Определение № 29957 от 18.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29957 гр. София, 18.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110115786 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. № 179001/04.06.2026 г., уточнена с молба с вх. № 212586/02.07.2026 г., от Д. Д. Ч., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: ***** срещу ***********, с ЕИК:

******, със седалище и адрес на управление: ********, с която са е предявен положителен установителен иск с правна квалификация, както следва:

1. чл.26 ЗПК с който да бъде обявен за недействителен Договор за потребителски кредит № 500068142 от 11.10.2023 г. предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане, като недействителен, на основание чл.26, ал.1, пр.1 вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.9-10, чл.19, чл.10а ЗПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, ищецът като заемополучател, а ответникът като заемодател, е сключен договор за потребителски кредит. Излага се подробно изложение на параметрите на договора.

Твърди, че договорът е недействителен на основание чл.22 ЗПК и клаузата по чл.9 е нищожна на основани ечл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД. С таксата за бързо разглеждане се нарушава размера на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1, т.9-10 ЗПК. Твърди, че таксата протИ.речи на добрите нрави, тъй като представлява 22 % от главницата и закона, съгласно чл.10-10а ЗПК. Твърди, че с таксата се заобикаля чл.19 ГПК и това води до скрито възнаграждение на ответника. Твърди, че върху таксата е начислена договорна лихва.

Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в негово отсъствие. Моли за неприсъствено решение.

1

Моли и иска да бъдат следните писмени доказателства и доказателствени средства: Препис от исковата молба, копие от договор за кредит №500068142, пълномощно, Д113C, заявление за ел.достьп;

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Твърди и излага съображения, че искът е неоснователен, тъй като договор е действителен и страните са го сключили доброволно. Излага съображения, че ГПР е в законовия размер и няма неравноправни клаузи.

Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Моли да не се назначава експертиза, тъй като признава, че в ГПР не е начислен допълнително доброволно действие.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ вписано в регистър БУЛСТАТ под № *********, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, е адрес на упражняване на дейността: *****, представлявано от Д. М. М. - Управи-тел, c-mail: [email protected], която представителна власт е валидна за всички инстанции (л. 7-8 от делото).

Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл.30 вр. чл.30 ГПК.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.11 евро, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 639.11 евро. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на иска е стойността на договора. Видно от представения договор цената на договора е 872.48 лева или 446.09 евро. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).

2

Държавната такса за установителния иск е 25.56 евро.

Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК с молба с вх. № 212586/02.07.2026 г. (л. .31 от делото).

Представен е документ по чл.102з, ал.3 ГПК.

По редовността на исковата молба и доклада

Исковата молба съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Ето защо следва да се изготви доклад по делото.

Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават.

Съдът следва да укаже на ответника, на основание чл.146, ал.2 ГПК, че не сочи доказателства, че договорът е индивидуално сключен.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

По съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ)

Не е основателно възражението на ответника, тъй като той признава, че в ГПР не е включен допълнително доброволно действие, но не е неустойката.

Съдът служебно установи, че за решаване на делото са необходими специални знания от областта на счетоводството, ето защо служебно следва да се допусне ССчЕ, на основание чл.195 ГПК, на която вещото лице да отговори на въпросите:

1.

Каква е главницата по кредита.

2.

Каква сума заемодателят е изплатил реално на заемателя и какво се включва в нея. По какъв начин е изплатена тази сума. На коя дата е заемателят е предоставил сумата по заема.

3.

Кое лице е получило процесната сума

4.

Какви са разходите на заемодателя, включени в ГПР и как е формиран ГПР и ГЛП – какви компоненти са включени в тях от процесния договор при главница, съгласно описаното по договор. В уговорения ГПР включени ли са застраховки, такси, премии, неустойки, възнагражденията обезпечения и др.

5.

Колко е договорната лихва. В нея включена ли таксите по чл.9 6.

Какви ще бъдат ГПР и ГЛП, ако в тях се таксите по чл.9 7.

Какъв е размерът на законната лихва по просрочени задължения в 3 левове, определена с ПМС към 11.10.2023 г., както и какъв е нейният петкратен размер.

8.

Какъв ще бъде погасителния план, ако се направи на база главница, без да се таксите по чл.9

9.

Каква сума длъжникът е платил по договора за кредит.

10.

Какъв е размерът на договорната лихва за процесния период, ако се изчисли на основа главница без да се включва таксите по чл.9 11.

Колко е непогасената част общо и по компоненти кам датата на изготвяне на експертизата и депозиране на ИМ

12.

Колко е непогасенагта главница към датата на депозиране на ИМ и към датата на изготвяне на експертизата.

13.

Да са направят изчисленията, като се вземе предвид, че от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. законна лихва за забава не се начислява, съгласно чл.6 ЗМДВИП