Решение № 429 от 25.10.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. Благоевград, 22.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20211200500730 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във връзка с чл. 317 от ГПК.

Срещу Решение № 502384/15.06.2021г., постановено по гр.д. № 998/2020г. по описа на РС Р., е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от А.М., в качеството му на Директор на ОУ„...“ с. Б..

С въззивната жалба се навадени доводи, за неправилност на решението, поради това че същото е постановено в нарушение на материалния закон, както и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Навадени са доводи за необоснованост на постановеното решение, поради това че съдът е тълкувал събраните доказателства превратно и само в полза на ищеца по делото, като е пренебрегнал важни факти и обстоятелства, за които по делото са събрани доказателства и така е стигнал до неверни правни изводи.

Поддържа се с въззивната жалба че от събраните по делото писмени доказателства, установява се че при извършеното уволнение на ищеца на осн. чл. 328 ал.1, т. 2 пр. 2 от КТ, от работодателят е бил извършен подбор по реда на чл. 329 от КТ и то в съответствие със законовите изисквания- извършена е преценка за квалификацията и нивото на изпълнение 1 на възложената трудова функция на лицата измежду които е извършват подбора. С въззивната жалба се поддържа оплакване, че видно от мотивите на съда към обжалвания съдебен акт, съдът се е произнесъл извън предмета на спора, като се е произнесъл по ненаведени с ИМ възражения от ищеца. Излагат се доводи, че ищецът е направил оплакване че уволнението му е назаконно, тъй като подбор по реда на чл. 329 от КТ изобщо не е бил извършен, но не е навел своевременно с ИМ и оплакването, че подбора по чл. 329 от КТ, ако е бил извършен е в нарушение на изискванията на чл. 329 от КТ. Така съдът е излязъл извън предмета на спора между страните и се е произнесъл по невъведено в процеса оплакване за незаконосъобразност, като се е произнесъл по невъведени с ИМ факти и обстоятелства.

Отделно с въззивната жалба се поддържа, че в закона не е установен ред или форма за извършването на подбор, поради което без правно значение за неговата законосъобразност е дали и какви документи са съставени за удостоверяването на извършения по реда на чл. 329 от КТ подбор.

Въз основа на изложените оплаквания с въззивната жалба се иска от съда отмяната на обжалваното решение на РС Р. като неправилно и незаконосъобразно, с всички произтичащи от това правни последици.

Претендират се от жалбоподателя и направените разноски пред настоящата съдебна инстанция.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна по жалбата– въззиваемия ЗДР.

Р. Т., чрез пълномощника му адв. Емил Ядков, с който се иска от съда да остави без уважение депозираната въззивна жалба от Директора на ОУ„...“ с. Б..

Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че при оспорване на законността на извършеното уволнение чрез депозиран иск по чл. 344 от КТ, първоинстанционният съд е бил задължен да изследва наличието на кумулативните предпоставки за законното извършване на уволнение на осн. чл. 328 ал.1 т. 2 от КТ- реално съкращаване на щатното разписание към момента на издаването на заповедта за уволнение и осъществяването на законосъобразен подбор по реда на чл. 329 от КТ. Излагат се съображения от пълномощника на въззиваемия, че съдът е обсъдил събраните доказателства задълбочено и всестранно, като е стигнал до верния правен извод за незоканосъобразност на извършеното уволнение. Приел е за доказано, че липсва реално съкращаване на щата към датата на уволнението, тъй като от една страна не е намален броя на лицата заемащи длъжнистта „старши учител в прогимназиален клас“, а от друга страна е приел че не налице преобразуване на длъжности.

