Решение № 16441 от 20.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16441 гр. С., 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20261110101685 по описа за 2026 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба на „Т.С“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "Я." № 23 Б, срещу Н. Д. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „Х .М“ ************, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.

1 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 1./ 475,10 евро, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес: гр. С., ж. к. Д., б***************, абонатен № *******, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 15.11.2024 г. до изплащане на вземането, 2./ 83,98 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на доставена топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 23.10.2024 г., 3./ 15,41 евро, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 15.11.2024 г. до изплащане на вземането, 4./ 4,02 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга дялово разпределение за период от 16.12.2021 г. до 23.10.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 68643/2024 г. по описа на СРС, 29 състав.

В исковата молба, уточнена с писмена молба от 24.04.2026 г., се навеждат твърдения, че Н.Н.Ц, в качеството си на собственик на процесния недвижим имот, е бил потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в исковия период, поради което е бил обвързан от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди се, че през исковия период за процесния имот е била доставяна ТЕ, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, 1 извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва се, че Н.Н.Ц не е изпълнил задълженията си за заплащане на цената на потребената ТЕ и на предоставената услуга за дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане се дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж.

Н.Н.Ц е починал на 28.08.2023 г. За възникналите приживе за него задължения отговорност носят наследниците му по закон, сред които е ответницата Н. Д. Ц.. За непогасените задължения в полза на дружеството е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило писмено възражение от Н. Д. Ц..

Моли се за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата Н. Д. Ц., с изразено становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.

Твърди се, че приживе Н.Н.Ц се е разпоредил с правото си на собственост върху апартамент ***, находящ се в С., ж. к. „Д., *********, в полза на трето за делото физическо лице, поради което се оспорва пасивната процесуална и материална легитимация на ответницата по предявените искове. Възразява се и за изтекла погасителна давност. Моли се за прекратяване на производството, евентуално – за отхвърляне на предявените искове, и за присъждане на сторените разноски.

С определение № 16274 от 29.04.2026 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, като трето лице – помагач на страната на ищеца дружеството „Д.“ ООД. Третото лице не изразява становище по допустимостта и основателността на предявените искове.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено за послужване заповедно дело № 68643/2024 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав, от материалите по което се установява, че на 15.11.2024 г. „Т.С“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. Д. Ц. за следните суми: 1./ 929,22 лева – главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 15.11.2024 г. до изплащане на вземането, 2./ 164,25 лева – мораторна лихва върху главницата за цена на доставена топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 23.10.2024 г., 3./ 30,14 лева – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 15.11.2024 г. до изплащане на вземането, 4./ 7,87 лева – мораторна лихва върху главницата за цена на услуга дялово разпределение за период от 16.12.2021 г. до 23.10.2024 г. Претендират се и сторените разноски в заповедното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

С разпореждане от 02.12.2024 г. по ч. гр. д. № 68643/2024 г. по описа Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав, заповедният съд е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя и сторените в заповедното производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжницата Н. Д. Ц. е депозирала писмено възражение срещу постановената заповед за изпълнение, в което бланкетно е оспорила дължимостта на заявените суми.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, в действащата към момента на завеждане на делото редакция, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред спрямо длъжницата Н. Д. Ц..

В сезиращата исковия съд искова молба ищецът е заявил, че претендира сумите по 2 издадената заповед по чл. 410 ГПК спрямо Н. Д. Ц. в качеството на същата на собственик на следния недвижим имот: апартамент ***, находящ се в гр. С., ж. к. Д., б***************, абонатен № *******, и като собственик – на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.

153, ал. 1 от Закона за енергетиката. С молба от 24.04.2026 г. ищецът уточнява, че претендира сумите по издадената заповед по чл. 410 ГПК спрямо Н. Д. Ц. в качеството на същата на наследник по закон на Н.Н.Ц.

За установяване на фактическите си твърдения в процеса, ищецът ангажира следните доказателства:

По делото е представен и приет като писмено доказателство Договор № *********** г. за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ (л. 16-17), от който се установява, че на посочената дата Н.Н.Ц, ЕГН **********, е придобил правото на собственост върху следния недвижим имот – апартамент ***, находящ се в жилищна сграда – блок № *** в гр. С., ж. к. „Д., ул. „***“, в*********, със застроена площ от 44,75 кв. м., ведно с прилежащото му избено помещение № 2 и 0,886 % идеални части от общите части на сградата.

Съгласно Удостоверение, издадено от Столична община – район „И.“ (л. 15), новата номерация на жилищните блокове в район „И.“, бл. ***, ж. к. „Д. част, става бл. ***, ж. к. „Д. част.

При съвкупен анализ на Договор № *********** г. за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, и на издаденото от Столична община – район „И.“ удостоверение следва извод, че въз основа на договора от 07.05.1987 г. Н.Н.Ц е придобил правото на собственост върху процесния имот, с актуален административен адрес: гр. С., ж. к. „Д., б***************.

Видно от Удостоверение за наследници изх. № РЕС24-УГ51-173/08.01.2024 г., издадено от Столична община – район „И.“ (л. 27) е, че Н.Н.Ц, ЕГН **********, е починал на 28.08.2023 г. (след края на процесния отчетен период), като той е оставил за свой единствен наследник по закон своя брат О.Н.Ц, ЕГН **********.

О т Удостоверение за наследници изх. № 1/02.01.2024 г., издадено от Столична община – район „Т.“ (л. 21-26), се установява, че О.Н.Ц, ЕГН **********, е починал на 29.10.2023 г.

По делото е представено и прието като писмено доказателство Саморъчно завещание от 21.06.2023 г. на Н.Н.Ц, ЕГН **********, обявено с Протокол от 27.11.2024 г. от нотариус В.Г, с рег. № 302 на НК (л. 61 – 62), което завещателят е завещал на неучастващото по делото лице С.С.А притежаваните от него вещни права на собственост върху процесния апартамент *** и върху друг недвижим имот, находящ се на ул. „Ц.П“ № ****. Видно от съдържанието на представеното саморъчно завещание е, че с него са направени 2 отделни завета в полза на трето за спора физическо лице, легитимиращи последното за собственик на завещаните недвижими имоти и за частен правоприемник на завещателя, на основание чл. 16, ал. 2 ЗН. При частните завещателни разпореждания по чл.

16 ал. 2 ЗН заветникът придобива конкретно имущество, посочено от завещателя, за разлика от общите завещателни разпореждания, при които облагодетелстваното лице придобива качеството на наследник и наследява имуществото на наследодателя като съвкупност от права и задължения – чл. 16, ал. 1 ЗН.

По делото е представен и приет като писмено доказателство Списък на живущите по апартаменти в жилищна сграда, находяща се в ж. к. „Д.“, бл. ***, вх. В, в който за апартамент *** е вписан Н.Н.Ц, срещу чието име е положен саморъчен подпис, неоспорен в настоящия процес.

Видно от представения по делото протокол от проведеното на 09.11.2000 г. Общо събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. С., ж. к. „Д., бл.

3

***, вх. В (л. 31-32), етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Б.Б“ ООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение. В списъка на етажните собственици за апартамент *** е посочено лицето Н.Н.Ц, срещу което е положен саморъчен подпис, неоспорен в настоящия процес.

На 12.12.2000 г. е сключен договор между „Б.Б“ ООД и етажната собственост с адрес: в гр. С., ж. к. „Д., бл. ***, вх. В (л. 29-30), по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от "Т.С" ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.

По делото е ангажиран Договор № Д-0-72/09.06.2020 г., сключен между „Т.С“ ЕАД – възложител и „Б.“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на този договор възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. С., при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

С исковата молба е представено извлечение от счетоводството на ищцовото дружество за абонат 4000269124.