Решение № 337 от 22.12.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. К., 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря АТАНАСКА Д. ДЖАГЪЛОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно наказателно дело № 20225510200891 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление №22-0284-000559/ 20.05.2022г., издадено от началник сектор в ОДМВР-Стара Загора, РУКазанлък. М. П. М. останал недоволен от наложеното му административно наказание и моли съда да отмени горното наказателно постановление.

Твърди,че не е извършил вменените му нарушения. Същият не се явява в с.з. и не изпраща свой представител.

Въззиваемата страна не изпраща представител в с.з., но изразява мнение в писмено становище.

След проверка на констативния акт(АУАН) и наказателното постановление(НП), след като взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Административно-наказващият орган приел за установено, че на 24.04.2022 год. в 05,15 часа на първокласен път ПП I-5, км.208, в посока запад-изток, М. П. М. е управлявал собствения си л.а.„Мерцедес“ с регистрационен номер *****, като:

1.Водачът управлявал МПС след употреба на алкохол, установено с 1 техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARDN-0023, което е отчело положителна проба 0.95 промила на хиляда алкохол в количеството издишан въздух. Пробата била под номер 2500. Извършена била в 05.39 часа на 24.04.2022 година. Издаден бил талон за изследване с бланков номер 092322 със залепени стикери серия А/ 050851.

2. Водачът управлявал МПС с несъобразена скорост като на прав път изгубил контрол над него и се блъснал в крайпътни дървета, като реализирал ПТП с материални щети.

Нарушителят М. не е дал кръв за изследване.Относно възникналото събитие бил издаден протокол за ПТП с бланков номер 1810259/ 24.04. 2022 год.

Актосъставителят приел, че деянието на М. П. М. не е маловажно и квалифицирал поведението на въззивника като осъществяване на нарушения на чл.5,ал.3,т.1 и чл.20,ал.2 от Закона за движението по пътищата.Актът е подписан от съставилия го полицейски служител, от свидетел по съставянето на акта и на нарушението, както и от жалбоподателя, на когото е връчен препис от него. Последният не е възразил срещу констатациите в АУАН нито към момента на неговото съставяне и връчване, нито по-късно в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН.

Административно-наказващият орган, след като е проверил акта с оглед неговите законосъобразност и правилност, преценил е събраните доказателства и е установил, че нарушителя е извършил деянието виновно, е издал обжалваното НП, в което е възпроизвел фактическата обстановка, описана в акта, както и приетите за нарушени правни норми- на чл.5,ал.3,т.1 и на чл.20,ал.2 от Закона за движението по пътищата. Поради това, на основание чл.53 от ЗАНН, чл.174,ал.1,т.2 и чл.179,ал.2,пр.1 от ЗДвП, началник сектор в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, наложил на жалбоподателя М. П. М. административно наказание- глоба за двете нарушения общо в размер на 1200 лева и го лишил от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Наказателното постановление е връчено на нарушителя на 15.08.2022г. срещу подпис, в съответствие с императивната норма на чл.58,ал.1 от ЗАНН.

Жалбата е с правно основание чл.59,ал.1 от ЗАНН. Същата е подадена в 2 преклузивния срок по ал.2 от посочения текст, от легитимиран субект/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентен съд/по местоизвършване на твърдяното нарушение/,поради което е процесуално допустима. В жалбата се твърди, че в хода на административно-наказателното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения.

В с.з. актосъставителят изцяло потвърди описаната от него в АУАН фактическа обстановка и настоящият съд кредитира показанията му, като последователни, непротиворечиви и логични.

Няма установени обстоятелства, сочещи предубеденост у този свидетел, както и други основания за подлагане на критика на казаното от него.

Настоящият съд, след като анализира писмените доказателства по делото, показанията на актосъставителя Г. Д. Г. и възраженията на въззивника в жалбата му, намира административното обвинение за недоказано в неговата цялост.

Извода, че жалбоподателя е извършил нарушения по чл.5,ал.3,т.1 и чл.20,ал.2 от Закона за движението по пътищата, наказващият орган е формирал въз основа констатациите в съставения по ЗДвП АУАН, който съгласно разпоредбата на чл.189,ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. Тъй като съдът е обвързан от разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, която препраща към чл.14,ал.2 от НПК, по силата на който доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила, настоящият състав извърши проверка на обжалваното НП и установи, че същото съдържа почти всички от изискуемите от чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно- посочени са имената и длъжността на лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено НП, както и длъжността и местослуженето на актосъставителя, посочени са данните на нарушителя, визирани в т.4 на чл.57,ал.1 от ЗАНН, описани са нарушения, датата на осъществяването им, посочени са законовите разпоредби, които административно-наказващия орган е приел за нарушени, видовете и размерите на наказанията, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. НП е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и визираният в чл.34,ал.3 от ЗАНН срок за издаване на наказателното постановление. Това е сторено от 3 компетентен орган, съобразно изискванията на чл.47,ал.1,б.„б“ от ЗАНН.

Съдът счита и че АУАН е съставен от компетентно лице- от свидетелят Г. Д.

Г., служител на РУ-Казанлък.

При извършената проверка, относно формалните изисквания на ЗАНН обаче настоящият съдебен състав констатира допуснати нарушения на процесуалните правила.

По отношение на деянието по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП:

Наказващият орган е основал своя извод за извършеното от жалбоподателя нарушение на база показанията на техническо средство „Алкотест 7510 Дрегер“ с фабричен номер ARDN-0023, което отчело концентрация на алкохол в издишания от М. П. М. въздух от 0,95 промила на хиляда.