По отношение на лицата които следва да участват в извършването на подбора по чл. 329 от КТ, първоинстанционният съд правилно е съобразил, че следва да се изхожда не от 2 наименованието на длъжностите, а от техните трудови функции, като при това определящо е не сходството, а дали различията са съществени. В този смисъл правилно съставът на РС Р. е приел, че подбора е следвало да бъде извършен между трима учители от ответното училище. Поддържа се с писмения отговор, че извършения подбор не е осъществен законосъобразно от работодателят, като тримата учители не са били оценявани при равни условия, както и подбора извършен от членовете на комисията е бил субективен, не обоснован и не е извършен обективно и въз основа на определените за това от закона и от работодателя критерии.

Възразява се с писмения отговор на ИМ, че оплакването изведено с въззивната жалба, че съдът е излязъл извън предметния обхват на спора между страните, като се е произнесъл по основание за незаконност на уволнението, което не е било въведено с исковата молба от ищеца, е неоснователно и не следва да бъде уважено от въззивния съд. Поддържа се, че с исковата молба са били оспорени приетите от работодателя оценки по посочените от закона и от работодателят критерии, поради което съдът при произнасянето си не е излязъл извън предмета на делото и не се е произнесъл по невъведени в процеса оплаквания за незаконност на оспореното уволнение.

При изложените съображения с писмения отговор на въззивната жалба, се иска от състава на ОС Благоевград, да остави въззивната жалба без уважение, като потвърди изцяло обжалваното решение на РС Р. като правилно и обосновано.

С писмения отговор не са направени доказателствени искания.

Претендират се разноските, направени от въззиваемата страна пред настоящата съдебна инстанция.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговарят на изискванията на закона и е редовна, като съдът дължи произнасяне по същество.

Спазени са правилата на процесуалния закон и с оглед на съдържанието и сроковете за депозиране на писмения отговор към жалбата. Същият е редовен с оглед на изискванията за съдържание и депозиран в установения от закона срок, като изхожда от насрещната страна по въззивната жалба, поради което следва да бъде приет от съда и съобразен при постановяването на съдебния акт.

В насроченото от въззивния съд открито съдебно заседание, пълномощникът на въззиваемия ЗДР. Р. Т.- адв. Ядков, в пледоариите си поддържат доводите си, изведени отговора на въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендират се направените пред въззивната съдебна инстанция разноски.

С писмено становище по делото, Директорът на ОУ„...“, поддържа подадената въззивна 3 жалба, като развива доводите си наведени с нея и моли съда да отмени първоинстационното решение като неправилно и необосновано и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове по чл. 344 от КТ.

Настоящият състав на ОС Благоевград, при осъществяване на дейността си на въззивен състав и в рамките на правомощията съобразно чл. 269 и сл. от ГПК, съобрази следното:

Предявени са за разглеждане пред първоинстанционния съд, при условията на кумулативно обективно съединяване, искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ, във вр. с чл. 225 ал.1 от КТ, от ищеца ЗДР. Р. Т., ЕГН **********, с адрес: с. Б., Община Б., обл.

Благоевград, срещу ответника ОУ„...“- с. Б., община Б., представлявано от директора А.М.

М..

Исковата претенция е основана на изведени с ИМ фактчески твърдения за това, че ищецът ЗДР. Р. Т. е бил в трудово правни отношение с ответното ОУ„...“- с. Б., въз основа на трудово договор, сключен на 06.01.2016г. Ищецът е започнал работа като „Учител по физика в 6 и 8 клас“ и Човекът и природата в 6 клас“.

Сочи се че със Заповед № 177 от 03.07.2018г. на Директора на овтетното училище, е било прекратено трудовото правоотношение на ищеца. След оспорване на уволнението по съдебен ред, ЗДР. Р. Т. е възстановен на работа, със Заповед № 139 от 04.08.2020г. на Директора на ОУ„...“- с. Б.. На 04.08.2020г., между страните било подписано допълнително споразумение към трудовия договор на ищеца по отношение на заеманата от него длъжност, основното му трудово възнаграждение и допълнителното му трудово възнаграждение. Въз основа на подписано с работодателя на 04.08.2020г. допълнително споразумение към трудовия договор, ищецът започнал работа в ответното училище.

