Протокол № 254 от 08.12.2021, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 254 гр. Сливен, 08.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря Соня В. Петкова

Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело № 20212200100370 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За банката - ищец, редовно призована, се представлява от юриск. Р., надлежно упълномощена по делото от 16.09.2020 год.

Ответник пор. № 2, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответници пор. № 3, 4, 5 и 6, редовно призовани, не се явяват.

Всички се представляват от адв. Т. Т., надлежно упълномощена по делото от 26.10.2021 год.

Вещото лице М. Т. К., редовно призован, се явява.

Съдът докладва, че на 03.12.2021 год., е постъпила молба от адв. Г. Х., в качеството й на пълномощник на ответника КР. СТ. КР., надлежно упълномощена по делото.

Моли за отлагане на делото за друга дата, тъй като за днешния ден е призована да се яви по друго дело пред ВКС, като пълномощник, за което прилага призовка по делото, а същевременно ответникът К.К. бил трайно установен в Германия и поради трудовите си ангажименти, не можел да се яви в днешното съдебно заседание, нито сам да организира защитата си.

ЮРИСК. Р.: Предоставям на съда.

АДВ.Т.: Считам, че депозираната молба от адв. Х. е основателна и следва да бъде уважена. Действително всички длъжници по делото са трайно установени извън пределите на Република България. Считам, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, е необходимото да бъдат защитавани по адекватен начин. Делото се намира във фаза събиране на доказателства и адв. Х. е възможно да има въпроси към вещото лице, поради което, моля да не бъде даден ход на делото.

Съдът счита молбата за отлагане на делото за неоснователна, тъй като 1 разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от ГПК изисква едновременно страната и нейния пълномощник да са възпрепятствани да се явят в съдебно заседание.

Ако към молбата на адв. Х. е представено доказателство за невъзможността й да се яви в днешното съдебно заседание, то за ответника по делото К.К. не са представени доказателства за наличие на пречка за явяване в съдебно заседание.

Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

Пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна.

ЮРИСК.Р.: Поддържам исковата молба. Договорът за кредит не е бил обявяван за предсрочно изискуем, а е настъпил крайния падеж. Месечните погасителни вноски са равни. Има разминаване в сумите по заповедта и исковата молба поради различните периоди. Ние претендираме по-малки суми. Уточнявам, че под договорна лихва се има предвид възнаградителна лихва. За периода на извънредното положение е начислявана допълнително лихва, която не е наказателна, но се начислява единствено и само за периода на извънредното положение. Погасителният план е един и е приложен по делото. Обезщетението за забава на просрочени плащания е наказателна лихва и касае само за просрочените главници.

АДВ.Т.: Поддържам отговора на исковата молба.

Съдът ПРИКАНИ страните към спогодба, такава не беше постигната.

На основание чл. 146 ал.1 ГПК, съдът ДОКЛАДВА делото.

В исковата молба се твърди, че на 10.12.2010г бил сключен договор за кредит между банката и кредитополучателя КР. СТ. КР., по силата на който банката му предоставила банков кредит в размер на 13 700 евро за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредитна карта. Кредитът бил усвоен на 11.12.2010г и следвало да се погасява в срок до 10.12.2020г, на 120 равни месечни погасителни вноски, всяка с падеж и размери, посочени в погасителен план.

Твърди, че съгласно раздел втори, т.4 от договора, кредитополучателят се задължил да плаща годишна лихва в размер на БЛП на банката за евро, увеличен с надбавка от 8.01%, като към датата на сключване на договора, БЛП на банката в евро бил 7.99%, който не бил променян до датата на подаване на исковата молба.

Твърди, че съгласно раздел втори, т.10 от договора, плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка, се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в раздел втори, т.4 лихвен процент, плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден.

2

Допълва, че с четири договора за поръчителство, сключени на 10.12.2010г, В. КР. КР., Г. ИВ. ИВ., СТ. КР. КР. и ЯН. Т. М., се задължили да отговарят за изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора.

Твърди се, че кредитът бил погасяван частично, като главницата била обслужвана за два месеца - на дати 28.01.2011г и 23.02.2011г, като погасените суми били съответно: 48.71 евро и 43.30 евро, а погасяването на лихвата било за периода 28.01.2011г - 01.02.2016г, в размерите, посочени в исковата молба.

Кредитът бил в просрочие, считано от 10.03.2011г, общо 3591 дни към 06.01.2021г, включително. Били просрочени общо 118 вноски по главницата, дължими за периода 10.03.2011г - 10.12.2020г, в общ размер на 13 607.99 евро и просрочени 36 вноски за лихва, дължими за периода 10.01.2018г 10.12.2020, в общ размер на 1687.68 евро.

Твърди се, че крайният срок за издължаване на кредита настъпили на 10.12.2020г, но въпреки това, поетите с договора задължения не били изпълнение нито от кредитополучателя, нито от поръчителите. Затова, по ч.гр.дело № 45/2021 на СлРС, банката се снабдила срещу тях със заповед за незабавно изпълнителен и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката, за следните суми: непогасена главница 13607.99 евро; непогасена възнаградителна лихва, съгласно раздел втори, т.4 от договора, за периода 10.09.2011г - 01.12.2020г - 12460.35 евро; обезщетение за забава за просрочени плащания съгласно раздел втори, т.10 от договора, за периода 10.03.2011г - 12.03.2020г - 8351.10 евро; договорна лихва съгласно раздел втори, т.4 от договора, за периода 13.03.2020г 13.05.2020г - 325.20 евро и обезщетение за забава за просрочени плащания съгласно раздел втори, т.10 от договора,за периода 14.05.2020г - 06.01.2021г 2 205.59 евро., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.01.2021г до окончателното изплащане и 1495.37лв - разноски.

