Определение № 3960 от 25.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3960 гр. София, 25.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Н. Георгиева като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Частно наказателно дело № 20251100207723 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 111, ал. 3 НПК.

Производството е образувано по жалба на И. М. Т. против Постановление от 16.10.2025 год. на Европейската прокуратура (ЕП), с което е отказано връщане на веществени доказателства, приобщени по ДП №670/2024 г. по описа на ГД „БОП“, пр. пр. № I. 1390/2024 г. на ЕП, а именно парична сума иззета от тераса общо 9000 евро (ВД №4) и парична сума иззета от метална каса в спалня №2 общо 15000лв (ВД №5).

В жалбата се сочи, че постановлението на ЕП е неправилно и незаконосъобразно и се иска отмяната му, като се твърди че иззетите суми са лични спестявания, натрупани в резултат на професионална дългогодишна дейност във Франция и нямат връзка с професионалната дейност на вторият му баща – Н.С.М.. Твърди се, че ЕП със задържането на средствата причинява имуществена вреда и същите са били предназначени за ремонт на етаж от къщата му, която се обитава от брат му когато не е в Република България и същите са били оставени на съхранение в къщата на семейството му. Твърди се, че е налице продължително задържане на средства без съдебен акт и без да е налице процесуална необходимост. Акцентира се на липса на анализ на разследването, както и конкретни действия които следва да бъдат извършени с тях. Според жалбоподателя, продължаващото задържане е несъразмерна и неоправдана мярка и по същество представлява санкция. В заключение се иска отмяната на обжалваното постановление.

Съдът, след като взе предвид данните по делото и наведените в жалбата доводи, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е от активно легитимирано лице, разполагащо с правен интерес, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

След цялостна проверка на образуваното досъдебното производство от фактическа страна се установява следното:

Наказателното производство по ДП №670/2024 г. по описа на ГД „БОП“, пр. пр. № I.

1390/2024 г. на ЕП е образувано и се води за престъпление по чл.248а, ал.5 вр. ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл.20 от НК.

От материалите по приложеното ДП се установява, че в хода на воденото наказателно производство е било извършено претърсване и изземване на 20.05.20225 год. на адрес в гр. Сандански, ул. „********, при което са били иззети множество веществени доказателства, в т.ч. и парични средства, чието връщане се иска - парична сума иззета от тераса общо 9000 евро (ВД №4) и парична сума иззета от метална каса в спалня №2 общо 15000лв (ВД №5).

1

С Постановление от 16.10.2025 год. по ДП №670/2024 г. по описа на ГД „БОП“, пр. пр. № I. 1390/2024 г. на ЕП е постановен отказ за връщане на посочените по – горе веществени доказателства на И. Т., като са изложени мотиви, че паричните средства са относими към предмета на делото, като за същите има достатъчно основание да се предполага, че е възможно да са с произход разследваната по делото престъпна дейност с оглед получените от Н. Мавродиев евросредства на стойност над 700 000лв, както и че Т. не живее на адреса, на който са намерени паричните средства. Според прокурора е налице необходимост от извършване на допълнителни действия с оглед изложените от него обстоятелства. Основният мотив за постановения отказ е, че връщането на посоченото веществено доказателство ще възпрепятства разследването.

Въз основа на така установената фактическа обстановка по делото, Съдът достигна до следните изводи:

Паричните средства, приобщени по делото като веществени доказателства, чието връщане се иска от жалбоподателя, са иззети на основание чл.161, ал.1 от НПК.

По ДП са извършени множество действия по разследването, включително са извършени разпити на свидетели, приобщени са били писмени, гласни и веществени доказателства, назначени са били и технически експертизи.

Веществените доказателства са от съществено значение за изясняването на обстоятелствата, свързани с извършването на престъплението, поради което за тяхната регламентация е отделена специалната „Глава дванадесета“, озаглавена „Веществени доказателства“ в НПК. Разпореждането с тях по време на досъдебното производство става с разрешение /постановление/ на прокурора, а в съдебната фаза - с разпореждане на съда, с присъдата. Веществените доказателства се пазят до приключване на наказателното производство, след което се връщат на правоимащите, ако не са налице условия за прилагане на чл.53 от НК.

Хипотезата, предвидена в чл.111, ал.2 от НПК е изключение от правилото на чл.111, ал.1 от НПК и е свързана с преценката на наблюдаващия прокурор, респ. чл.111, ал.3 от НПК - на органа, осъществяващ контрол в досъдебното производство, доколко връщането на вещественото доказателство би затруднило разкриването на обективната истина.

Обстоятелството, че иззетите вещи – парични суми са свързани с воденото производство и инкриминираната престъпна деятелност, дава основание да се направи заключение, че връщането им към настоящия момент ще затрудни разкриването на обективната истина.

Твърденията в жалбата не опровергават горното и не сочат по безспорен начин, че иззетите веществени доказателства на първо място са собственост на Т. и на следващо място не опровергават извода, че не са от интерес за воденото наказателно производство водено за престъпление по чл.248а, ал. 5 от НК.

Съгласно чл.109 от НПК, като веществени доказателства се събират и проверяват предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото. В случая посочената предпоставка е налице, видно събраните по ДП материали към настоящия момент. Въпросните вещи – иззетите парични суми, сами по себе си могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото и за разкриването на обективната истина. В тази връзка и същите са били иззети от съответните разследващи органи, именно като веществени доказателства.

Воденото досъдебно производство не е приключило, както и не са извършени всички действия по разследването, поради което Съдът приема, че е възможно посочените парични средства да имат отношение към инкриминираната престъпна деятелност по делото.

Във връзка с гореизложеното, настоящият състав приема становището на прокурора, че не е налице основание за връщане на веществените доказателства по воденото ДП към настоящия момент, а Постановлението от 16.10.2025 г. на ЕП, е правилно и законосъобразно 2 и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл.111, ал.3 от НПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата И. М. Т. срещу Постановление от 16.10.2025 год. на Европейската прокуратура (ЕП), с което е отказано връщане на веществени доказателства.

Препис от определението да се изпрати на И. М. Т. и ЕП.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3