Решение № 112 от 06.11.2024, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Севлиево, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Административно наказателно дело № 20244230200244 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. Р. М. против наказателно постановление (НП) № 24-0892-000138/15.03.2024 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Габрово, с което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят изразява несъгласие с изложената в наказателното постановление фактическа обстановка. Твърди, че е бил с поставен обезопасителен колан по време на проверката, като полицейските служители спрели автомобила, заради липсата на включени светлини, а всъщност му бил съставен акт за липсата на поставен обезопасителен колан. Моли НП да бъде отменено.

В съдебното заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, се явява и се представлява от адв. Ф.. Поддържа жалбата и изложеното от процесуалния му представител.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява в откритото съдебно заседание.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл.59, ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

От фактическа страна се установява следното:

На 16.02.2024 г., около 11.20 часа, в гр. Севлиево, И. Р. М., след като обядвал с П.Н. М. в заведение „*****“ в гр. Севлиево, управлявал товарен автомобил марка „***“, модел „Ф 150“ с рег. № **** по ул. „*****“ с посока на движение ул. „*****“ на кръстовището с ул. „Хаджи Ангел“, като бил без поставен обезопасителен колан по време на движение при наличие на такова оборудване в автомобила. Това обстоятелство било възприето непосредствено от полицейския служител Р. Д. И., който се намирал на мястото и заедно със свидетеля Н. М. М. осъществявал контрол за спазване на правилата за движение по пътищата. Водачът бил спрян за проверка, в хода на която свидетелят И. – на длъжност инспектор при ОДМВР – Габрово, РУ Габрово, съставил срещу И. Р. М. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1167226/16.02.2024 г. за извършено нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Нарушителят подписал акта с отбелязване, че няма възражения. Такива не постъпили и в законоустановения срок.

Въз основа на съставения АУАН началник сектор в ОДМВР - Габрово, сектор „Пътна полиция“ издал обжалваното НП № 24892-000138/15.03.2024 г., с което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП на И. Р. М. била наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. НП било връчено на 04.06.2024 г.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Р. Д. И. и Н. М. М., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК – справка картон на водача М., заповед №264з-382/07.02.2024 г. на директора на ОДМВР - Габрово, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешни работи.

От показанията на свидетеля И. се установяват обстоятелствата относно извършената проверка на 16.02.2024 г., така и процедурата по съставяне на АУАН. Показанията му са ясни, последователни и непротиворечиви, поради 2 което съдът ги кредитира. При разпита си актосъставителят споделя, че не си спомня за случая поради естеството на работата, но описаното то фактическа страна в съставения от него акт е такова, каквото действително е възприел лично и няма как да състави акт за нещо, което не се е случило. От показанията на свидетеля И. се установява мястото, на което контролните органи са били ситуирани, което е било добре осветено и не е имало пречка полицейските служители да възприемат липсата на поставен обезопасителен колан, тъй като проверката е извършена в светлата част на денонощието.

Полицейските служители единодушно заявяват, че актът не е съставен след преглед на записи от видеокамери, а след като лично и непосредствено се възприели извършване на нарушението.

Показанията на свидетелите Р. И. и Н. М. се явяват неинформативни относно самото нарушение, тъй като и двамата свидетели нямат съхранен спомен за проверката на лек автомобил „*** Ф“ на ул. „*****“ през месец февруари 2024 г. Поради това съдът не постави в основата на фактическите и правните си изводи /касателно деянието/ събраните по делото гласни доказателства. Същевременно, доколкото думите на св. И., че има негов подпис в АУАН като актосъставител и думите на св. М., че се е подписал в Акта като свидетел № 1, доколкото намират опора в АУАН, следва да се кредитират от съда. Въз основа на показанията на двамата свидетели, разпитани от съда и от АУАН се установява, че св. И. е съставил в присъствието на св. М. АУАН Серия GA № 1167226 от 16.02.2024 г.

