Решение № 157 от 09.10.2020, Районен съд - Свиленград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 157

09.10.2020 г.

Град Свиленград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Свиленград

Първи наказателен състав

На 09.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева

Байнова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20205620200520 по описа за 2020 година

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от Д. И. Д. с ЕГН *** от село Равна гора, област Хасково, със съдебен адрес: град Свиленград, ***, област Хасково, чрез адвокат Димитринка Топалова , се оспорва Електронен ф и ш (ЕФ) серия К № 3078065 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4 , вр.чл. 182, ал.

1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 50 лв. С Жалбата е релевирано оплакване за незаконосъобразно издаване на ЕФ, сочи се че били допуснати нарушения на процесуалните правила, че жалбоподателят не бил извършил процесното нарушение и че то представлявало маловажен случай.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Д. И. Д. , не се явява. За него се явява адвокат Димитринка Топалова, която пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като било налице противоречие между квалификацията на нарушението и данните в преписката. Претендират се разноски по делото. Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

1

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

Направеното с Писмо с вх.рег.№ 9581 от 11.09.2020 година възражение за прекомерност на изплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, е ирелевантно, тъй като е направено от лице без необходимата представителна власт, а именно от Началника на РУ – Свиленград, който няма правомощието да представлява АНО - ОДМВР - Хасково.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 15.06.2019 година в 10.13 часа в село Пъстрогор, област Хасково, на изхода за село Младиново, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето моторно превозно средство (МПС) марка „Фиат”, модел „Палио уйкенд” с държавен регистрационен номер Х **** КА, със скорост 63 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч , съответно превишена стойност на скоростта 13 км/ч - нарушение по чл. 21, ал. 1 о т ЗДвП. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 3078065 на името на жалбоподателя в качеството му на собственик на превозното средство, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 1 о т ЗДвП за така 2 констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв. Фишът е връчен на лицето н а дата 17.07.2020 година (, видно от Справката за нарушител и изявленията на жалбоподателя, обективирани в Жалбата му), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 о т ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 15.06.2019 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване н а АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство по делото.

От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС - 15.06.2019 година, времето (09.00 часа до 11.30 часа) и точното местонахождение на мястото за контрол , където е използвана системата – в село Пъстрогор, област Хасково, на изхода за село Младиново, за ограничението на скоростта , въведено с пътен знак В26 - 50 км/ч разрешена скорост, режима на измерване - стационарен, посоката на задействие, номера на служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 4 броя снимки за конкретния клип, на които е виден автомобила.

От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен номер Х **** КА в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 6 6 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 1 6 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 50 км.ч., въведена с пътен знак В26, като превишението е 13 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка 3 3 км/ч). Аналогични данни се съдържат и в приложената извадка - разпечатка от системата на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от TFR за конкретното нарушение, заснето в 10.13.42 часа, при съвпадение на цифровата стойност на наказуемата скорост (13 км/ч), наред с отразената и реално измерената, 66 км/ч.

От представения Протокол № 6-52-18/12.10.2018 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.

В публичния Регистър на Българския институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.

Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.

След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.

189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят Д. има наложени множество административни наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ, както и с влезли в сила Наказателни постановления (НП), за нарушения на ЗДвП. Няма наложени принудителни административни мерки.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

4

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на пощенското клеймо, поставено на плика, с който е изпратена до Деловодството на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред м е с т н о (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд . Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения:

В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е въведена забрана на водача на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение да не превишава определените в нормата стойности, а в ал. 2 е предвидено, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

Видно от данните, обективирани в издадения ЕФ, лицето се е движело в населено място, при предвидено в нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП общо ограничение на скоростта от 50 км/ч. Същевременно в Протокола за използване на АТСС е посочено, че на мястото на нарушението има ограничение от 50 км/ч, въведено с пътен знак В26. В съдържащите се в кориците на делото документи дори не се споменава за наличие на общо ограничение на скоростта в дадения пътен участък. Надлежното оформяне на Протокола е гаранция за правилното установяване на нарушението, с неговите обективни признаци. В конкретния случай Съдът констатира противоречия в отбелязванията му спрямо ЕФ, които се отразяват върху вида на нарушението.

Допуснатото създава неяснота досежно начина, по който е въведено ограничението на скоростта за контролирания пътен участък – дали важи общото ограничение на скоростта според категорията на пътното превозно средство и мястото на движение и л и максимално допустимата скорост на движение на водача е сигнализирана с пътен знак. Посоченото е в основата за правилното квалифициране на административното нарушение като такова по 5 чл. 21, ал. 1 или по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП. При противоречивите данни в Протокола спрямо тези в ЕФ за начина, по който е въведено ограничението на скоростта, остава неясно защо нарушението е квалифицирано по чл. 21, ал.

1 от ЗДвП, а не по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП. От описанието на деянието в ЕФ може да се заключи, че е извършено евентуално нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, но не и по ал. 2 от същата норма, към какъвто извод насочват данните от посочения

Протокол, приложен към

Административнонаказателната преписка (АНП), т.е. налице е несъответствие между описаното нарушение (фактическото описание на деянието), дадено от една страна в ЕФ и от друга страна – в документите, приложени в АНП, което поставя в невъзможност Съда да прецени дали посочената като нарушена правна норма в ЕФ е правилна или не. Това несъответствие между описаното нарушение в ЕФ и в документите по АНП представлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Посоченото очевидно разминаване между фактите, изложени в ЕФ и в документите по преписката съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото препятства възможността нарушителят да узнае в какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да организира своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.

В административнонаказателното производство не е познат института на фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава, когато се касае до описание на нарушението, явяващо се задължителен съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизит на същия акт. Извеждането на описанието на нарушението от други налични по АПН документи е недопустимо, като в противен случай би се стигнало до хипотеза, в която по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО.