Решение № 1451 от 18.11.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 1451

17.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

IV състав

На 02.11.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Мая Недкова

Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20203100502241 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 19236/20.08.2020г. от ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 срещу Решение № 2500/22.06.2020г. по гр.д. № 17479/2019г. на ВРС, 51св., В ЧАСТТА, с която въззивникът е осъден ДА ЗАПЛАТИ на М. И. М. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Мария Бацарова“ № 21, сумата от 1594,26 лв. (хиляда петстотин деветдесет и четири лева и двадесет и шест стотинки),представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен труд в размер на 229 часа за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 24.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, както и сумата от 200,64 лв. (двеста лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща лихва за забава, начислена за периода от 01.01.2017 г. до 30.09.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен. Излагат се твърдения , че доколкото ищецът е държавен служител – полицейски орган съгласно чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР неговите служебни правоотношения съгласно ал.2 на чл.142 от ЗМВР се уреждат именно със ЗМВР, и неговия статут е различен от статута на държавните служители по трудово правоотношение - чл.142 ал.1 т.2 и т.3 от ЗМВР. Твърди, че е налице изрична норма, която урежда уреждаща заплащането на положения от ищеца нощен труд.

Твърди се, че съда неправилно е приложил разпоредбите на КТ,т.к. в Закона за МВР, чл.187 ал.3 продължителността на нощния труд е не повече от осем часа. Оспорва и алгоритъма за 1 изчисляване на положен от ищеца нощен труд .Твърди , че през процесния период са действали специални законови уредби – Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. ,в които е посочено ,че работните часове през нощта не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. Ограничението било не повече от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 7 часа към 8 часа , което е равно на сочения от ищеца коефициент 1.143. Излагат се твърдения , че ЗМВР е специален и по никакъв начин приложението не дискриминира ищеца т. к. на служителите в МВР, в качеството им на държавни такива са предоставени повече дни платен годишен отпуск , по висок процент клас прослужено време на всяка година, обезщетения при прекратяване на служебните правоотношения , социални придобивки и др. . Твърди се , че при постъпване на работа ищеца е бил запознат със спецификата на работа и е приел условията посочени от законодателя в специални закон , а именно ЗМВР.

В условията на евентуалност , ако се прецени , че предявения иск е законосъобразен е отправено искане за частичното му отхвърляне в обжалваната част за периода 01.01.2018г. – 16.07.2018г., поради липсваща нормативна уредба уреждаща преизчисляването на нощен труд към дневен за сумата от 314.33 лева / дължима за първо и второ тримесечие на 2018г.

/190.06 лв. и 124.27 лв./ и обезщетение за забава в размер на 44.53 лева / за първо и второ тримесечие на 2018г. -28.82 лв. и 15.71 лв./, съгласно заключението на вещото лице.

Моли за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозиран отговор от насрещната по жалбата страна, в който жалбата се оспорва като неоснователна.Отправено е искане първоинстанционното решение , като правилно и обосновано , в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание по същество, въззивника редовно призован, не се явява,чрез процесуалния си представител, с писмена молба, поддържа доводите си от въззивната жалба, моли същите да бъдат уважени и да му се присъдят направените по делото разноски.Излага аргументи, че към настоящия момент е налице изменение на чл.187 от ЗМВР/обв.ДВ бр.

№60/07.07.2020г./по силата на който нощния труд се преизчислява към дневен с коефициент 1. Прави възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК.

В съдебно заседание по същество въззиваемия, редовно призован не се явява,чрез процесуалния си представител, с писмена молба излага твърдения за неоснователност на въззивната жалба идентични с тези от исковата молба. Моли същата да бъде оставена без уважение, като първоинстанционното решение бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на М. И. М. , ЕГН **********, срещу 2

ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 да бъде осъден ответникът да заплати сумите, както следва: главница от общо 1594,26 лв. (хиляда петстотин деветдесет и четири лева и двадесет и шест стотинки),представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен труд в размер на 229 часа за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 24.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, както и сумата от 200,64 лв. (двеста лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща лихва за забава, начислена за периода от 01.01.2017 г. до 30.09.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД

Иска е основан на твърдения за възникнало служебно правоотношение с ответника, по силата на което ищецът е назначен на длъжност мл.инспектор в сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна в периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. Твърди, че през същия период е положил и не са му заплатени общо 225.36 часа извънреден труд, след преизчисляването на положения от него нощен труд с коефициент 1.143.

