Решение № 18536 от 15.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18536 гр. София, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА

Гражданско дело № 20251110104724 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД срещу ЗАД „О. З.“ АД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 16.06.2024 г., водачът М. Б., управлявайки влекач марка „Скания“, модел Р450 с рег. № ********, заедно с полуремарке марка „Шмитц“ с рег.

№ *********, при излизане от логистична база Кауфланд 1, село Стряма, реализира ПТП с подготвения да влиза в логистичната база влекач „Волво“, модел ФХ с рег. № ******** с полуремарке Шмитц с рег. № ********. Сочи, че вина за настъпването му имал водачът на влекач марка „Скания“, модел Р450 с рег. № ********, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди, че вследствие на удара били нанесени щети на влекач „Волво“, модел ФХ с рег. № ********, който бил застрахован по застраховка „Каско“ при ищеца. Ищецът твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 18 539,46 лв. по отношение на увреденото превозно средство. Твърди, че ответникът е бил поканен на да заплати претендираните в настоящото производство главници, ведно с ликвидационни разходи в размер на 25 лв. – общо 18 564,46 лв., но ответникът отказал. Въз основа на изложеното иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 18 564,46 лв., включваща 25 лв. ликвидационни разноски и представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на влекач „Волво“, модел ФХ с рег. № ********, както и сумата от 815 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 03.10.2024 г. до 26.01.2025 г.

1

Ответникът оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва механизма на пътно-транспортното произшествие, причинно-следствената връзка с настъпилите вреди и вината на застрахования при него по застраховка „Гражданска отговорност“ водач. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени. При условията на евентуалност навежда възражение за съпричиняване.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства: наличието на валидна застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увреденото МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие; наличието на покрит риск по застраховка Каско; че ищецът е извършил плащане на застрахователно обезщетение в размера, посочен в исковата молба; наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и водача на увреждащото МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие.

За изясняване на механизма на процесното ПТП и причинно-следствената връзка между същото и щетите по увредения автомобил са събрани писмени и гласни доказателства и са изслушани заключения на съдебноавтотехническа експертиза (САТЕ).

По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП (л. 9), настъпило на 16.06.2024 г. (в срока на застрахователното покритие), подписан от М.

Б., като водач на влекач марка „Скания“, модел Р450 с рег. № ********, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, и М. Х., като водач на влекач „Волво“, модел ФХ с рег. № ********. В него е начертана скица на ПТП и са отразени увреждания по двете превозни средства. Съгласно протокола процесното ПТП е настъпило на база на „Кауфланд 1“ в с. Стряма, и вследствие на него са настъпили увреждания от дясната страна по двете превозни средства.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е предявил регресна претенция пред ответното дружество, която е получена на 02.10.2024 г. Видно от писмо от ответното до ищцовото дружество от 11.11.2024 г. /л.

30/ ответникът е отказал изплащане на застрахователно обезщетение по предявената регресна претенция.

Въз основа на писмените доказателства по делото е изготвено първоначално заключение по съдебна автотехническа експертиза.

Според заключението на вещото лице на 16.06.2024 г. около 09:45 ч. в с. Стряма, водачът на товарен автомобил „Скания Р450, с рег. № ******** с полуремарке „Шмитц“ с рег. № ********* предприел маневра за излизане от логистична база на „Кауфланд“, като следял в лявото си огледало за безопасно преминаване на полуремаркето покрай бетонни ограничители, вследствие на което реализирал ПТП с изчакващия за влизане в базата отдясно на него влекач „Волво ФХ“ с рег. № ******** 2 с полуремарке „Шмитц“, с рег. № ********.

Всички увреждания по влекач „Волво ФХ“ с рег. № ******** с полуремарке „Шмитц“, с рег. № ******** се намират в пряка причинно-следствена връзка със събитието.

Стойността, необходима за възстановяване на същия, изчислена на база средна пазарна цена към датата на ПТП е 20 717,93 лв. Експертът е дал заключение по поставените задачи относно причината от техническа гледна точка за настъпване на сблъсъка между двете превозни средства и видимостта на двамата водачи, но заключенията в тази част са изготвени преди по делото да са събрани гласните доказателства, от които се установяват различни от отразените в протокола за ПТП обстоятелства.

Въз основа на уважено доказателствено искане на страната по реда на чл. 192 ГПК по делото са постъпили писмени доказателства от „Кауфланд България“ ЕООД – работна инструкция, вътрешни правила за движение на територията на централен склад и графична схема – план за организация на движението в централния склад.

Постъпило е като писмено доказателство и писмо от трето неучастващо по делото лице – Любомир Стойчев, изпълнителен директор на „Н и Н Т. Л.“ АД, към което прилага писмено обяснение от Кеворк Бъдзикян, отговорник застраховане и автопарк към „Н и Н Т. Л.“ АД, съгласно което в протокола за ПТП не е отразено правилно мястото на настъпване на удара между двете превозни средства – вместо на отразеното място, събитието реално е настъпило на логистична база на „Н и Н Т. Л.“ АД в гр.

Пловдив.

По делегация пред Районен съд – Пловдив е разпитан свидетелят М. Б.

Георгиевич, водачът на товарния автомобил м. „Скания“. Същият твърди, че процесното ПТП от 16.06.2024 г. не е настъпило на база на Кауфланд, а на паркинг на фирма „Ен и Ен“. Обяснява, че паркингът е много тесен. Той се опитвал да излезе от него, извършвайки завой наляво, а неговият колега – другият водач, да влезе на паркинга, извършвайки завой надясно, като при разминаването двете превозни средства се ударили в дясната си част, тъй като и двамата водачи се намирали от лявата страна на пътя. Към момента на удара се движел с ниска скорост – около 10 – 15 км./ч. Другото превозно средство също било в движение. Свидетелят обяснява още, че едно е обособеното място за вход и изход от паркинга. По принцип разминаването на два камиона едновременно е възможно, стига да няма други камиони, какъвто не е бил случаят.

В съдебното заседание пред РС – Пловдив е присъствало и трето неучастващо по делото лице – К. Б., управител на „Е.Е. Т. Л.“ АД, като в протокола е възпроизведено неговото изявление, направено по време на разпита на свидетеля, според което той лично е попълнил протокола за ПТП, а свидетелят само го е подписал, и отразеното в него не отговаря на действителното положение.

Въз основа на показанията на св. М. Б. съдът възприема за установено по 3 делото, че процесното събитие се е реализирало на база на „Н и Н Т. Л.“ АД, както и че към момента на удара и двете превозни средства са били в движение, с което е опровергана доказателствената стойност на двустранния протокол за ПТП в тази част.

Въз основа на така установеното разминаване между писмените доказателства, на база на които е изготвено заключението по съдебната автотехническа експертиза, и събраните гласни доказателства, е допуснато изготвяне на повторна експертиза по част от поставените въпроси.

Според заключението по повторната експертиза на 16.06.2024 г. на територията на базата на фирма „Н и Н Т. Л.“, намираща се в гр. Пловдив, водачът на влекач „Скания Р450“, с рег. № ******** с полуремарке „Шмитц“, с рег. № ********* предприел маневра за завой наляво. В същото време и противоположна посока се движел влекач „Волво ФХ“, с рег. № ******** с полуремарке „Шмитц“ с рег. № ********, който завивал надясно. Вследствие на предприетите от двамата водачи маневри, траекториите на превозните средства се пресекли и настъпил удар между тях.

В съдебното заседание вещото лице устно пояснява, че и двете превозни средства са се намирали в лявата част на платното за движение, вместо в дясната, като водачите са предприели тази маневра с цел по-лесно разминаване на паркинга. И двамата водачи са предприели преминаване от другата страна не с левите си части, а с десните и по този начин се е стигнало до увреждане на десните части на товарните превозни средства.

Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени (фактически) изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото лице е изследвало пълно и задълбочено представените по делото доказателства и е отговорило в пълнота на поставените задачи. По отношение на механизма на събитието съдът кредитира заключението по повторната експертиза, доколкото то съответства на събраните гласни доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка.

В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът е застраховал гражданската си отговорност. Основателността на предявената искова претенция с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие 4 на следните обстоятелства: 1) наличие на валиден договор за имуществено застраховане по застраховка „Автокаско“ между ищеца и увреденото лице в сила към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено да получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи за определяне на застрахователното обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е установяване погасяването на претендираното вземане, както и оборване на презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е частично основателен. Съображенията за това са следните:

От преценените в съвкупност писмени и гласни доказателства и заключения по САТЕ се установява механизъм на събитието, който частично отразява описания такъв в исковата молба – на 16.06.2024 г. на територията на базата на фирма „Н и Н Т. Л.“, намираща се в гр. Пловдив, водачът на влекач „Скания Р450“, с рег. № ******** с полуремарке „Шмитц“, с рег. № ********* предприел маневра за завой наляво. В същото време и противоположна посока се движел влекач „Волво ФХ“, с рег. № ******** с полуремарке „Шмитц“ с рег. № ********, който завивал надясно.