Определение № 164 от 17.03.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 122/2026
- Вид
- Определение № 164
- Подписан
- 17.03.2026
- В сила
- 17.03.2026
- Състав
- Юлия Русева Бажлекова, Деспина Георгиева Георгиева, Росица Славчова Станчева
Цитирани разпоредби
- чл.243 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.404 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2 ал.1 т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 164 гр. Варна, 17.03.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Юлия Р. Бажлекова
Членове:
Деспина Г. Георгиева
Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20263000500122 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ГПК, образувано по частната жалба вх.№ 515/6.02.2026, подадена от ПРОКУРАТУРАТА на РБ срещу Разпореждането на ОС-Силистра № 1055/19.12.2025 по гр.д.№ 485/2024, с което е разпоредил издаването ИЛ в полза на С. М. Д. за сумите, присъдени му с Решението на ОС-Силистра № 91/2025г по гр.д. № 485/2025г, както и разноските, присъдени с Решението на АпС-Варна № 232/15.12.2025 по в.гр.д.
№ 495/2025г, а именно: 1500лв – присъдената част от иска за неимуществени вреди, 47,45лв – разноски за първоинстанционното дело и 500лв – присъдени разноски за въззивното производство.
Счита същото за неправилно.
ИЛ е издаден въз основа на решение, което не е влязло в сила спрямо Прокуратурата на РБ.
С въззивното решение № 232/15.12.2025г по в.гр.д.№ 495/2025г на AпCВарна, като е потвърдил решението на първата инстанция, неправилно е прието, че същото не подлежи на касационно обжалване, поради което и Прокуратурата на РБ не е била уведомена за същото.
С оглед цената на иска за неимуществените вреди - 20 000 лв, решението на AC-Варна не е изключено от касационен контрол по см. на чл.280 ал.З т.1 ГПК.
Прокуратурата на РБ е узнала за постановеното решение на AC-Варна на 26.01.2026г по повод входираната в регистъра й молба на ищеца заедно с приложен ИЛ.
С подадената от Апелативна прокуратура Варна к.жалба вх.№ 720/30.01.2026г е обжалвано решението на АпС-Варна № 232/ 15.12.2025г по 1 в.гр.д.№ 495/2025г в частта му, с която е потвърдено постановеното от ОССилистра решение № 91/27.05.2025 по гр.д.№ 485/2024 за осъждането на Прокуратурата да заплати на С. М. Д. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 500лв, ведно със законната лихва, считано от 25.07.2024г до окончателното й изплащане.
Обжалването на решението в тази част препятства влизането в сила на решението на AC-Варна, вкл. и в частта, в която е потвърдено решението на ОС-Силистра за присъдените разноски в размер на 47,75лв и присъдените такива в размер на 500лв за адв. възнаграждение за въззивното производство.
Подадената касационна жалба от АП-Варна е в процес на администриране от АпС-Варна.
Обжалването предполага, че решението не е влязло в сила, а по съобразно разпоредбата на чл.243 ал.2 ГПК срещу държавни учреждения /каквото безспорно е и Прокуратурата на РБ/ не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение.
Издаденото разпореждане противоречи на посочената разпоредба. В този см. е и трайната съдебна практика на ВКС, обективирана напр. в Опр. № 915/09.12.2014г по ч.гр.д.№ 6987/2014г на ВКС, IV ГО; Опр. № 671/18.09.2014г по гр.д.№ 4819/2014г на ВКС, III ГО, Опр. № 467/2012г по гр.д.№ 1272/2012г на ВКС, IV ГО/.
Поради изложеното моли за отмяната на обжалваното разпореждане за издаване на ИЛ и за обезсилване на издадения ИЛ от 22.12.2025г.
В законовия срок е постъпил писмен отговор вх.№ 936/6.03.2026 от С.
М. Д. чрез неговия процесуален представител със становище за неоснователност на жалбата, като излага сл. доводи: видно от подадената въззивна жалба е видно, че Прокуратурата е обжалвала решението на ОССилистра в частта му, с която същата е била осъдена да заплати сумата от 1500лв - неимуществени вреди. Следователно, в останалата си част решението е влязло в законна сила, доколкото от страна на С. М. Д. не е била подадена въззивна жалба.
Предмет на въззивното производство е единствено и само Решението на ОС-Силистра в осъдителната му част до размера от 1500лв. Затова счита, че правилно и законосъобразно въззивната инстанция е посочила, че решението не подлежи на касационно обжалване, на осн.чл.280 ал.3 т.1 ГПК и затова правилно ОС-Силистра е постановил Разпореждането си № 1055/19.12.2025г за издаването на ИЛ, доколкото решението е влязло в законна сила и подлежи на изпълнение.
Поради изложеното моли за оставяне без уважение подадената частна жалба и да бъде потвърдено разпореждането на ОС-Силистра.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД приема подадената частна жалба за допустима подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
2
Разгледана по същество е основателна по сл. съображения:
С Решение № 91/27.05.2025г по гр.д.№ 485/2025г ОС- Силистра е уважил частично предявените от С. М. Д. иск с правно осн.чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, предявени срещу Прокуратурата на Република България, като Е ОСЪДИЛ ПРОКУРАТУРАТА на РБ да заплати на С. М. Д. ЕГН ********** сумата от 1500лв - обезщетение за неимуществени вреди /претърпени болки, страдания и психически стрес/, ведно със законна лихва, считано от 25.07.2024г, до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД, и Е ОТХВЪРЛЕН искът за разликата над 1500лв до пълния претендиран размер от 20 000лв, както и искането за заплащане на обезщетение за забава за периода 18.07.2024г-25.07.2024г;
ОТХВЪРЛЕН е и искът на С. М. Д. за заплащане на сумата от 40 000лв обезщетение за имуществени вреди във вид на пропуснати ползи от нереализирани трудови възнаграждения, като последица от отнемането на свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, ведно със законна лихва от 18.07.2024г, на осн.чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ.
ОСЪДЕНА Е ПРОКУРАТУРАТА на РБ да заплати на С. М. Д. сумата от 47,75лв - разноски по делото.
Така постановеното от ОС-Силистра решение е било обжалвано само от Прокуратурата в неговата осъдителна част.
С Решението си № 232/15.12.2025г по в.гр.д.№ 495/2025г АпС-Варна е потвърдено решението на първоинстанционния съд в неговите осъдителни части, както и са присъдени разноски за въззивното производство в полза на ищеца от 500лв съразмерно уважената му част от иска – предмет на обжалването пред АпСъд. В решението е посочено, че в отхвърлителните части решението на ОС-Силистра не е обжалвано и е влязло в законна сила, а по отношение на потвърдената осъдителна част - че не подлежи на касационно обжалване.
Същевременно, подадената от Прокуратурата касационна жалба вх.№ 3720/30.01.2026 е приета за своевременно депозирана, поради което е администрирана. От това следва, че съдът имплицитно е отменил разпореждането си за необжалваемост на постановения от него съдебен акт в осъдителната му част.
Съобразно нормата на чл.280 ал.3 т.1 ГПК е установен минимален праг за необжалваемост на актовете, постановени по граждански дела – 5000лв, който се определя от цената на иска, а не от уважената или отхвърлена част на претенцията.
В случая цената на целия иск за неимуществени вреди е за 20000лв, с което надвишава така установения минимален праг за необжалваемост от 5000лв. Ето защо доводът на Прокуратурата е основателен.
Присъдените суми, за които е издаден ИЛ, са въз основа осъдителната част от решението на АпС-Варна и същата не е влязла в законна сила с оглед 3 подадената касационна жалба.
Макар разпоредбата на чл.404 т.1 ГПК да дава възможност невлезлите в сила осъдителните решения на въззивните съдилища да служат за изпълнителен титул, респ. да подлежат на изпълнение, нормата на чл.243 ал.2 ГПК въвежда изрична забрана, която не допуска невлезли в сила решения, постановени срещу Държавата, държавни учреждения и лечебни заведения, да подлежат на предварително изпълнение. Прокуратурата на РБ има качеството на такова държавно учреждение, тъй като се явява първостепенен разпоредител на бюджетни средства.
При това положение постановеното разпореждане като неправилно подлежи на отмяна, а издаденият изпълнителен лист – на обезсилване.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждането на ОС-Силистра № 1055/ 19.12.2025 по гр.д.№ 485/2024, с което е разпоредено издаването на изпълнителен лист в полза на С. М. Д. ЕГН ********** за сумите, присъдени му с Решението на ОС-Силистра № 91/2025г по гр.д. № 485/2025г, както и за разноски, присъдени с Решението на АпС-Варна № 232/15.12.2025г по в.гр.д.№ 495/2025г, а именно: 1500лв – присъдената част от иска за неимуществени вреди, 47,45лв–разноски за първоинстан ционното дело и 500лв–разноски за въззивното производство.
ОБЕЗСИЛВА ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ № 70/22.12.2025г, издаден от ОС-Силистра въз основа горепосоченото разпореждане, постановено въз основа Решение на ОС-Силистра № 91/2025г по гр.д. № 485/2025г, потвърдено с Решение на АпС-Варна № 232/15.12.2025г по в.гр.д.№ 495/2025г, влязло в законна сила на 15.12.2025, за горепосочените суми :
1500лв – присъдената част от иска за неимуществени вреди, 47,45лв– разноски за първоинстан ционното дело и 500лв–разноски за въззивното производство, всички дължими от Прокуратурата на РБ в полза на ищеца С.
М. Д. ЕГН **********
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4
5