бургас, протоколи от проведените по делото съдебни заседания, актовете на първоинстанционния съд, въззивния съд и касационната инстанция.

Представени са, освен това, етапна епикриза, договори за кредит и анекси към тях, разменена между ищеца и Държавен фонд земеделие кореспонденция във връзка със спиране на административното производство по заявление за подпомагане от *****, справка от Агенция по вписванията.

В качеството на свидетели са разпитани М.П., Ж.И. и Д.Д..

Първият от тях в показанията си посочва, че се познава с ищеца във връзка с извършваната от него дейност, свързана с обработване и поддържане на земеделска земя. И. се ползвал с име на коректен човек, като стопанисвал площи на собственици в землищата на ******. След като се разчуло в тези населени места, че ищецът е съден за измама и фалшифициране на договори, настъпил отлив на собствениците на земи, а самият И. бил доста притеснен от случващото се, тъй като не знаел как ще се развият нещата. Уточнява се също така от свидетеля, че и лично ищецът му е споделил за своите проблеми, което пък се потвърждавало от последвалите откази на хората да продължават договорните си отношения с представляваното от последния дружество.

Ж.И. разказва, че лично е помагала и участвала при изготвяне на едногодишни договори за аренда и заплащане на рента на собствениците на земи. Споделя, че проблемите възникнали през 2013г., като съпругът и бил обвинен за попълване на неверни данни, което не отговаряло на истината. Съпругът и се притеснил много от тези обвинения, а същевременно част от собствениците на земи се отказали от неговите услуги. Ищецът сключил договор за кредит, за да финансира дейността, който обезпечил със залог на машини, ипотекирал и апартамента си, като имал притеснения, че може да остане без жилище. И. много се изнервил и разгневил след получаване на обвинителния акт през 4