Определение № 146 от 24.01.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 146 гр. Пловдив, 24.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Дафина Н. Арабаджиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20225300500028 по описа за 2022 година Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на „Изи Финанс“ ЕООДгр.София, представлявано от управителя Б.Н., чрез юриск.А.Г. против Определение № 9591/ 17.11.2021г. постановено по гр.д.№15948/ 2021г. по описа на ПРС – ІІІ гр.с., с което се връща исковата молба вх.№58569/ 11.10.2021г. подадена от жалбоподателя срещу АЛБ. К. М., прекратява производството по делото и обезсилва ЗИ на парично задължение по чл.410 ГПК № 6657/ 22.07.2021г. по ч.гр.д.№ 12107/ 2021г. на ПРС – ХІІ гр.с. По изложени оплаквания в частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение и връщането му за разглеждане и произнасяне по него.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с изложените доводи, намира следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

По реда на чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК е подадена от жалбоподателя искова молба против АЛБ. К. М. от гр.Пловдив за признаване установеност по отношение на ответника да заплати на 1 жалбоподателя сума в размер на 50 лева, представляваща част от недължимо преведена сума в общ размер 500 лева, преведени с платежно нареждане от 14.01.2020г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковото производство до погасяването й, за която е издадена ЗИ по ч.гр.д.№ 12107/ 2021г. на ПРС – ХІІ гр.с., ведно с присъждане на разноските за заповедното и исковото производство.

С разпореждане от 25.10.2021г. ИМ е оставена без движение за излагане на твърдения и формулиране на петитум претендираната сума от 50 лева за главница какво представлява – частично вземане от цялата сума и от каква сума или размера на цялата дължима главница в размер на 50 лева, недължимо платена по платежното нареждане от 14.01.2020г., с оглед изискването за идентичност между заповедното и исковото производство като предпоставка за допустимост на иска по чл.422, ал.1 ГПК.

С молба от 12.11.2021г. ищецът е посочил, че претендира сумата от 50 лева като частично вземане от недължимо платената сума в размер на 500 лева, последната като недължимо платена, в каквато насока е изправен и петитума на ИМ.

С обжалваното Определение от 17.11.2021г. съдът в проверка по допустимостта на предявения иск е констатирал, че с издадената ЗИ е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сума от 50 лева, с която длъжникът се е обогатил неоснователно по платежно нареждане от 14.01.2020г., като нито в заявлението по чл.410 ГПК, нито в издадената ЗИ не е отразено, че сумата от 50 лева представлява частична претенция от такава в общ размер от 500 лева.

При тези констатации и изхождайки от изискването за идентичност между предмета на установителния иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК и предмета на издадената ЗИ по реда на чл.410 ГПК, както по основание, така и по размер, е обоснован извод за недопустимост на предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск.Този извод е допълнен с мотива за недопустимост за пръв път в исковото производство, което черпи своето основание от издадената ЗИ по чл.410 ГПК, да се претендира сумата от 50 лв, но вече като частична от сумата 500 лева, с оглед изискването за наличие на пълен субективен и обективен идентитет между вземанията касателно основание и размер на претенциите.

2

С частната жалба обжалваното определение се иска да се отмени като неправилно в противоречие с изводите на съда с формалната логика, като се формулира възражение да това, че дори и да има разминаване, то въобще не може да се възприеме за „съществено“, както и доводът, че сумите и правното основание са еднакви, а обстоятелството, че се касае за частична претенция не променя нищо - нито в заповедното производство, нито в исковото. Заповедният съд не се е интересувал тази сума частична ли е или не, като нормална практика, което обстоятелство е от значение за исковото производство, но не и за заповедното.

Частната жалба е неоснователна. Видно от депозираното Заявление по чл.410 ГПК видно от т.9 на същото на две места от индивидуализацията на „Паричното вземане“ по б.4 “а“ – „размер и валута“ – 50.00 лв главница, ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането и б.“в“ е посочена в „Претендирани суми“ – „Общо в размер на 50.00 лв главница, ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Действително в т.9 , б.“в“ от заявлението за какво е паричното вземане е налице изразът – „ част от сумата, с която М. неоснователно се е обогатила по платежно нареждане с 143795280 от 14.01.2020г.“, но не е посочена друга сума, съответно общата сума, от която претендираната в б.“а“ и б.“в“ сума на главницата от 50 лева се явява нейна част. Липсата на двусмисилие относно посочената в б.“а“ размер на валута и б.“в“ претендирана сума сума общо в размер на 50 лева главница, не дава основание да се счете, че предмет на бъдещата претенция/ по така депозираното заявление от 21.07.2021г. по настоящото дело е друга сума, освен посочената сума от 50 лева, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 6657/ 22.07.2021г. по ч.гр.д.№ 12107/ 2021г. по описа на ПРС – ХІІ гр.с. С оглед на това и инициираното от заявителя исково производство по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК е допустимо да се развие само в рамките на претендираната сума от 50 лева, поради необходимостта от пълен идентитет на петитума на заявлението по чл.410 ГПК с този на исковата молба по чл.422 ГПК. Поради липса на такъв идентитет с оглед нововъденото с петитума на ИМ от жалбоподателя искане за установяване на вземане в размер на 50 лева, но като частично предявено от сумата 500 лева, правилно районният съд е постановил връщане на 3 исковата молба и прекратяване на производството по делото, правна последица от което е обезсилване на издадената ЗИ по чл.410 ГПК в производството по ч.гр.д.№ 12107/ 21г. по описа на ПРС- ХІІ гр.с.

По така изложените съображения, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 9591/ 17.11.2021г. постановено по гр.д.№15948/ 2021г. по описа на ПРС – ІІІ гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4