Решение № 1363 от 15.12.2022, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 1832/2022
- Вид
- Решение № 1363
- Подписан
- 15.12.2022
- Състав
- Ани Харизанова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.326 · Граждански процесуален кодекс
- чл.15 · Семеен кодекс
- чл.49, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.53 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1363 гр. П., 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20225220101832 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба срещу Й. А. Д. с ЕГН ********** от град С., бул.“Б.“№3, вх.Г ищцата К. Л. Д. с ЕГН ********** от град П., ул.“С. А.“№36, ет.4, ап.23 твърди ,че ответника са сключили граждански брак на 11.11.1995г. , от който брак имат родено едно дете –М. Й. Д. с ЕГН **********, понастоящем пълнолетна. Твърди се, че в началото отношенията им се развивали нормално, но след няколко години брачен живот проличали някои сериозни разминавания и несъответствия във вижданията им за семейство. Между съпрузите често възниквали конфликти по най- различни поводи, което довело до тяхното отчуждаване като се стигнало дотам, че през 2004г ответникът заминал за Белгия и от тогава двамата са във фактическа раздяла. Липсата на съвместно съжителство между съпрузите и нежеланието на ответника да споделя общите грижи за семейството, окончателно показало обективната невъзможност да продължат брачните си отношения.
Моли съда да прекрати брака им с развод, без произнасяне по въпроса за вината.
Семейното жилище, находящо се в град С., ул.“Х. Б.“№58 да се ползва от двамата съпрузи.
След прекратяване на брака съпругата желае да възстанови предбрачното си фамилно име Н.. Сочат се доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител, е подаден писмен отговор, с който не се оспорва предявения брачен иск.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа иска за равод.
В съдебно заседание ответникът се представлява от особен представител, който не оспорва иска. Моли след прекратяване на брака семейното жилище да се ползва и от 1 двамата бивши съпрузи.
Пазарджишкият районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение прие за установено следното:
От представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №258 от 11.11.1995г., съставен от община А. е видно, че ищцата и ответникът са сключили граждански брак на 11.11.1995г.Ищцата е приела фамилното име на съпруга си Д.. Предбрачното и фамилно име е Н. Видно от удостоверение за раждане, издадено от въз основа на акт за раждане №336 от 01.04.1998г. ,съставен община П. от брака си страните имат родено едно дете-М. Й. Д., родена на 25.03.1998г., понастоящем пълнолетна.
От ангажираните от ищеца гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Гергана Л. Пендева / сестра на ищцата/ се установи, че повече от 2004г години съпрузите са във фактическа раздяла като ответникът трайно се установил да живее в Белгия. Не са правили опити да възстановят брачните си отношения. Всеки си е изградил свой собствен живот, самостоятелно от другия.
Въз основа на така очертаната и възприета по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Районният съд е сезиран с брачен иск за развод по реда на чл.318, предл.първо от ГПК във вр. с чл.49, ал.1 от СК, съединен с небрачни искове по чл.53 от СК и по чл.56 от СК.
По отношение на брачния иск- съдът намира същия за основателен по следните съображения:
Законът допуска прекратяването на брака при хипотезата на чл.49, ал.1 от СК в случаите когато бракът е “дълбоко” и “непоправимо” разстроен. Безспорно се установи след анализ на доказателствената съвкупност, че бракът между ищцата и ответника съществува формално и само по документ, тъй като от осемнадесет години съпрузите не живеят заедно. Разделното живеене на съпрузите е в отклонение от законовото предписание на чл.15 от СК. Фактическата раздяла между страните по делото е довела до прекъсване на съпружеските им отношения. Прекъсната е духовата и физическата връзка между тях.
Фактическата раздяла между съпрузите е предизвикала дълбокото и непоправимо разстройство на брачната им връзка, като това обективно състояние според съда не може да се преодолее, тъй като е продължило твърде дълго и довело до изчерпване на всякакви възможности за възстановяване на брачното партньорство.В тази насока са и гласните доказателствени средства, които не бяха разколебани в хода на съдебното дирене. При това положение формалното съществуване на брака не е в интерес на съпрузите. Бракът им не би могъл да изпълни и социалната си функция, която обществото отрежда на една пълноценна и хармонична брачна връзка, поради което и на основание чл.49, ал.1 от СК следва да бъде прекратен с развод.
2
Въпросът за вината в този брачен съдебен процес не се поставя, тъй като ищцовата страна изрично в исковата молба е направила искане съдът да не се произнася по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Спор досежно ползването на семейното жилище не съществува. Установи се от представения нотариален акт, че същото е придобито по време на брака и съставлява съпружеска имуществено общности няма пречка да се ползва и от двамата съпрузи. Ето защо след прекратяване на брака ползването на семейното жилище, находящо се в град С.,ул. „Х. Б.“№58 да се предостави и на двамата съпрузи.
С исковата молба ищцата е заявила желание след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име Н., поради което съдът дължи произнасяне в този смисъл.
Въпросите досежно упражняване на родителските права , лични отношения и издръжка не подлежи на уреждане, тъй като роденото от брака дете е пълнолетно.
По разноските:
Съдът определя окончателна държавна такса за производството по допускане на развода в размер на 50 лв.,половината от която е внесена при образуване на делото. Ето защо следва да се осъди ищцата да внесе сумата от 25 лв., представляващи разликата между окончателната ДТ и внесената при завеждане на делото. Предвид липсата на произнасяне по въпроса за вината на основание чл.329, ал.1, изр.2 ро от ГПК направените от ищцата разноски в производството, включително и тези за особен представител, остават за нейна сметка.
Воден от горното и на основание чл.49, ал.1 от СК Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака между К. Л. Д. с ЕГН ********** от град П., ул.“С. А.“№36, ет.4, ап.23 и Й. А. Д. с ЕГН ********** от град С., бул.“Б.“№3, вх.Г, сключен на 11.11.1995г. в град А./ акт за граждански брак №258/11.11.1995г./ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ
И ИЗДРЪЖКА: Не подлежи на уреждане, тъй като роденото от брака дете е пълнолетно.
ОТНОСНО СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ: Семейното жилище, няходящо се в град С. ,ул.“Х. Б.“№58 се предоставя за ползване от К. Л. Д. с ЕГН ********** и от Й. А. Д. с ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.53 от СК във вр. с чл.326 от ГПК след прекратяване на брака съпругата К. Л. Д. с ЕГН ********** да носи предбрачното си фамилно име Н..
ОСЪЖДА К. Л. Д. с ЕГН ********** от град П., ул.“С. А.“№36, ет.4, ап.23 да 3 заплати в полза на РС-П. държавна такса в размер на 25лв.
Решението е неокончателно и подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4