Решение № 46 от 27.01.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Русе, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20244520201202 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на С. Н. С. против Наказателно постановление № 241882-000015 от 20.02.2024 г., издадено от Началник на Първо РУ при ОД на МВР-Русе, с което на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1-во от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 30 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения касателно неправилността и незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, доколкото последното е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и се моли същото да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят С. С., редовно призован, се явява лично и заедно с Н. С. – негов възходящ и в това му качество конституиран като защитник. В хода на пледоарията си Н. С. поддържа изложеното в жалбата, доразвивайки го от фактическа и правна страна. Моли обжалваното наказателно постановление да се отмени.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, като се представлява от юрисконсулт Т.Й., която излага подробни съображения касателно неоснователността на жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да се 1 потвърди като възнаграждение. правилно и законосъобразно.

Претендира юрисконсултско

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – препис от постановлението не е връчен на жалбоподателя, а жалбата е подадена на 14.06.2024 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

За времето от 19:00 часа на 09.01.2024 г. до 07:00 часа на 10.01.2024 г. свидетелите Д. К. П. и Д. П. М. – служители в група „ППД“ при Първо РУ при ОД на МВР-Русе били назначени в наряд, с оглед извършване на проверка за опазване на обществения ред, включая и спазване правилата за движение.

На 09.01.2024 г., около 21:55 часа, свидетелите П. и М. изпълнявали служебните си задължения в гр. Русе, на ул. „Петко Д. П.“, когато възприели МПС – лек автомобил, марка и модел „БМВ“, с регистрационен номер Р5552КТ, което се движело в зоната на действие на пътен знак В1 „Забранено е влизането на ППС“. С оглед на така изложеното, на водача на последното бил подаден сигнал със стоп палка по образец за спиране и било пристъпено към извършване на проверка.

В хода на извършената проверка била установена самоличността на водача – С.

Н. С., като свидетелят Д. разяснил на последния, че на кръстовището на ул. „Петко Д.

П.“ с ул. „Асен Златаров“ в посока бул. „Цар Освободител“ има поставен знак В1 „Забранено е влизането на ППС“, а на кръстовището на ул. „Муткорова“ с ул. „Петко Д. П.“, в посока площад Свобода има поставен пътен знак Д4 „Еднопосочно движение след знака“. С. не се съгласил с дадените му разяснения, като заявил, че бил излязъл от парко мястото и се бил насочил в посока бул. „Цар Освободител“, където нямало забранителен знак за това.

Съобразявайки гореизложеното, свидетелят Д. М. приел, че с поведението си жалбоподателят С. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като в тази връзка съставил АУАН GA № 609699/09.01.2024 г., който бил връчен срещу подпис на последния и същия отбелязал, че има възражения. Извън законоустановения 2 срок, предвиден в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, жалбоподателят С. представил подробни възражения.

Въз основа на така съставения АУАН, Началник на Първо РУ при ОД на МВРРусе, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на Д.ието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1во от ЗДвП на жалбоподателя С. било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 30 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – Акт за установяване на административно нарушение GA № 609699/09.01.2024 г., Наказателно постановление № 24-1882-000015 от 20.02.2024 г., становище, възражение, справка нарушител/водач, докладна записка, писмо от Община-Русе, ОП „Комунални дейности“ и сведения от свидетелите М. и П., гласни доказателства - показания на свидетелите Д. К. П. и Д. П. М., приобщени чрез извършен разпит в хода на съдебното следствие, както и веществени доказателства – 2 бр. фотоснимки, приобщени чрез извършен оглед по реда на чл. 285 от НПК, приложим на основание чл. 84 от ЗАНН.

Изброените доказателствени източници са логични, еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което и по аргумент от противното /per argumentum a contrario/ на чл. 305, ал. 3 от НПК подробен анализ и съпоставянето им помежду им не е наложително да се извършва, като същите следва да бъдат кредитирани в цялост.

От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват както времето, мястото и механизма на осъществяване на нарушението, така и авторството му.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен актосъставител – служител на ОД на МВР-Русе, а наказателното 3 постановление е издадено от компетентен АНО – Началник на Първо РУ при ОД на МВР-Русе, упълномощен съз Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя. По този начин е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок от съставяне на АУАН-а. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл.

34 от

ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и извършената им оценка следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че жалбоподателят С. С. е осъществил от обективна и субективна страна нарушението на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, за което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност.

Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП въвежда задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със 4 светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

В процесния случай от събраната по делото доказателствена съвкупност по категоричен начин се установи, че на посочените в наказателното постановление дата и място, жалбоподателят С. С. е притежавал качеството водач по смисъла § 6, т. 25 ДР на ЗДвП, доколкото е управлявала МПС - лек автомобил, марка и модел „БМВ“, с регистрационен номер Р5552КТ. Не е налице спор и че на кръстовището на ул. „Петко Д. П.“ с ул. „Асен Златаров“, в посока бул. „Цар Освободител“, е поставен пътен знак В1 „Забранено е влизането на ППС“, а на кръстовището на ул. „Муткорова“ с ул.

„Петко Д. П.“, в посока площад „Свобода“ е поставен пътен знак Д4 „Еднопосочно движение след знака“. Видно от така изложеното, управлявайки процесното МПС по ул. „Петко Д. П.“ в посока бул. „Цар Освободител“, жалбоподателят С. се е движил в нарушение на поставената пътна сигнализация В1 „Забранено е влизането на ППС“, осъществявайки по този начин от обективна страна състава на нарушението, във връзка с което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност.

От субективна страна жалбоподателят С. е извършила нарушението при форма на вината пряк умисъл, тъй като в съзнанието на нарушителя са намерили отражение всички обективни елементи от състава на това нарушение. Същият е съзнавал, че управлява процесното МПС в нарушение на наличната пътна сигнализация, като пряко е целял именно това.

АНО е издирил относимата санкционна разпоредба – чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1-во от ЗДвП, съгласно която водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство, или се движи в забранена посока на еднопосочен път, се наказва с административно наказание „Глоба“ в размер на 30 лева. Видно от последното, законодателят е определил санкцията в абсолютен размер, в каквато насока се е произнесъл и АНО, поради което обсъждането на въпроса за нейната справедливост е безпредметен.

Съгласно разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП приложението на чл. 28 от ЗАНН е изключено по отношение на нарушенията на ЗДвП, каквото е и настоящото. Тази разпоредба е влязла в сила на 23.12.2021 г., а нарушението е осъществено на 09.01.2024 г., тоест към този момент законодателят вече е изключил възможността за квалифицирането му като маловажен случай. За прецизност следва да се посочи, че съдът намира, че процесното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 9 от НК или на малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, приложими на основание чл. 11 от ЗАНН. Процесното нарушение е такова на просто извършване /така нареченото формално нарушение/, осъществяването на което не изисква настъпването на противоправен резултат. Същевременно по делото не се установиха смекчаващи вината обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извод, че същото разкрива 5 по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид.