Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20 от 15.02.2024, Районен съд - Лом

Съд
Районен съд - Лом
Дело
Административно наказателно дело 558/2023
Вид
Решение № 20
Подписан
15.02.2024
Състав
Иван Пламенов Йорданов

Цитирани разпоредби

  • чл. 234, ал. 1, т. 1 · Закон за митниците
  • ал. 2, т. 1 на същия чл. · Закон за митниците
  • чл. 84к, ал. 1 · Закон за митниците
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 70 · Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст)
  • чл. 71, пар. 1, б. д) · Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст)

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. гр. Лом, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Пл. Йорданов при участието на секретаря Анетка П. Рангелова като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно наказателно дело № 20231620200558 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят ЕТ „** – В. Д.“, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. Ахелой, обл. Бургас, ***, с физическо лице – търговец – В. К.

Д. обжалва издаденото от Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в Териториална дирекция Митница Русе, упълномощен да издава наказателни постановления със Заповед № ЗАМ – 988/32220316/13.06.2023 г. на Директора на Агенция „Митници“ Наказателно постановление № BG2023/4000-363/НП от 31.10.2023 г. , с което на осн. чл.

234, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 от Закона за митниците са му наложени 55 административни наказания „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на общо 21 561,92 лв. /двадесет и една хиляди петстотин шестдесет и един лева и 92 ст./.

В с. з. жалбоподателят не се представлява. От упълномощен защитник – адв. Р. С. от АК – Бургас е постъпило становище, с което се моли да бъде отменено наказателното постановление и да му бъдат присъдени сторените разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от гл. юрк. Светлана Илиева, която моли жалбата да бъде 1 отхвърлена, а издаденото НП – потвърдено. Подробни съображения излага в писмена защита.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

С НП № BG2023/4000-363/НП от 31.10.2023 г. на Началник отдел МРР в ТД Митница Русе на ЕТ „** – В. Д.“, ЕИК **, на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 от ЗМ са наложени 55 бр. административни наказания „имуществена санкция“ в размер на общо 21 561,92 лв. за това, че в качеството на вносител и декларатор е поставил под режим на допускане за свободно обращение през периода от 01.06.2021 г. до 30.09.2022 г. общо 55 бр. автомобили от различни марки и модели с 55 бр. митнически декларации, във всяка от които е декларирал митническа стойност, определена в нарушение на чл. 71, пар. 1, б. „д“ във вр. с чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и данъчна основа, определена в нарушение на чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, като е избегнал частично заплащане на мито в размер на 6764,31 лв. и частично заплащане на ДДС в размер на 14 797,61 лв.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за обжалване.

По същество се явява неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и безспорен начин следната фактическа обстановка:

Със Заповед на директора на ТД Митница Бургас на служителите на ТД Митница Бургас – М. М. и Н. С. било възложено извършване на планова проверка в рамките на последващия контрол на ЕТ „** – В. Д.“. Проверката е извършена във връзка със стоки – автомобили, допуснати за свободно обращение, с държава на изпращане Конфедерация Швейцария. При проверката се установило, че за периода от 01.06.2021 г. до 31.12.2022 г. ЕТ „**“ в качеството на вносител и декларатор е декларирал за свободно обращение общо 62 броя автомобили от различни марки и модели. Всички митнически декларации са приети в Пристанище Лом към ТД „Митници“ 2

Русе. За всички автомобили вносителят е декларирал условие на доставка EXW - че всички разходи са за негова сметка. Митническата стойност е определена на осн. чл. 70 и чл. 71, пар. 1, б. д) от Регламент (ЕС) № 952/2013, на основание приложените към митническите декларации фактури и договори. Данъчната основа на автомобилите е определена на осн. чл. 55 от ЗДДС, като към митническата стойност са добавени разходи за мито и разходи за стоки до първо местоназначение на територията на страната.

Изчислен е размера на задължението за ДДС. Доставката на стоките е отразена в счетоводната отчетност на дружеството по счетоводна сметка 304 „Стоки“ срещу счетоводна сметка 501 - „Каса в лева“, което означава, че всички автомобили са платени в брой.

При проверката на първичните счетоводни документи, съхранявани в дружеството, са установени 9 бр. фактури от швейцарски доставчици, във връзка с износ на автомобили за опреден период /20.06.2020 г. – 30.09.2022 г./.

От дружеството е изискана информация във връзка с доставката на кои автомобили са направените разходи, тъй като за периода има 62 бр. пуснати за свободно обращение. С писмо от ЕТ „** – В. Д.“ обаче е отговорено, че „разходите не се отнасят за конкретни автомобили“ и че „същите са заплащани за търсене, договаряне, проучване и реклама на автомобили с минимални дефекти, както и за предоставяне на място, време и престой за капарирани автомобили“. Повторно е изискана информация колко от вписаните автомобили в конкретните фактури са доставени до България, да бъде посочена марка, модел, номер на шаси. От ЕТ „** – В. Д.“ обаче пак е предоставена информация, че „не е водена отчетност за автомобилите и че те не са относими към конкретен автомобил, касаят общ период“. Затова на осн. чл. 84и, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 4-10 от Закона за митниците, проверяващият екип приел, че всички тези разходи са относими към автомобилите, пуснати в свободно обращение за периода до 30.09.2022 г., за които е осъществен износ от Конфедерация Швейцария за Република България и тези разходи са разпределени пропорционално. Тези разходи са добавени към митническата стойност на автомобилите, като транспортни разходи, обхващащи всички основни и допълнителни разходи, свързани с внасянето на стоки на митническата територия на ЕС. Определена е нова митническа стойност, нов размер на дължимо мито - по – високо от това, което е взето под отчет и е платено.

