Определение № 73 от 09.04.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 73 гр. Варна, 08.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно наказателно дело № 20243000600113 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е образувано по частна жалба на К. Б., обвиняем по д.п.

3/20 г. на ОД МВР Добрич, сектор БОП, срещу разпореждане по ЧНД № 381/24 г. на Окръжен съд Варна, с което е била върната жалбата му срещу постановление за вземане на мярка за неотклонение „Гаранция“, като подадена извън срока по чл.61, ал.3 от НПК.

В разглежданата частна жалба се твърди, че не е налице нарушение на срок, тъй като с постановлението е било указано, че може да се обжалва „в срока за представяне на гаранцията“, а като такъв, също в него, изрично е било указано „срок за внасяне десетдневен“.

Частната жалба е основателна.

В материалите по частното дело на окръжния съд, на л.15 и 18, са налични копия на две постановления от органа по разследването, предявени на обвиняемия Б., със сходно съдържание – постановление за вземане на мярка за неотклонение и постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение. В едното от тях не е указан срок за обжалване, но в другото е отбелязано изрично, че може да се обжалва пред съответния първоинстанционен съд в срока за представяне на гаранцията, който е десетдневен. Оригиналите на двете постановления са налични в том 79 на д.п., л.220 и л.228.

Известна е последователната съдебна практика, че когато в съдебен акт 1 е указан срок за допустимост при извършване на определени процесуални действия, в т.ч. срок за обжалване, по-голям от законовия, грешката следва да се тълкува в полза на лицето, носител на съответното право. Настоящият съдебен състав счита, че същото следва да се отнася по аналогия и за постановленията на органите на досъдебното производство. При наличие на постановлението от л.228 в д.п. се налага извод, че обвиняемият Б. е упражнил правото си на жалба в срока, предоставен му от компетентния орган, което обуславя допустимост на подадената от него частна жалба до окръжния съд, респ. неправилност на решението, взето с проверяваното разпореждане, тя да му бъде върната като просрочена, което налага отмяна на акта.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 455/20.03.2024 г. на съдията докладчик по ЧНД № 381/24 на Окръжен съд Варна, с което е оставена без разглеждане частната жалба на К. Б., и връща делото за произнасяне по предмета на чл.61, ал.3 от НПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2