Решение № 1588 от 07.04.2020, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ ................/07.04.2020 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ

МЕЧЕВА при участието на секретаря

Величка Велчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12296 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Кооперация „Потребителна кооперация „Сотир К.““, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

Долни чифлик, Фуражен цех, срещу Н.А.Н.,

ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 12, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 11275 лв. /след допуснато изменение на иска вместо първоначално предявения в размер на 6280 лв./, представляваща увеличената стойност на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Долни чифлик, одобрени със Заповед № РД-18-1530/24.08.2018 г. на ИД на АГКК /с кадастрален номер по предходен план 115063, обособен в парцел 63 от масив 115 по плана за земеразделяне на землище гр. Долни чифлик/, с площ 3487 кв. м., в резултат на извършените от ищеца със съгласието на ответника по прекратен договор за аренда № 73/30.03.2004 г. подобрения в имота през периода 2004-2005 г.

– засадени ябълкови дръвчета от сортовете „Айдърет“ и „Флорина“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.07.2019 г. до окончателното й изплащане.

В исковата си молба ищецът Кооперация „Потребителна кооперация „Сотир К.““ твърди, че между страните бил сключен договор за аренда на 30.03.2004 г., по силата на който ответникът като арендодател предоставил за ползване на арендатора ПК „Сотир К.“ нива с площ 3487 кв. м., находяща се в землището на гр. Долни Чифлик, м. „Али Кочевото“ за срок от 15 години, като с изтичане на срока, на 30.03.2019 г., договорът бил прекратен. Посочва, че въз основа на съгласието на арендодателя, дадено в раздел IV, т. 3 от договора, в периода 2004-2005 г. е насадил трайни насаждения – ябълкови дръвчета, с които поддържа, че се увеличава стойността на имота с претендираната сума. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

Ответникът Н.А.Н., чрез процесуалния му представител – адв. Калчо Калев, е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен описаният в исковата молба договор за аренда, който е прекратен на 30.03.2019 г. с изтичане на уговорения срок. Оспорва твърденията, че в имота са засадени трайни насаждения – ябълкови дръвчета в периода 2004-2005 г. от ищеца по делото; че е наличен опис на имот № 115063; че стойността на този имот е увеличена с претендираната сума. Поддържа, че не е давал нито устно, нито писмено съгласие за смяна начина на трайно ползване на имота. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В проведеното по делото на 12.03.2020 г. открито съдебно заседание ищецът чрез председателя на кооперацията Владимир Минев и пълномощника му адв. Величка Джамбазова поддържа становище за основателност на предявения иск и моли същият да бъде уважен изцяло.

Ответникът се представлява от адв. Калчо

Калев, който поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена. Представя писмена защита в предоставения му от съда срок.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗАЗ.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че между тях е сключен договор за аренда № 73/30.03.2004 г., който е прекратен с изтичане на уговорения срок – на 30.03.2019 г. Наличието на валидно облигационно /арендно/ правоотношение между страните за период от 15 г. не е спорно, а същото се установява и от самия представен и приет като доказателство по делото договор за аренда от 30.03.2004 г.

Съгласно раздел ІІІ, т. 9 от договора при неговото прекратяване арендодателят дължи сумата, с която се е увеличила стойността на обекта на договора вследствие на извършените с негово съгласие подобрения. Такъв именно е текстът на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗАЗ, който е възпроизведен в коментирания договор за аренда.

За да бъде уважен така предявения иск е необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване в производството да установи твърдените от него обстоятелства, а именно, че в периода 2004-2005 г. със съгласието на ответника е засадил в процесния имот ябълкови дръвчета от сортовете „Айдърет“ и „Флорина“, което представлява извършено в този имот подобрение, довело до увеличаване стойността на имота със сумата, предмет на иска.

В тази връзка са и основните спорни въпроси по делото – какво е било състоянието на имота към датата на сключване на договора за аренда – към датата 30.03.2004 г., съответно кой и кога е засадил ябълковите дръвчета в имота, тоест в кой период е извършено засаждането – преди или след сключването на арендния договор.

За да отговори на тези въпроси и за да направи обоснованите си изводи, съдът взе предвид следното:

С отговора на исковата молба е представен договор № 195, том ІV, рег. № 3671/01.08.2002 г., сключен между ответника Н.А.Н. в качеството му на арендодател и „ИНТЕРФРУКТ КАМЧИЯ“ АД – арендатор. Видно от същия, процесният недвижим имот – нива с площ 3.487 дка е предоставен на посочения арендатор за непрекъснато ползване за срок от 15 г.

С анекс към договора от 30.03.2004 г. Н.А.Н. и „ИНТЕРФРУКТ КАМЧИЯ“ АД се съгласяват да прекратят действието на договора, считано от 31.03.2004 г., като арендодателят се задължава да заплати направените до момента разходи и остатъчната стойност на овощната градина до 31.12.2004 г.

В раздел ІV, т. 6 от сключения между страните в производството договор за аренда № 73/30.03.2004 г. е посочено като задължение на арендатора ПК „Сотир К.“ следното: „да заплати от името на арендодателя дължимите разходи и остатъчната стойност на градината на „Интерфрукт Камчия“ АД, гр. Долни чифлик, до 31.12.2004 г.“

Прави впечатление, че коментираният анекс и процесният договор за аренда са сключени на една и съща дата – 30.03.2004 г., като и двата документа са подписани от инж. Владимир Минев Минев, в първия случай – като представляващ „ИНТЕРФРУКТ КАМЧИЯ“ АД, а във втория – като председател на ищцовата кооперация. И в двата договора се говори за изградена в имота от досегашния арендатор овощна градина.