Сочи се в ИМ пред първоинстанционния съд, че на 10.08.2020г. му била поискана информация на основание чл. 333 от КТ, относно възможността да се ползва от закрилата по КТ по смисъла на цитираната норма. На 14.08.2020г. на ищеца е връчена Заповед № 144/14.08.2018г. на Директора на ОУ„...“, с която е прекратено трудовото му правоотношение като учител по „Физика в VIII клас“ и „Физика в VI клас“ и „Човекът и природата VI клас“, считано от 17.08.2020г., поради съкращаване в щата. Ведно със заповедта получил и предизвестие по чл. 326, ал. 2 от КТ.

Твърд се с ИМ пред първоинстанционния съд, че със Заповед № 147/17.08.2020г., връчена на ищеца на 17.08.2020г. отново е било прекратено трудовото му правоотношение като учител по „Физика в VIII клас“ и „Физика в VI клас“ и „Човекът и природата VI клас“, считано от 17.08.2020г. Поддържат се пред първоинстационния съд доводи за нищожност на така издадената втора заповед, като при условията на евентуалност се поддържа искането за отмяна на така издадената заповед като незаконосъобразна.

С предявените искове пред РС Р., оспорва се от ищецът ЗДР. Р. Т. законосъобразността на 4 извършеното уволнение със Заповед № 144/17.08.2018г. на Директора на ОУ„...“. Развити са доводи, че с цитираната заповед за уволнение се препраща към Заповед № 142 от 10.08.2020г., с която е променено длъжностното разписание в ОУ „...“, с. Б., но се възразява че цитираната заповед не е била предоставена на ЗДР. Р. Т. и същият не е могъл да се запознае с нейното съдържание, поради което не е извършено законосъобразно препращане към друг акт, цитиран в атакуваната заповед за уволнение.

С исковата молба са посочени основанията за незаконосъобразност, като поддържа се че така издадената заповед за уволнение не е мотивирана. Посочено е като основание за отмяна на извършеното уволнение- че не е налице хипотезата на чл. 328 ал.1 т. 2 от КТ, тъй като не е налице реално съкращаване на щата. Поддържа се, че е налице изменение на наименованието на длъжността, но характеристиката на самата работа си оставала същата.

Сочи, че не е налице съкращаване в щата, когато работодателят наема друго лице на мястото на уволнения служител. Изложени са доводи, че посочената в атакуваната заповед – заповед за промяна на длъжностното разписание и съкращаване на щата по своята същност не е реално съкращаване в щата, а привидно основание за прекратяване на трудовото му правоотношение.

С ИМ е наведено като основание за незаконосъобраност на извършеното уволнение на ищеца Т.- че при прекратяване на трудовото му правоотношение, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 329, ал. 1 от КТ- за извършване на подбор, което в този случай е било задължително.

С ИМ се поддържа че при прекратяване на трудовото правоотношение поради същращаване на щата, продборът е част от правото на уволнение и е задължителен, поради което при неговото оспорване/каквото е извършено и в настоящия случай/, съдът е длъжен да извърши проверка за законосъобразност за спазването на критериите за извършване на подбор и дадените оценки на уволнения работник при извършен подбор по определението от закона критерии.

Навадени са с ИМ и доводи за незаконност на извършеното уволнение от Директора на ОУ„...“ на ищеца по делото ЗДР. Р. Т., поради злоупотреба с право по смисъла на чл. 8 от КТ, като се поддържа че съдът е длъжен да извърши проверка за това дали правата на работодателя се осъществяват добросъвестно и съобразно изискванията на закона или единствената цел на действията на работодателя е да освободи незаконосъобразно едно лице от работа. Изложени са с ИМ доводи, че уволнението на ЗДР. Р. Т. е тенденциозно, тъй като ответника в рамките на по – малко от две години за втори път уволнява ищеца.