Твърди се, че въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп.дело № 667/2021г на ЧСИ Павел Георгиев с рег. № 837 на КЧСИ, но въпреки това, задължението по договора не било изпълнено и към настоящия момент.

Твърди, че на 13.07.2021г банката била уведомена от заповедния съд, че срещу издадената по ч.гр.дело №45/2021 на СлРС заповед, са подадени възражения от ответниците, като й е указано в 1-месечен срок от съобщаването, да предяви иск срещу тях за установяване на вземането си.

Моли за постановяване на решение, с което да признаете за установено, че петимата ответници - кредитополучателят КР. СТ. КР. и поръчителите В.

КР. КР., Г. ИВ. ИВ., СТ. КР. КР. и ЯН. Т. М., дължат солидарно на “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, общата сума 21991.06 евро, от която:

13 607.99 евро – просрочена главница по Договор за банков кредит № 044 LD-R-000504 от 10.12.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, 3 считано от 07.01.2021г. до окончателното изплащане; 1 566.12 европросрочена възнаградителна лихва за периода 07.01.2018г - 12.03.2010г;

5286.16 евро - обезщетение за забава на просрочени плащания за периода 07.01.2018г - 12.03.2020г; 325.20 евро. – договорна лихва за периода 13.03.2020г- 13.05.2020г и 2205.59 евро- обезщетение за забава на просрочени плащания за периода 14.05.2020г - 06.01.2021г, за които суми по ч.гр.дело № 45/2021г по описа на СлРС е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т.2 ГПК и изпълнителен лист.

Претендира се разноските по делото, вкл. заповедното производство.

Първият ответник и кредитополучател КР. СТ. КР. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете изцяло. Тъй като последното плащане по главницата било от 23.02.2011г, а за лихвите от 01.02.2016г, прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на главницата за периода до 07.01.2016г, а по отношение на лихвите до 07.01.2018г.

Твърди, че действието, което прекъсва давността е подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 417 ГПК, което е било на 07.01.2021г. Затова, прави възражение за изтекла погасителна давност на главницата за периода 10.03.2011г - 07.01.2021г, в размер на сумата 4234.26 евро или за 59 погасителни вноски.

Твърди, че договорът съдържа неравноправни клаузи, водещи до тяхната нищожност, поради което не дължи и останалите суми по заповедта, а именно възнаградителна лихва в размер на 12460.35 евро за периода 10.09.2011г 01.12.2020г и 1566.12 евро- за периода 07.01.2018г-12.03.2020г.

Счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл.11 ал.1 т.9а от ЗПКза посочване на методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл.33а.

Цитира съдебна практика на ВКС, според която, се приема, че максималния размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната лихва, а по обезпечени договори за заем, какъвто бил и настоящия, и двукратния размер. В случая уговорената възнаградителна лихва надвишавала трикратния размер на законната лихва, поради което уговорката била нищожна на основание чл. 26 ал.1 , предл.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави.

Счита, че кредитното правоотношение между страните е недействително и на основание чл.22, вр. с чл. 11 ал.1 т.10 ЗПК и като такова не поражда правни последици. Позовава се на разпоредбата на чл. 23 ЗПК, съгласно която, при недействителност на договора за кредит, длъжникът следва да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс.

Твърди, че в раздел четири, т.4.2 от ОУ на банката за предоставяне на 4 кредити на физически лица е посочено, че размерът на лихвените плащания по погасителния план е изчислен върху главницата на основа референтен лихвен процент на валутата на кредита, валиден към датата на сключване на договора. Тази разпоредба от ОУ не отразявала точния размер на дължимата лихва за всеки отделен лихвен период, а има ориентировъчен характер. Това означавало, че погасителния план не отразява точната дължимост на лихвите и банката можела по всяко време едностранно да ги променя, което било потвърдено от т.4.4. от ОУ.

Счита, че противоречат на добрите нрави уговорки, с които се цели постигане на неприсъщ резултат на конкретния вид сделка, при който едната страна се обогатява неоснователно за сметка на другата, използвайки икономически по-силната си позиция.

Освен това, не се установявало нито от договора, нито от погасителния план, какъв е размера на годишния процент на разходите /ГПР/, а разпоредбата на чл. 19 ал.4 ЗПК предвиждала максимален праг на размера на ГПР, а именно пет пъти законната лихва, поради което следвало да се провери дали е изчислен съобразно това правило ГПР. Ако се установяло, че размерът на ГПР е по-нисък от максимално предвидения, условията на договора и размерът на разходите били неравноправни.

Нарушение на правилото на чл. 19 ал.4 ЗПР щяло да е налице, когато ГПР е даден в диапазони, а не в точен процент, когато е посочен процент, но не са посочени основните данни, послужили за неговото изчисляване, а когато е посочен ГПР в размер, по-нисък от реалния по договор, била налице заблуждаваща търговска практика.

Счита, че неправилно изчисляване на ГПР е самостоятелно основание за недействителност на договора на основание чл. 21 ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договора на потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон, е нищожна.

Твърди, че чрез заобикаляне на правилото за изчисляване размера на ГПР, като част от общите разходи по кредита, се включва неправилно в сумата на кредита, което автоматично води до представяне на по-нисък от реалния ГПР. Включването на допълнителна възнаградителна лихва целяло именно това, тя да е отделна и да не се включва в общия размер на ГПР, което било нарушение на чл. 10 ал.1 т.10 ЗПК и водело до недействителност на договора.