Съгласно разпоредбите на чл.42,ал.1,т.5 и чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН, както в акта, така и в НП следва да бъдат посочени разпоредбите от закона, които са нарушени. В този смисъл е нужно и да е налице съвпадение между цифровата квалификация, посочена в АУАН и НП и словесната такава. В настоящия случай в акта и в постановлението тя е различна. За нарушена разпоредба е посочена тази на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП(изм.- ДВ, бр.101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г., бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г.), според която: „На водача на пътно превозно средство е забранено: да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.“ Словесно обаче в акта и в наказателното постановление е вменено следното деяние: „Управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително.“ Така нарушителят е бил възпрепятстван да разбере какво деяние му е вменено да е извършил и коя законова разпоредба е нарушил. Индивидуализирането на нарушената законова разпоредба е една от най-съществените гаранции за правото на защита на нарушителя, който още в началния етап от започналото против него производство следва да знае каква е юридическата формулировка на нарушението, за което е обвинен, за да може да организира защитата си и да ангажира доказателства и прави възражения относно констатираното административно нарушение.

АУАН е основен процесуален акт във фазата по установяване на административното нарушение. Законосъобразното му оформяне е 4 равнозначно на законосъобразно образуване на самото производство. Ето защо с неговото оформяне се свързват точно определени изисквания на закона, а именно- да е съставен в писмена форма и да съдържа предвидените в чл.42,ал.1 от ЗАНН реквизити. Тези формални изисквания са възведени от закона, не само защото чрез съставянето на акт се установява административно нарушение, но и защото освен това акта има и функцията на официално обвинение в извършване на правонарушение.

Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на съставяне на акта.

Пълното текстово и цифрово посочване на нарушената разпоредба е не само формален, но и съдържателен елемент. Тук стои въпросът за превантивната защита на нарушителя. Тя е предварителна, защото предхожда налагането на наказанието. Тази норма безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем, поради което незаконосъобразно съставения АУАН води до незаконосъобразност и на издаденото въз основа на него НП.

За пълнота на изложението следва да се отбележи и че нарушителя е бил възпрепятстван да разбере какво деяние му е вменено да е извършил и с некоректното описание на нарушението, което му е вменено да е извършил.

Това е така, защото както актосъставителя, така и АНО впоследствие, са установили съдържание на алкохол в количеството издишан въздух от М. от 0,95 „промила на хиляда“. В превод от латински обаче, а понастоящем и от италиански и английски, съответно „pro mille“ и „pro mill“ означава „за хиляда“. Посочено по описания начин не става ясно какво е точното съдържание на алкохол в количеството издишан въздух от жалбоподателя.

Съгласно разпоредбите на чл.42,ал.1,т.4 от ЗАНН и на чл.57,ал.1,т.5 от същия закон повеляват, че административните актове и наказателните постановления следва да съдържат пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено то. В настоящия случай това не е сторено и не става ясно в извършването на какво административно нарушение е обвинен жалбоподателя. С оглед на начина, по който е описано вмененото на въззивника деяние, не може да се приеме, че нарушението е ясно и точно 5 посочено, а това безспорно рефлектира върху правото на защита на санкционираното лице. АНО е бил задължен,съобразно чл.6 от ЗАНН, да опише нарушението, което сочи да е осъществено, както от обективна, така и от субективна страна, с неговите признаци и да изложи всички обстоятелства, относими към правната квалификация на деянието.

Повърхностното описание на нарушението и липсата на конкретика винаги води до незаконосъобразност на обжалваното НП. То не може да се подразбира, предполага или извлича по тълкувателен път от някакви обстоятелства,защото се касае за санкционна отговорност. Същото е съвкупност от обстоятелства, индивидуализиращи конкретното деяние и представляващи задължителен реквизит за АУАН и НП. Нормите на чл.42,ал.1,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН,които ги уреждат,са императивни по своя характер, поради което не подлежи на преценка, от страна на актосъставителя и административно-наказващия орган, необходимостта от включването им в съдържанието на тези актове. Липсата на яснота относно деянието,което се вменява на нарушителя винаги представлява съществено нарушение на процесуалните норми.

Административно-наказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за съставените актове и издадените наказателни постановления, като само редовно изготвените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.

По отношение на деянието по чл.20,ал.2 от ЗДвП:

В хода на административно-наказателното производство не бе доказано, по безспорен и категоричен начин, М. П. М. да е осъществил такова нарушение. Не бяха представени нито едно доказателство или аргумент в подкрепа на обжалваното наказателно постановление, а от събраните в хода на съдебното производство доказателства е видно, че актосъставителя е описал фактическа обстановка, която не е възприел лично и за която е събрал оскъдни доказателства. Пристигналите на мястото на произшествието свидетели- полицейски служители не са очевидци на ПТП и липсва надлежна мотивировка относно констатациите, досежно механизма и дори авторството на ПТП. Поради факта, че не са установени правно-релевантните факти, 6 свързани с това каква е била конкретната скорост на движение на жалбоподателя, имало ли е въведени ограничения на скоростта, респ. условия, които е следвало да бъдат съобразени при нейния избор от водача, следва да се приеме за недоказано вмененото нарушение-движение с несъобразена скорост, както и причинната връзка с настъпилия резултат. Разпоредбата на чл.20,ал.2 от ЗДвП задължава водачите да съобразят всички конкретни фактори, които усложняват пътната обстановка и създават обективни предпоставки за пътно-транспортни произшествия. Настъпването на такива не води автоматично до извода, че щом е налично ПТП, то същото се дължи на несъблюдаване на изискването на закона. Разрешената скорост е тази, която закона допуска в определените участъци от пътищата и за която има поставени съответни знаци, с които водачите са длъжни да се съобразяват, а съобразена е тази, която с оглед изискванията за безопасно движение всеки водач конкретно е длъжен да избира, с оглед недопускане на пътнотранспортно произшествие при предвидими препятствия.