С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП съдът приема АУАН Серия GA № 1167226 от 16.02.2024 г. като доказателство, което на самостоятелно основание обосновава отговорността на дееца – доколкото отразените в редовно издадения Акт констатации и фактически положения не се опровергават от събраните по делото доказателства. Липсата на спомен у двамата свидетели не е равнозначна на несбъдването на даден факт, нито е от естество да опровергае АУАН като писмено доказателство. Напълно нормално и житейски логично е (с оглед естеството и обема на работа на свидетелите И. и М.) те да не помнят процесното нарушение. Липсата на спомен у свидетелите, обаче, автоматично не оборва тезата на административно – наказващия орган, тъй като по делото съществуват други доказателства (в случая това е АУАН) в подкрепа на административно – наказателното 3 обвинение. Доколкото Актът разполага с доказателствена сила за посочените в него обстоятелства и те не се опровергават от нито едно друго доказателство, съдът няма основание да не кредитира този Акт.

Съдът намира, че доказателствената сила на АУАН не е опровергана и от показанията от ангажирания от страна на жалбоподателя свидетел.

Свидетелят Преслав М. излага твърдения, че след като обядвали с И. М., лично възприел, че жалбоподателя поставя предпазния си колан и запалва автомобила, но изложеното от свидетеля не означава, че в момента на проверката М. е бил с поставен предпазен колан. Касае за предшестващ момент на вмененото административно нарушение, като е налице промеждутък от време, в който не може да се изключи отстраняването на предпазния колан. Свидетелят не е бил спътник в автомобила на жалбоподателя, категорично се опровергават показанията му касателно наличието на обезопасителен колан по време на проверката от показанията на полицейските служители, които възприемат непосредствено установеното в акта. В акта изрично е посочено обстоятелството, че процесното МПС е било оборудвано с обезопасителни колани. Отделно от това, свидетелят заяви в проведеното о.с.з., че жалбоподателят винаги поставя колана си, защото е живял в чужбина, което е субективно убеждение на свидетеля, което поставя под съмнение твърдението му за ясен спомен, че лично е възприел, че М. поставя обезопасителния си колан преди да потегли с автомобила си на процесната дата. Отделно от това, свидетелят ясно си спомняше как жалбоподателят е поставил колана си и как е бил с изгасени светлини, след като го е подминал, а не си спомняше дали е бил облечен с тъмни или светли дрехи.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и 4 компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжности и правомощията, делегирани им с приложената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешни работи.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 от ЗАНН. Oбстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН , позволяващи на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, като са посочени и нарушените разпоредби. В хода на проведеното съдебно следствие не бяха установи фактически положения различни от възприетите в АУАН и НП.

Напротив, разпитан в качеството на свидетел актосъставителят потвърждава, че лично и непосредствено е възприел, че жалбоподателят не е поставил обезопасителен колан по време на управление на МПС, след като го е обективирал в акта. В тази връзка неоснователни са доводите на жалбоподателя, че фактическата обстановка е отразена неправилно и той е бил спрян за друго нарушение, а неправилно било отразено, че е без предпазен колан.

Съдът намира, че правилно е приложен материалният закон, като жалбоподателят М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. По делото се установява, че жалбоподателят като водач на МПС се е движел в гр. Севлиево, по ул. „*****“ с посока на движение ул. „*****“ на кръстовището образувано с ул. „Хаджи Ангел“, без поставен обезопасителен колан. Не се твърди от жалбоподателя, че процесното МПС не е било оборудвано с обезопасителни колани, както и водачът му да попада в някоя от посочените в чл.137а, ал.2 от ЗДвП хипотези.

От субективна страна нарушението е извършено при форма на вина 5 пряк умисъл, като М. е съзнавал, че управлява МПС без поставен обезопасителен колан. Нарушението е формално, на просто извършване, поради което настъпването, респективно предвиждането в съзнанието му на вредни последици, не се изисква.

Неизпълнението на задължението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП е основание да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП. В настоящия случай административното наказание „глоба“ правилно е наложено във фиксирания от закона размер и не подлежи на индивидуализиране от административнонаказващите органи.

Предвид императивната забрана на чл.189з от ЗДвП разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима в случая. А дори и същата да намираше приложение, нарушението, извършено от М., не би могло да се квалифицира като маловажно, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от същия вид.

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 24-0892000138/15.03.2024 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Габрово, с което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Габрово – град в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________ 6