Определение № 1358 от 30.09.2020, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 769/2020
- Вид
- Определение № 1358
- Подписан
- 30.09.2020
- В сила
- 14.12.2020
- Състав
- ТОШКА ИВАНОВА ТОТЕВА, АННА ВЛАДИМИРОВНА ПЕТКОВА, ЙОНКО ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.105 · Граждански процесуален кодекс
- чл.113 · Граждански процесуален кодекс
- чл.121 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- § 13, т.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.383, ал.3 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 1358
30.09.2020 г.
Окръжен съд – Хасково
Град ХАСКОВО
III-ТИ СЪСТАВ
На 30.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:
Членове:
ТОШКА И. ТОТЕВА
АННА В. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ТОШКА И. ТОТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20205600500769 по описа за 2020 година Производството е по чл.274 – чл.279 от ГПК, вр. чл.121 от ГПК.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – „ФИ ХЕЛТ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД – гр.София е останал недоволен от определение № 356 от 14.07.2020 год., постановено по гр.д. № 64 / 2020 год. по описа на Районен съд - Свиленград, с което е оставено без уважение заявеното от него възражение за неподсъдност, поради което го обжалва с искане определението да бъде отменено и вместо него въззивният съд постанови друго, с което уважи искането за прекратяване на делото и изпращането му на местно компетентния съд – Районен съд – София.
Постъпил е отговор от адвокат Т.Д.Т. – пълномощник на О. Ю. В. , със съображения за неоснователност на частната жалба.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от О. Ю.
В. против „Фи Хелт Застраховане“ АД – гр.София, с искане ответникът да бъде осъден да заплати 10 000 лева в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД – гр.София /Банката/, представляваща застрахователна сума, включваща непогасения размер от кредита, предоставен от Банката на наследодателя й – Г.С.В., в качеството му на застраховано лице, съгласно застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица „Спокойствие“, сключен с ответното дружество.
В подадения от ответника отговор на
1 исковата молба е заявено възражение за местна неподсъдност, с искане за прекратяване на делото пред Районен съд – Свиленград и изпращането му по подсъдност на Районен съд – София, в района на който е седалището на ответника, съгласно нормата на чл.105 от ГПК.
С определението, предмет на обжалване в настоящото производство, първоинстанционният съд е оставил без уважение направеното от ответника възражение за местна неподсъдност, приемайки, че ищцата има качеството на „потребител на застрахователна услуга“, позовавайки се на нормите на чл.383, ал.3 от КЗ, вр. § 1, т.1 от ДР на КЗ, вр. § 13, т.1 от ДРЗЗП, при което и съгласно чл.113 от ГПК искът е предявен пред съда, в района на който се намират постоянния и настоящ адрес на ищцата, съгласно приложената по делото справка.
Определението е съобщено на ответника на
28.07.2020 год., а подадената от него частна жалба е постъпила в съда на 03.08.2020 год., изпратена по пощата на 31.07.2020 год., от което следва извода, че е подадена в срока за обжалване, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване акт, съгласно чл.121 от ГПК, поради което се явява допустима, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: По поставения с частната жалба правен въпрос дали субституентът като потребител на застрахователна услуга може да предяви прекия си иск срещу застрахователя по своя постоянен или настоящ адрес е формирана съдебна практика, обективирана в Определение № 272 от 28.06.2019 год. на ВКС по ч.т.д. № 797 / 2019 год., I т.о., ТК, в което се приема, че с оглед признатото право на застрахован по смисъла на чл.383, ал.3 от КЗ и в тази връзка установеното качество на „потребител на застрахователна услуга“ на наследника на длъжника по договор за кредит, застраховал в обезпечение на задължението си по него свое неимуществено благо, същият разполага с правото, произтичащо от разпоредбата на чл.113 от ГПК да предяви иска си пред съда по настоящия или при липса на такъв – по постоянния си адрес.
Позовавайки се на цитираната съдебна практика, с която е дадено разрешение на правен спор, идентичен с разглеждания, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него частна жалба – оставена без уважение.
В подкрепа на изложените по-горе доводи за неоснователност на частната жалба, следва да се посочи и това, че едновременната даденост на двете качества на ищцата - на процесуален субституент и на „потребител на застрахователна услуга“, само по себе си не изключва правото й на избор на местна подсъдност по чл.113 от ГПК.
Цитираната в частната жалба съдебна практика не обосновава извод в противна насока, доколкото същата се явява приложима по същество на спора и по редовността на исковата молба, 2 касаеща надлежното конституиране на страните и излагане на обстоятелства, обуславящи правния интерес от предявяване на иска, но не и правилата, уреждащи местната подсъдност. Необосновано жалбоподателят се позовава и на т.6 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 год. на ВКС по т.д. № 1/2014 г., ОСГК, доколкото дадените с него указания се явяват в потвърждение на изложените по-горе доводи за неоснователност на жалбата.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски в размер на 300 лева – възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд, съгласно приложен към отговора на частната жалба договор за правна защита и съдействие от 02.09.2020 год.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 356 от 14.07.2020 год., постановено по гр.д. № 64/2020 год. по описа на Районен съд – Свиленград.
ОСЪЖДА „ФИ ХЕЛТ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК
200103397, със седалище и адрес на управление – гр.София, район „Студентски“, ул.“Проф. Александър Фол“ № 2, вх. Б да заплати на О. Ю.
В. , ЕГН ********** от гр.***, с адрес за призоваване – гр.Пловдив, ул.“Четвърти януари“ № 34 А, ет.3, офис 10 – адвокат Т.Д.Т., сумата в размер на 300 /триста/ лева – деловодни разноски – възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд.
Определението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3