3

В хода на проверката са предоставени и копия на фактури за международен превоз на стоки, издадени от „Мичев транс“ ЕООД. Във връзка с декларираните транспортни разходи до въвеждане на стоките (автомобили) на територията на ЕС и до първо местоназначение на територията на страната, от ЕТ „** – В. Д.“ е изискано да представи документи и информация, на основание на които са декларирани тези разходи.

Проверяващите установили, че декларираните в митническите декларации разходи до въвеждане на стоките (автомобили) на територията на ЕС и до първо местоназначение на територията на страната не съответстват на разходите по фактурите, предоставени от „Мичев транс“ ЕООД. Последните разходи са включени при определяне на митническата стойност и при данъчната основа на стоките.

На осн. чл. 84к, ал. 1 от ЗМ, на 24.03.2023 г. е проведено заключително обсъждане с В. Д., който бил уведомен за направените в хода на последващия контрол констатации на проверяващите, относно: събрани доказателства за определяне на нова митническа стойност и нова данъчна основа на автомобилите през периода 01.01.2020 г. – 30.09.2022 г. За извършената проверка и проведеното заключително обсъждане е изготвен доклад.

На 05.06.2023 г. св. М. М., в присъствието на св. Н. С. и св. Р. Т. съставила АУАН за констатираните нарушения, който бил подписан и получен лично от В. Д.. В законоустановения срок не е подадено възражение против така съставения акт и въз основа на него АНО издал и атакуваното Наказателно постановление, с което наложил общо 55 бр. административни наказания „имуществена санкция“.

При така установената фактическа обстановка, се налага правният извод, че подадената жалба е неоснователна.

1) На първо място, възражението, наведено с жалбата, за наличие на процесуални нарушения досежно сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП, се явява неоснователно. Според чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН „Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното 4 предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години“.

В случая става въпрос именно за митническо нарушение, като е съобразен двугодишния давностен срок за съставяне на АУАН, считано от датата на извършване на нарушението. Проверяващите не са установили административни нарушения за декларираните стоки от 01.01.2020 г. до 01.06.2021 г. Установени са нарушения по 55 бр. митнически декларации за периода от 01.06.2021 г. до 30.09.2022 г., който период е точно описан и в акта, и в издаденото НП.

Неоснователно е и твърдението в жалбата, че още към 23.01.2023 г.

/началният момент на започване на проверката/, фактът на извършеното нарушение е бил известен на проверяващите и именно от тази дата започва да тече 3-месечния срок за съставяне на АУАН. Видно от приложената административнонаказателна преписка, фактическата обстановка е изяснена с Доклада от 07.04.2023 г. Именно на тази дата са окончателно установени всички факти и обстоятелства относно извършеното нарушение и авторът му.

Затова и от тази дата започва да тече 3-месечният срок за съставяне на АУАН, т. е. последният е съставен в срок. НП също е издадено в законоустановения в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН 6-месечен срок – на 31.10.2023 г.

2) На следващо място, чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците предвижда, че който избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи, се наказва за митническа измама. За нарушение на тази разпоредба, в ал. 2, т. 1 на същия чл. 234 ЗМ е предвидено административно наказание „имуществена санкция“ за юридически лица и еднолични търговци - от 100 до 200 на сто от размера на избегнатите публични държавни вземания.

В случая съдът намира, че жалбоподателят е извършил

5 административното нарушение, визирано в чл. 234, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т.

1 от ЗМ. Налице е именно „митническа измама“ по смисъла на чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ – от ЕТ „** – В. Д.“ е избягнато частично заплащането на дължими публични държавни вземания – вносно мито и ДДС при внос. Нарушението се доказва от всички събрани по делото доказателства – писмени такива, които се подкрепят и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели. Тези показания съдът кредитира изцяло като добросъвестно и безпристрастно дадени, съдействащи за изясняване на фактическата обстановка по делото.

АНО е изпълнил задължението, което му вменява чл. 52, ал. 4 от ЗАНН – извършил е обстойна проверка на всички обстоятелства и събрани доказателства, като е стигнал до извода, че нарушението е безспорно доказано и затова е издал НП. Правилна е и преценката, че не може да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, касаеща „маловажните случаи на административни нарушения“, като АНО е обосновал този си извод. В рамките на 16 месеца са извършени общо 55 бр. нарушения на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, като е избегнато частично заплащането на публични държавни вземания в големи размери – общо 21 561,92 лв. Във висока степен са засегнати обществените отношения, свързани с действащия митнически режим – обект на засилена правна защита. Същите са строго регламентирани, като се цели създаване на стриктен контрол за движението на паричните/стоковите потоци в и извън Общността /част от която е и Република България/, като всяко нарушение съществено накърнява целите и принципите на ЗМ, респ. европейското законодателство. Затова съдът намира, че правилно, обосновано и законосъобразно АНО е ангажирал административно-наказателната отговорност на дружеството, като наложените общо 55 бр. „имуществени санкции“ са правилно определени. От ЕТ „** – В. Д.“ е избягнато частично заплащането на дължими публични държавни вземания – вносно мито в размер на 6764,31 лв. и ДДС в размер на 14 797,61 лв. Чл. 234, ал. 2, т. 1 ЗМ предвижда имуществената санкция да е от 100 до 200 на сто от размера на избегнатите публични държавни вземания. В случая общо избегнатата сума е именно 21 561,92 лв. т. е. административните наказания са наложени в минималните размери и не може да се приемат за несправедливи.