Нещо повече, именно ищецът в договора си с ответника поема да заплати неговото задължение към третото лице „ИНТЕРФРУКТ КАМЧИЯ“ АД във връзка със съществуващата в имота градина.

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетелите К. А. П., П. В. К. и

С. З. И.

Съгласно показанията на свидетеля К. П., които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, същата е работила в Потребителна кооперация „Сотир К.“ от 1997 г. до 2014 г. на длъжност „счетоводител“. Посочва, че градината е създадена в периода, когато е била на работа. Става дума за голям масив, състоящ се от много декари земя. През 2003 г. ищецът закупил дръвчетата, които били поставени под карантина. Така през 2004 г. била създадена градината в масив 115, местност „Али Кочевото“. Засаждането започнало през пролетта на 2004 г. След това се правело презасаждане, където не се е захванало някое дръвче. През 2007 г. било извършено заприходяването на дръвчетата като трайни насаждения, предвид влизането им в плододаване. Не си спомня колко фактури е имало за закупуването на дръвчетата. Били около 15000 броя.

Съгласно показанията на свидетеля П. В. К., които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, същият живее в гр. Долни чифлик от 66 г. Познава землището, знае къде се намира местността „Али Кочевото“, като излага, че самият той има овощна градина там. Знае, че ответникът притежава имот в тази местност. През 2000 г. направили договор с кооперация „Сотир К.“ и след това започнали да се сеят градините от Сотир К.. През 2002г. било направено сдружение с „Интерфрукт“. През 2004 г. този договор бил развален, започнали да се съдят „Интерфрукт“ и „Сотир К.“ и тогава служителите на г-н Минев /има предвид председателя на ищцовата кооперация/ ги привикали да им дадат договорите. Обяснява, че в процесната местност засаждането на ябълковите дървета започнало още през 2000 г. През 2004 г. вече имало засадени ябълки. Мисли, че към момента на подписване на договорите през 2004 г. имотът на Н. вече е бил засаден с ябълки. Знае, че от няколко години – най-малко от 5-6 години имотът вече не се работи, изоставен е, тревясъл е.

Признава, че е изключен като член-кооператор в ПК „Сотир К.“, като посочва, че това е станало през последните години, когато ищецът започнал да се съди с „Интерфрукт“. Неговият договор за аренда с ищеца е изтекъл. Не може да каже и не си спомня дали е получавал писмо, че следва да заплати увеличената стойност на насажденията.

Свидетелят С. И., чиито показания съдът цени при условията на чл.

172 ГПК, обяснява, че живее в гр. Долни чифлик. Познава землището на селото, знае къде се намира местността „Али Кочевото“. Знае, че там има засадени ябълки и праскови. През 2002 г. започнало засаждането на ябълките, като заявява, че той лично е участвал в засаждането. Докато той е садял дърветата, почти всичко вече било засято, след това са продължили още малко. Посочва, че тази овощна градина е създадена от „Интерфрукт“. Това дружество давало парите – то плащало и на хората, а кооперацията „Сотир К.“ извършвала самото засаждане. Скоро ходил и видял, че към момента има доста изкоренено, а останалото не се обработва.

Според свидетеля, от няколко години не се обработва градината, защото е доста обрасло с трева, клоните дори не се виждат. Обяснява, че е бил управител на фуражен цех в „Сотир К.“ до 2006 г., като е уволнен дисциплинарно. Описва, че цялата градина е около 300 дка, като някъде около 100 дка е изкоренено.

Съгласно заключението на вещите лица инж. Ц.А. и инж. С.К. по допусната и приета по делото комплексна съдебно-оценителна експертиза, броят на първоначално засадените ябълкови дървета в процесния имот с площ 3487 кв. м., получени от извършеното геодезическо заснемане и аналитична обработка е 690 бр.

Извършено е преброяване на броя на редовете и броя на засетите дървета във всеки ред. Броят на заснетите редове е 23 бр., като във всеки ред има по 30 бр. дървета. Броят на липсващите дървета е 5 бр. Тоест, налични към момента са 685 бр. нискостеблени ябълкови дръвчета. При нормативна гъстота от 190 бр./дка, фактическата такава за процесния имот е 198 бр./дка. При засаждане през 2004-2005 г. настоящата възраст на ябълковите дръвчета е 15 г., като периодът им на плододаване е 20 г. В имота са засадени дръвчета от сортовете „Златна превъзходна“ и „Айдаред“. Посадъчният материал /ябълковите дръвчета/ е закупен от Сърбия. Общо са закупени 15000 бр. ябълкови дръвчета с фактура № Вг02/03 от 01.04.2003 г. на стойност 9373.33 лв. При засадени в имота 690 бр. ябълки разходите само за посадъчния материал са 431.12 лв. Насадените ябълкови дръвчета са били включени в счетоводството на ищеца като дълготраен актив в група 20 „Дълготрайни материални активи“ през 2007 г. Общо разходите за създаване на овощна градина с площ 272 дка ябълки, видно от мемориален ордер от м. юли 2007 г., е 128673 лв.

Тези разходи, отнесени към площ от 220 дка, в която е включен и процесният имот, са 104458 лв. Срокът на инвестицията, съобразен с Наредба за базисните цени на трайните насаждания е 20 г.

Вещото лице Цветата А. в експертизата посочва още, че е налице план-проект на овощна градина, включващ процесния имот. Същият е изготвен от проф. Димитър Йорданов Домозетов – доктор на агрономическите науки, директор на института по земеделие, гр. Кюстендил, утвърден от инж.