Определение № 4850 от 03.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4850 гр. София, 03.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20251110101821 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК.

Постъпила е молба от адв. М. Л. с вх. № 417183/19.12.2025г. в качеството му на процесуален представител на ищеца Х. Д.. Иска се решението, с което искът се уважава, да бъде допълнено, като на адв. Л., предоставил безплатна правна помощ на ищеца, се присъди адв. възнаграждение в размер на 400 лева. Искането било направено своевременно, като бил представен и списък по чл.80 ГПК. Изтъква се, че неотписването на вземания, които били съдебно признати за недължими, представлява злоупотреба. Неотписване на задължението, респективно съществуването му в информационната система на кредитора и в платежните институции като „Изи пей“, създавало несигурност, която можело да окаже принуда за плащане на недължими суми, което изключвало злоупотреба на право от страна на потребителя. Освен това била налице порочна практика при извършване на плащане към ответното дружество това плащане да се отнася към най – старото погасено по давност задължение. Процесното задължение продължавало да фигурира като дължимо и създавало предпоставки за повторно плащане на суми, които били признати от съда за недължими.

Постъпила е молба от ищеца Х. Д. с вх. № 417210/19.12.2025г., като се иска решението, с което искът се уважава, да се допълни с присъждане на разноски в размер на 50 лева за платена държавна такса.

Ответната страна по искането – “Топлофикация София” ЕАД, е подала отговор, с който оспорва искането по чл.248 ГПК като неоснователно.

Евентуално, при присъждане на адвокатско възнаграждение се иска то да се 1 определи в минимален размер.

Софийският районен съд, след като взе предвид направеното искане по чл.248 ГПК, подадения отговор и доказателството по делото, съдът намира следното :

По молбата на адв. М. Л. с вх. № 417183/19.12.2025г.

Искането по чл.248, ал.1 ГПК е процесуално допустимо – подадено в срока по чл.248, ал.1 ГПК от легитимирана страна.

Съдът не намира основание да ревизира произнасянето си по въпроса за присъждане на адв. възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА. Отказът да присъди такива разноски съдът е мотивирал в решението си с наличие на хипотеза на злоупотреба с процесуални права. Изложеното в искането по чл.248 ГПК не променя изводите на съда. Правно ирелевантно е дали процесното задължение, което е било отречено като дължимо с влязло в сила решение, продължава да съществува в информационната система на топлопреносното дружество. Не може да бъде споделена тезата, че неотписването на вземането, след като е било признато за несъществуващо, създава предпоставки за двойно плащане, защото по конкретното дело не се доказа процесното задължение да е било търсено от ищеца и ответникът да е претендирал плащането именно на това задължение. Неотносими са и доводите за това, че по принцип топлопреносното предприятие отчитало плащанията към най – старите погасени по давност вземания. В конкретния случай се касае за целенасочено плащане на задължение по фактура, след като дължимостта на сумата по фактурата е отречена с влязло в сила решение. При това в случая не е налице хипотеза, в която топлопреносното предприятие неправилно е отчело плащане, извършено на каса, в погашение на вземане, което е отречено с влязло в сила решение. При наличие на злоупотреба с процесуални права адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА не се дължи. Ето защо искането е неоснователно и следва да се отхвърли.

По молбата на Х. Д. с вх. № 417210/19.12.2025г.

Искането по чл.248, ал.1 ГПК е процесуално допустимо – подадено в срока по чл.248, ал.1 ГПК от легитимирана страна.

Съдът намира искането за основателно и същото следва да се уважи, като се допълни решението с присъждане на разноски на ищеца за заплатена държавна такса, а именно 25 лева – за настоящото производство и 25 лева – за 2 заповедното производство.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА по реда на чл.248 ГПК решение № 22540/09.12.2025г. по гр.д. № 1821 по описа за 2025г. на СРС, 64 –ти състав, като ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б да плати на Х. Д. Д., ЕГН **************, съдебен адрес : гр. С************** (в************“) – адв. М. Л., на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 25 лева – разноски за държавна такса за настоящото производство и сумата от 25 лева – разноски за държавна такса за заповедното производство.

ОТХВЪРЛЯ искането по чл.248 ГПК от адв. М. Л. с вх. № 417183/19.12.2025г. за допълване на решение № 22540/09.12.2025г. по гр.д. № 1821 по описа за 2025г. на СРС, 64 –ти състав с присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3