Решение № 83 от 12.05.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Варна, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Г.

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Деспина Г. Г. Въззивно гражданско дело № 20263000500035 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по подадената от Т. Д. С., чрез адв. С. Б., въззивна жалба вх.№ 4963/10.11.2025г, срещу Решението на ОС-Разград № 163/23.10.2025 по гр.д.№ 349/2025, с което са отхвърлени предявените от ищцата против ПГПЧЕ “Екзарх Йосиф“-гр.

Разград искове за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 27 000лв от противоправни действия и бездействия на трима учители в същото училище, преподаватели по български език, английски език и немски език, причинили на ищцата срам, чувство на малоценност и неувереност, напрежение и психически дискомфорт, неудобство и ограничаване на социалните контакти, както и за заплащане на сума в размер на 3 0 0 0 л в - имуществени вреди като резултат от противоправното бездействие на същите трима учители, на осн.чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД.; като е осъдена ищцата да заплати на ПГПЧЕ “Екзарх Йосиф“-гр.

Разград сумата 2250лв - разноски в производството, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.

Счита решението за незаконосъобразно и неправилно. Неправилни са фактическите изводи на съда въз основа на събраните доказателства.

Поддържа се, че още при постъпването на ищцата през 2019г в ПГПЧЕ “Екзарх Йосиф“ родителите уведомили ръководството на училището, както и учителите, които ще й преподават, за необходимостта от уголемяване на шрифта на писмените работи, понеже, поради заболяване на очите не виждала текстове с шрифт 12. Част от учителите се съобразявали с това, но други не го взели под внимание.

1

В 10-ти и 11-ти клас неосигуряването на писмените материали с уголемен шрифт довел до конфликт между учителите и родителите й и затова последните подали множество жалби до съответните институции, които констатирали, че не всички писмени работи били с уголемен шрифт и са дали препоръки на училищното ръководство да се съобрази със здравните потребности на детето. Поради това едва в началото на 11-ти клас Директорът на учебното заведение издал нарочна заповед, с която всички учители, преподаващи в 11б клас били задължени да предоставят на Т. С. писмени работи с уголемен шрифт минимум 17 и по възможност да я изпитват устно.

Правилно било отчетено от съда, че издаването на нарочната заповед е била предшествана от многобройните жалби на родителите на ищцата до институциите, както и че след издаването й всички учители започнали да я изпълняват.

Неправилният анализ на събраните гласни и писмени доказателства е обусловил погрешните правни изводи на съда. Счита, че чрез същите са установени всички факти и обстоятелства, твърдени в исковата молба. Неясно останало за ищцата защо съдът е приел, че за заболяването й учебното заведение било уведомено едва през 2022г, след като майката й твърди да е представила медицинските документи за това още в осми клас.

Поради изложеното моли за отмяната на обжалваното решение и вместо него за постановяване на друго за уважаване на исковете й.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемата страна ПГПЧЕ “Екзарх Йосиф“ - гр. Разград е депозирала писмен отговор вх.№ 115/12.01.2026 със становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението.

Поддържа всички доводи и съображения за неоснователността на исковете, изложени с първоначалния писмен отговор, становището в о.с.з на 24.09.2025, и писменото такова при даване ход на устните състезания.

Излага, че, след като не е установено по несъмнен начин чрез главно и пълно доказване от ищцовата страна наличието на противоправно поведение на служителите на ответника – учителите: В. - по англ. ез., П. – по бълг. език и литература, И. - по нем. ез., законосъобразно и обосновано съда е приел, че и двата предявени иска са недоказани по основание и ги е отхвърлил.

Очното заболяване „дегенеративна миопатия” и придружаващото такова „астигматизъм” на ищцата е установено по делото, че е вродено и не е породено от действия/бездействия на служители на отв. учебно заведение.

Недоказано е останало по делото наличие на медицински предписания относно шрифта на писмените работи на ищцата да бъде по-голям от 12 преди издаването на заповедта на директора от 15.09.2022г.

Заболяването й „сколиоза” не се установява да е било свързано с поведението на някой конкретен педагогически специалист, а тъкмо обратното. Установено е, че родителите на ищцата са предприели късно 2

„корсетно лечение”, което следвало да започне доста по-рано по думите на в.л. д-р Борисов.

Не е установена каквато и да била връзка между твърдяното кръвотечение от носа на ищцата и поведение на някой от служителите на ПГПЧУ „Екзарх Йосиф”.

Не са установява негативните изживявания на ищцата, констатирани от в.л.- психолог, да са се дължали на виновното поведение на посочените учители. Вещото лице не е констатирало действително затваряне на ищцата и отдръпването й от околните, нито са налице събрани други доказателства, сочещи на подобно поведение.

Не се доказа изричането на обидни думи от страна на учителя С. П. в присъствието на майката на ищцата при проведен с нея разговор, нито по какъв начин самата ищца е узнала и дали е узнала за наличието на такъв разговор.

Поради изложеното моли за оставяне без уважение подадената жалба.

Претендира присъждане на сторените от ищцата разноски за двете инстанции.

Исковата молба, ведно с уточненията към нея, е подадена от Т. Д. С., непълнолетна към момента на подаването й, поради което е действала със съгласието на своята майка Р.Й.Д., а след навършване на пълнолетие – лично.

Преди да постъпи в ответната гимназия, завършила основно училище „В. Левски“-Разград с почти отличен успех, въпреки че имала дегенеративно заболяване–„дегенеративна миопатия“ с придружаващо заболяване „астигматизъм“ . Заболяването й било диагностицирано след навършването на 1 година. С ЕР на ТЕЛК № 90659/68/7.04.2022г, изд. от МБАЛ “Св. Ив.

Рилски“–Разград й била определена трудова неработоспособност 85 %.

Поради посочената диагноза по време на учебния процес текстовете, вкл. тестове, контроли, класни работи и пр., не можела да възприема, ако били със стандартния шрифт размер 14 по компютърната скала, а й било необходимо да са със шрифт 18.

При постъпването й в ответната гимназия - ПГПЧЕ „Екзарх Йосиф“гр.Разград, майка й се срещнала с Директора и част от учителите, майка й поискала при писмени й изпитвания да бъде уголемен шрифтът на текстовете, тъй като с нормалния шрифт тя не се справяла.

Тъй като това не се случило, затова в края на осми клас, майка й подала жалба до Регионално управление на образованието, в която обяснила проблема и това довело до положителен резултат - в началото на девети клас повечето преподаватели се съобразили със заболяването й и учебният процес протичал нормално. Единствено с преподавателите й по български език – С.

П., по английски език – Д. В. и по немски език – С.П., не постигнала съгласие.

Счита за недопустимо поведението на г-жа С. П., която в разговор с майка й заявила, че ако ученичката не се справя, имало специализирани училища и че не била длъжна да се съобразява с нея. В друг случай, на 27.06.2022г, по повод 3 поставена на ученичката срочна оценка „4“ по български език, майка й провела телефонен разговор с учителката С. П., по време на който последната й казала, че Т. имала ниски оценки на матурите, че й било „писнало“ да се занимава с нейното дете, че така се получавало, когато се пускат жалби и това са последствията от жалбите; предупредила майка й да внимава, тъй като ученичката имала още две години при нея и я посъветвала да я премести в друго училище, ако в това не й изнасяло. Казала също, че имала доказателства, че Т. нямала нужния капацитет за това училище и трябвало да си търси „специализирано“ училище.

С госпожата по английски език ситуацията била почти същата.

След този случай майка й пуснала жалби до Министерство на образованието, Омбудсмана на Република България, Национален инспекторат по образованието, РУО Разград с молба за съдействие.

В началото на 11-ти клас ситуацията станала нетърпима, тъй като още в началото на годината, госпожата по български обяснила на майка й, че ученичката нямала капацитет за това училище; че ако подава жалби нищо добро не я чакало; че ако зависело от нея, Т. нямало да завърши училище; че не била длъжна да се съобразява с нея, като е „кьорава“.

През учебната година госпожата по български език отказвала да приема контролните й и затова ги носела в канцеларията.

Майка й многократно писала молби до РУО-Разград, до Директора на училището, но нещата се влошавали, училищният персонал се настроил враждебно към нея.

Трябвало да се старае повече и се срамувала да казва, че не вижда текста на писмени работи, тестове или контролни в писмен вид.

От плътното привеждане на чина получила изкривяване на гръбначния стълб – сколиоза. Ходила на лекар и провеждала лечение, включително с поставяне на „корсет“.

Отделно, от 2019г, заради създаденото й психическо напрежение от преподавателите, започнало да й тече кръв от носа с периодичност 2-3 пъти в седмицата, имала главоболие, изпаднала в депресия, не желаела да ходи на училище, защото била „мишена“ за подигравки и лошо отношение. Все почесто й ставало лошо, не можела да диша, страхувала се, срамувала се, че се родила такава, нямала желание да ходи на училище, тръгвала натам със страх и неувереност.

В резултат неглижиране от преподавателите на заболяването й, се изкривил гръбначният й стълб и се наложило да носи ортопедичен корсет.

Получила хронично кръвотечение от носа.

Счита поведението и действията на учителите на ответната страна в причинно-следствена връзка с претърпените от нея множество болки и страдания (неимуществени вреди): срам, страх, малоценност и неувереност, напрежение и психически дискомфорт, ограничение в социалните контакти.

4 както и имуществени такива. Поради изложеното претендира осъждането на ПГПЧЕ “Екзарх Йосиф“-гр.Разград да й заплати обезщетение в размер на 27 000лв за претърпени неимуществени вреди и сумата от 3000лв за претърпени имуществени вреди, произтичащи от противоправни действия и бездействия на служители на ответното училище в периода от 23.09.2019г до датата на подаване на исковата молба – 3.08.2023г.

Претендира и законна лихва върху всяка от главниците, считано от подаването на ИМ до окончателното им изплащане.

В писмен отговор отв. ППГЧЕ „Екзарх Йосиф“ -гр. Разград, е изразил становище за неоснователност на така предявените искови претенции по основание и размер по следните съображения:

Оспорено е наличието на противоправно поведение на служители на ответника, причинно-следствената връзка със заболяването сколиоза и евентуално извършено деяние от страна на служителите на ответника, доказаността на извършените разходи. Оспорено е наличието и на трайно негативно отношение от страна на преподавателите на ищцата. Неоснователно е и твърдяното от ищцата несъобразяване на увреденото зрение на ищцата, довело до влошаване на успеха й, а последното – до негативно повлияване на психиката на Т. С..

Възразява се, че преподавателите на ищцата били настроени срещу ищцата и че това довело до депресия и отказ да общува със съучениците си.

Оспорват се и твърденията относно съдържанието на проведения на 27.06.2022г телефонен разговор между майката на ищцата и преподавателя по български език и литература (БЕЛ) С. П., както и че същата не приемала за проверка писмените работи на ищцата.

За безспорни признава обстоятелства, че ищцата е постъпила в училището за първи път през учебната 2019/2020г след проведено национално външно оценяване, както и че преди това завършила курса на обучение на основно образование в ОУ „Васил Левски“ в гр. Разград с оценките, посочени в свидетелство за основно образование серия О-19, № 060112, с рег. № 302106/01.07.2019 г.