Ответникът ОД на МВР гр. Варна оспорва иска по размер релевирайки правопогасяващо задължение за плащане на претендираните суми. Не оспорва служебните си правоотношения с ищеца, за процесния период на сочената от ищеца длъжност. Оспорва предявения иск с довод, че е платил всички отработени от ищеца часове извънреден труд.

Счита не могат да се прилагат общите норми на НСОРЗ при положение, че има действащи специални норми. В условията на евентуалност, оспорва изчисленията на ищеца на положените от ищеца часове нощен труд.

В съдебно заседание страните поддържат тезите си и претендират за присъждане на направените по делото разноски.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно 3 разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и видно от представените и приети писмени доказателства/кадрова справка-л.15 от дело/,че страните са обвързани от служебно правоотношение, по силата на което ищецът – М. И. М. , през периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., е полагал труд на длъжност мл.инспектор в група „ОП“ към Пето РУ-Златни пясъци при ОД МВР Варна, която дирекция е на структурно подчинение в МВР.

По делото са приети като писмени доказателства: кадрова справка, справки за ползвани болнични и платежни бележки за начислени и изплатени часове за положен извънреден труд за претендирания период,извадки от протоколи за отчитане на работно време между 22.00 - 06.00 ч.времето на разположение, протоколи за положен труд от държавни служители работещи на смени, графици.

Прието по делото е заключение по ССЕ, неоспорено от страните, което съда кредитира, в което вещото лице е в табличен вид е изготвило справка за общо положения нощен труд за периода 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г.. Видно от същото ищецът е отработил извънреден нощен труд в размер на 1608 часа общо, които не са преизчислявани с коефициент - 1.143. При преобразуването им с коефициент - 1.143, отчетените часове нощен труд се увеличават до 1837 часа. Останали незаплатени се общо 229 часа, като размерът на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд, възлиза на сумата от 1594.26 лв .Размерът на мораторната лихва е в размер на 200.64 лева.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните правни изводи:

Предявени и разгледани пред ВРС са облигационни претенции за заплащане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца труд при преизчисляване на положения нощен труд през периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. , в едно с акцесорна претенция за заплащане на законна лихва от дата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на претенцията , както и за мораторна лихва.

Настоящия съдебен състав счита, че по отношение на държавните служители в МВР и териториалните й служби, какъвто безспорно е ищецът по делото, намират приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи в редакцията от 27.06.2014 г. / в сила от 01.07.2014г./, доколкото в този закон не е предвидено друго.

ЗМВР е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР арг. от чл. 142, 4 ал. 2 ЗМВР).

По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищеца е полагал труд през нощта / 22.00 – 06.00 часа /, изпълнявал е служебните си задължения на 12-часови работни смени,съгласно графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Надвишаването на нормата на работни часове за периода се заплаща като извънреден труд. Спорен по делото е алгоритъма на изчисляването на положените часове труд и съответно размера на дължимото допълнително възнаграждение.

По отношение на претенцията с правно основание чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд чрез преизчисляването на положения нощен труд и обезщетение за забава в размера на законна лихва и мораторна лихва,предмет на въззивното обжалване, съдът намира следното:

Както вече беше посочено за целия процесния период 01.10.2016г. до 30.09.2019г., за който се претендира заплащането на труд, чрез преизчисляването му в дневен и отчитането му като извънреден, относими са разпоредбите на чл. 187 ЗМВР в редакцията от 27.06.2014 г. / в сила от 01.07.2014г./ В ал.3 на същия е посочено, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. От ал.5 на същата разпоредба е видно, че работата извън редовното работно време се компенсира със:1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден;2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. В ал.9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.