Решение № 147 от 26.10.2021, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. ХАСКОВО, 26.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря К.Г. Н. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20215600500589 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив.

С Решение № 260129/13.07.2021 г., постановено по гр.д. № 50/2021 година, РС Димитровград е признал за установено по отношение на „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив, че М. К. Д. от с. ***, общ. *** не дължи на „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив сумата от 201,72 лв., представляваща сума в следствие на установено непълно или неточно измерване на ел. енергия за периода от 01.07.2020 г. до 03.09.2020 г. за ИТН ***.

Със същото решение съдът е осъдил ответника „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив да заплати на М. К. Д. сумата от 350 лв. направени по делото разноски.

Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът

„Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив, който чрез процесуалният си представител обжалва същото в срок. Навежда доводи за неправилност на постановеният съдебен акт, поради неговата необоснованост и материална незаконосъобразност. Въззивникът твърди, че е неправилен изводът на решаващият съд,че не са налице предпоставки за корекция на сметката. Твърди,че неправилно съдът приел, че след като не е доказано по надлежния ред 1 виновно поведение на потребителя, то не били налице и основания за корекция на сметката.

Този извод на съда противоречал и на константата практика на ВКС. Моли съда да постанови решение, с което да отмени на атакуваното решение и постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски, представляващи платено възнаграждение на адвокат.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, констатира следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата направените по делото, пред въззивната инстанция разноски в размер на 300 лв., съгласно договор от 19.10.2021 г.

РС Димитровград е сезиран с иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, предявен от М. К. Д. от с. ***, общ. *** против на „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив да бъде прието за установено,че не дължи на ответника не дължи на „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив сумата от 201,72 лв., представляваща сума в следствие на установено непълно или неточно измерване на ел. енергия за периода от 01.07.2020 г. до 03.09.2020 г. за ИТН ***.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявения иск е основателен и доказан, поради което го е уважил. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават основание да се направи извод, различен от направеният от решаващия съд.

Основният спор по делото е относно възможността за едностранна корекция на отчетените показатели за потребена електрическа енергия, както и съответния размер на остойностяване на неотчетени количества. На този въпрос нееднократно е даден отговор и той е, че ответното дружество не може едностранно да коригира отчетените показатели на ел.енергия без да установи ,че измервателното устройство е манипулирано умишлено от потребителя, без да бъде посочено изрично каква ел.енергия е била отчетена за съответния период и заплатена от потребителя, какъв е времевия период на неправилно отчитане и т.н.

В трайно установената съдебна практика е отречена изцяло възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция въз основа на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия. Прието е, още, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143 т. 6 и т. 18 от Закона за защита на 2 потребителите, подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146 ал. 1 от ЗЗД и чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Задължителната практика застъпва и разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия, противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Приема се, че щом не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, въпреки положена грижа от лицензианта чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства, то едностранната корекция е недопустима. Но дори и такова да се установи безспорно, размерът на неотчетената, а дори и изцяло отклонената от отчитане енергия, подлежи на доказване като фактическо реално потребление.

Приемането на правила за корекция на потребената ел.енергия за минал период от време не променя направеният по -горе извод от съда,че доставчикът на ел.енергия следва да докаже за всеки един отделен случай неправомерната манипулация от страна на абоната, момента на осъществяване на последната и периода на погрешното измерване, както и реално консумирана енергия, за да ангажира отговорността на потребителя. Съдът намира за недопустимо едностранно, с приемането на правила,т.като в закона това не е предвидено, да се въвежда обективна отговорност на потребителя. Следва да се отбележи и това,че СТИ на ел.енергията е собственост на разпределителното дружество, което го монтира на определено от него място, стопанисва се и се поддържа винаги технически изправно от него.Достъп до СТИ имат само служители на дружеството,без такъв да е гарантиран на потребителите. Следователно основната отговорност по поддръжката,изправната работа на СТИ,отчетността на същите и т.н. по законов път е възложена именно на електроснабдителното дружество,без да е възможно в тази насока да се ангажира поведение от страна на купувача на ел.енергия,който впрочем няма и подобни задължения.

Изискуемото му поведение в рамките на договора с доставчика по отношение на техническата инфраструктура на ел.мрежата и устройствата й е за бездействие. Тези отговорности на дружеството са конкретно проявление на принципа на защита на потребителя по чл.2 ал.ІІ от ЗЕ,поради което й последния няма възможности за достъп до СТИ. Отговорностите поради това са прехвърлени именно на крайния снабдител, който е длъжен по всяко време да осигурява коректното отчитане на действително потребената ел.енергия,и да вземе мерки както при по-ниско отчитане,така и при завишено отчитане на същата. Очевидно в нарушение на тези принципи е чл.48 ал.І от ПИКЕЕ,който автоматично прехвърля риска и последиците дори от елементарна повреда в отчитащото устройство в отговорност на потребителя, която последният следва да репарира в полза на доставчика.

Абсолютно противоречие със закона е въз основа на обективно установено неправилно отчитане на ел.енергия от СТИ, отговорността да се прехвърля върху потребителя.

Ответното дружество е собственик и оператор с единствен достъп до измерващото устройство, поради което същия следва да полага необходимите грижи за правилното 3 функциониране на измервателното устройство, като констатираните неизправности бъдат своевременно отстраняване и да не възлага тежестта за тези неизправности на потребителя.

В конкретният случай при извършената на 03.09.2020 г. проверка не е установена повреда в електромера. Същият е демонтиран за експертиза след анализ на данни.В констативния протокол от 27.10.2020 г. е посочено,че в електронната платка на електромера допълнително е присъединен един нерегламентиран елемент. В резултат на това били променени техническите и метрологичните характеристики на електромера и преминаващата през него ел.енергия се отчитала с отклонение. Не се установява кога и от кого е извършено присъединяването на нерегламентиран елемент в платката, доколкото за тази манипулация очевидно се изискват специални знания и едва ли потребителят би могъл сам да направи това. Не се установява и дали през този период от време е извършено отчитано на ел. енергия, при което е могло да се констатира неточното измерване на електромера, и дали ако е отчитана ел.енергия и съответно заплатена по издадени фактури, то това е приспаднато от начислената сума по процесната фактура.

И на последно място следва да се посочи и това,че ответникът, в качеството си на оператор на електроразпределителна мрежа няма вземане срещу ищеца като краен клиент за допълнително начислена ел. енергия, което вземане принадлежи на „ ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД като продавач по договора за продажба по чл.15 ПТЕЕ.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Решение № 260129/13.07.2021 г.на РС Димитровград, постановено по гр.д. № 50 по описа на съда за 2021 година.

ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37, ДА ЗАПЛАТИ на М. К. Д., ЕГН **********, от с. ***, общ. ***, със съдебен адрес гр. Хасково, бул. „ Съединение“ № 10, офис 7, адв. Б.И. сумата от 300 лв. направени по делото, пред въззивната инстанция разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4