Решение № 39 от 26.02.2026, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. С., 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Ив. Цветков при участието на секретаря Борянка Н. Михова като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Гражданско дело № 20254230101389 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.127 а, ал.2 СК.

В исковата молба ищцата твърди, че с ответника са родители на непълнолетното дете Д. И. П..Упражняването на родителските права върху детето било предоставено на майката.Ответникът обаче въобще не се интересувал от детето си, живеел трайно в чужбина, а през 2011 г. подписал декларация-съгласие, с която дал право на ищцата, детето да пътува с нея в чужбина.След 14 години обаче обстоятелствата били променени, тъй като детето тренирало джудо и самбо и често пътувало за състезания в чужбина.Предстояло провеждането на състезание в Република Северна Македония, но детето не можело да пътува със своя треньор.Майката не можела да си ползволи да пътува с него, тъй като това било свързано с допълнителни разходи за нея и отсъствие от работа.Необходимо било при липсата на съгласие от страна на бащата, да бъдзе дадено съгласие от негово име, което да дава право детето да пътува извън страната, както със своята майка, така и с трето упълномощено от нея лице.В интерес на Д. било да може да се придвижва свободно и да посещава други държави за да участва в състезания, както и на почивка.При така създалата се ситуация ищцата счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл.127а от СК и спорът между родителите да се разреши по съдебен ред.Моли съда да уважи иска, като разреши ищцата еднолично да подаде заявление за издаване на лична карта и паспорт на детето и да получи документите, както и детето да пътува в чужбина, неограничен брой пъти до посочените държави до навършване на пълнолетие, придружавано от нея или от упълномощено от нея лице, като решението на съда да замести съгласието на бащата.Към съда се отправя молба да допусне предварително изпълнение на решението, като се претендират и направените по делото разноски.

Ответникът не е представил в законния месечен срок писмен отговор.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства.От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

1

От приложеното към исковата молба удостоверение за раждане на детето Д. И.

П. се установява, че страните са негови родители, а детето е непълнолетно – родено на ..... г.Упражняването на родителските права върху детето е предоставено на ищцата – И. Г. Х..Безспорно установени са и следните обстоятелства: детето Д. И. П. има издадена на 27.06.2023 г. от ОД МВР Габрово лична карта № 651868491, със срок на валидност до 27.06.2027 г.На 14.09.2011 г. от ОДМВР – Габрово, на детето е бил издаден паспорт № 381474313, който е бил валиден до 14.09.2016 г., и поради изтичане на срока му на валидност е бил унищожен.Към настоящият момент няма издаден паспорт на негово име.От изготвения по делото социален доклад се установява, че постоянният и настоящ адрес на ответника е в с.П.С., но от информацията, получена от Кметството на населеното място е установено, че ответника от години не живее на територията на селото, поради което било невъзможно ОЗД да осъществи контакт с ответника и да проведе разговор с него.Страните живели известно време на семейни начала, като от съвместното им съжителство, на ..... г. се родил синът им Д..По-късно двамата се разделили, като през 2011 г. родителските права по отношение на детето били предоставени на майката.След раздялата им ответника не се интересувал от детето, не заплащал доброволно дължимата от него издръжка.Детето тренирало джудо, но било лишено от възможността да пътува за състезания в чужбина, придружавано от упълномощени от майката лица.Ищцата имала пълномощно от ответника детето да пътува в чужбина, придружавано от нея, но било неудобно тя да присъства на училищни екскурзии, лагери и състезания, което налагало преупълномощаването на трето лице.Тъй като между ищцата и ответника не съществувал никакъв диалог и на майката не било известно точното местонахождение на бащата, тя е в невъзможност да поиска от ответника съгласие да бъде издаден паспорт на детето, както и същото да пътува извън страната, придружавано от трето лице.Възможно било също така състезания по джудо да бъдат организирани както в държави, членки на ЕС, така и в такИ. извън него.При проведен разговор с детето, Д. споделя, че има огромно желание да пътува извън страната, да посещава нови за него места, да ходи на екскурзии със съученици и да не бъде ограничаван при пътувания извън страната на клуба по джудо.Детето споделя също така, че от най-ранна детска възраст не е контактувал със своя баща.В заключение ОЗД изразява мнение, че в интерес на детето е да бъде разрешено от съда при липсващо съгласие на бащата, майката да подаде заявление за издаване на международен паспорт на Д. и да получи същия, както и да бъде разрешено детето да пътува в държави от ЕС и страни извън него, придружавано от майката или упълномощено от нея лице, неограничен брой пъти, до навършване на пълнолетие.При проведени с майката и детето разговори не са получени данни, от които да се заключи, че извеждането на Д. в чужбина за неопределено време, би се отразило негативно на развитието му.Не са получени данни за рискове при извеждането на на детето в непосочени от майката държави.

От показанията на свидетеля П.КС.Г. се установяват релевантните за изясняване на делото факти – детето е изоставено от своя баща още като бебе.От тогава ответникът не се интересувал от него и не поддържал никакви контакти с Д..Д. тренира джудо и ходи на състезания в чужбина, но поради липсата на съгласие от страна на бащата не може да се снабди с международен паспорт и да пътува за състезания извън страната.

Детето Д. И. П., изслушан на осн. чл.15, ал.1 от Закона за защита на детето в присъствието на социален работник, обяснява, че живее с майка си и нейният приятел.Баща му не се интересувал от него, никога не го е виждал и дори не 2 знае как изглежда.Никога не го е търсил за рожденни дни и празници.Тренира джудо и самбо и ходи на състезания.Имало е лагери и състезания в чужбина, но не е могъл да отиде, поради несъгласието на баща му да даде разрешение да напуска пределите на РБ.Има желание да участва на такИ. състезания, както и да ходи на почивки извън страната със своята майка.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.127а, ал.1 от СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите.Ал.2 на посочената разпоредба предвижда, че когато родителите не постигнат съгласие, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

Производството по чл.127а, ал.2 от СК представлява спорна съдебна администрация на гражданските правоотношения, в рамките на което съдът прави преценка по целесъобразност и не е обвързан от исканията на страните.Интересът на децата за пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай, съобразно установените по делото обстоятелства.

В постоянната практика на ВКС се приема, че интересите на детето са главен критерии при решаването на спор между родителите относно мерките на лични отношения между тях и детето, включително при разногласие на родителите относно пътуването на детето зад граница (В този смисъл Решение № 697 от 1.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1052/2010 г., IV г.о. Решение № 403 от 29.02.2016г. на ВКС по гр. д. № 6903/2014 г., IV г.о., Решение № 126 от 30.05.2014г. на ВКС по гр. д. № 6871/2013 г., III г.о. и др.).Т.е. за да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.127а, ал.2 от СК следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) страните да са родители на детето; 2) между същите да не е постигнато съгласие относно пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това; 3) заместването на съгласието на родителя, който не дава разрешението си, да е в интерес на детето.

ПО ИСКАНЕТО ЗА ПЪТУВАНЕТО НА ДЕТЕТО В ЧУЖБИНА

Като преценява писмените и гласни доказателства, съдът е на становище, че спор между родителите съществува, по следните съображения: видно от приложеното по делото Определение № 598 от 08.09.2016 г. по гр. дело № 664/2016 г. по описа на РС – С., влязло в законна сила на 15.09.2016 г. страните са живели на съпружески начала и от съвместното им съжителство е родено детето Д. И. П..След раздялата им упражняването на родителските права върху детето е било предоставено на ищцата.Безспорно бащата се е дезинтересирал от детето и не осъществява никакъв контакт с него.Безспорно е и това, че не се е възползвал от правото си на личен контакт с детето, както и, че не заплаща дължимата от него издръжка.Установи се също така, че с него е невъзможно да бъде установен контакт от страна на майката и ОЗД.Това поведение на бащата, продължило години наред, води до единствения извод, че между родителите съществува спор за пътуванията на детето в чужбина, придружавано от трети лица.От показанията на разпитания свидетел, от изслушването на детето и от изготвения по делото социален доклад се установи, че детето живее при майката, която полага основните грижи за него, че същото тренира джудо и самбо, поради което се налага да пътува извън страната, за да взема участие в лагери и 3 състезания.

И след като приема, че е налице спор между родителите относно пътуването на детето им в чужбина, съдът следва да се произнесе по следващия релевантен въпрос: наличие на интерес за пътуване, за какъв срок и в кои държави да разреши пътуването, замествайки съгласието на бащата.Искането се отнася до всички държави от ЕС и такИ. извън ЕС, неограничен брой пъти със срок до навършване пълнолетие на детето.

На първо място следва да се отбележи, че задължителната съдебна практика изисква и задължава съдилищата да разрешават конкретни пътувания за определен период от време и до определени държави, чийто кръг е определяем, или неограничен брой пътувания през определен период от време, също до определени държави, като интересът на детето следва да бъде преценяван във всеки конкретен случай.Затова постоянна и трайна вече е съдебната практика, че разрешение за неограничено извеждане на детето от страната без съгласие на единия от родителите, не е в интерес на детето.Както е посочено в решение № 234 от 30.05.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 1580/11 г. ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, „неограниченото разрешение не изключва възможността детето да бъде отведено в място на размирици, в място, където не са отстранени последиците от природни бедствия, в място, в което временно не е препоръчително пътуване или да бъде предприето друго рисково пътуване, независимо до кое място”.

Освен това съдебната практика приема /решение № 2465 от 04.04.2013 г. на СГС/, че „интересът на детето не е свързан по принцип с необходимостта то да пътува, да опознава други култури и страни, да разширява своя кръгозор и мироглед”.Интересът на детето не е имагинерно понятие, а се обуславя от съвкупността на обстоятелствата по конкретния случай.В същото време съдилищата отчитат и правото на свободно придвижване на детето, вкл. и пътуване в чужбина, но това свое право детето не може да упражнява само, както и със съгласие само на един от двамата си родители.

Предвид всичко изложено по-горе съдът е на становище, че липсата на съгласие от страна на бащата за пътуване на детето в чужбина необосновано ограничава правото на детето на свободно придвижване, гарантирано от чл.35, ал.1 от Конституцията на Р.Б.На базата на събраните по делото доказателства съдът намира, че е изцяло в интерес на детето Д. И. П., с ЕГН **********, да му бъде осигурена възможност да напуска пределите на страната, за да ходи на международни лагери и състезания, екскурзии и почивки.

Съдът намира, че не бИ. да се поставя като ограничение детето да пътува придружавано само и единствено от майка си, тъй като по разбираеми причини при пътуване за участие в лагери и състезания по джудо и самбо, както и други мероприятия, организирани от училище, няма как майката непрекъснато да придружава детето.