Решение № 523 от 04.04.2025, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 523

Шумен, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - VI състав, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

БИСТРА БОЙН

При секретар ВИЛИАНА РУСЕВА като разгледа докладваното от съдия БИСТРА БОЙН административно дело № 20257270700095 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.268, във вр. с чл.267 ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Делото е образувано по жалба на Ц. Р. Н. от [населено място], чрез пълномощник адвокат [населено място] при ШАК, против Решение № 36/07.02.2025г. на Директора на ТД на НАП [населено място], с коeто е оставена без уважение жалба вх. № 1031/31.01.2025г., подадена от жалбоподателя срещу Разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0000529/22.01.2025г. на публичен изпълнител при ТД на НАП [населено място], офис Шумен, като неоснователна. Жалбоподателят твърди, че постановеният акт не изпълнява задължителните указания на Решение № 1396/25.10.2024г. по адм.д.№ 292/2024г. на настоящия съд, понеже повторно не са изложени мотиви по направените твърдения на жалбоподателя за наличие на предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на вземането за ДДС и лихви и за изтекла 5 годишна погасителна давност по чл.171 ал.1 от ДОПК и чл.110 от ЗЗД. Твърди, че решението е незаконосъобразно на основанието по чл.146 т.4 от АПК– материална незаконосъобразност. Излага доводи, че по силата на Решение № 67/29.04.2011г. по т.д.№175/2011г. по описа на ОС [населено място] е открито производство по несъстоятелност и е обявена несъстоятелност на предприятието на ЕТ„Ц.Р.- П. “ с ЕИК *********, както и с Определение от 05.10.2012г. на ОС [населено място] по същото производство е приет и одобрен списък на приетите предявени вземания на кредиторите, като под № 2 в този списък е НАП с предявено процесното вземане. Съобразно разпоредбата на чл.638 ал.1 от ТЗ е следвало публичният изпълнител към момента на откриване на производството по несъстоятелност да спре изпълнителното производство срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността и на осн.чл.225 ал.1 т.7 от ДОПК, във връзка с чл.638 ал.6 от ТЗ, същото да бъде прекратено. На сочените основания жалбоподателят отправя искане към съда атакуваното Решение на Директора на ТД на НАП да бъде отменено като незаконосъобразно, съответно да бъде отменено и потвърденото с него Разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0000529/22.01.2025г. на публичен изпълнител при ТД на НАП [населено място], офис Шумен. Претендира присъждане на разноски. В открито съдебно заседание не се явява, като депозира становище по делото.

Ответникът Директор на ТД на НАП [населено място], редовно призован, се представлява от гл.юрисконсулт М., редовно упълномощен, който оспорва жалбата в писмено становище от 28.02.2025г. и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Не се явява в открито съдебно заседание.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от активно процесуално легитимирано лице и в срока по чл.268 ал.1 от ДОПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна се установи, че в ТД на НАП- [населено място] било образувано изпълнително дело № 27110005519/2011г. срещу жалбоподателя Ц. Р. Н. в лично и в търговско му качество като ЕТ „Ц. Р. - П. “ с ЕИК *********, въз основа на множество изпълнителни основания, включително дължим ДДС по Декларация по ЗДДС №27001038418/12.03.2011г. за данъчен период 01.02.2011г.– 28.02.2011г. за сума в размер на 42 437.82 лв. и лихва върху главницата, която е процесното вземане, чието отписване иска жалбоподателят. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПОМ/ изх.№ 4219/15.04.2011г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП- [населено място], офис Шумен, на основание чл.200 и чл.201 ал.3 и чл.205 ал.1 от ДОПК, с оглед обезпечаване на установено и изискуемо публично вземане в размер на 45 782.20 лв. към 28.03.2011г., дължимо от ЕТ „Ц. Р.- П. “- [населено място], бил наложен запор върху две моторни превозни средства и възбрана върху ½ ид.ч. от недвижим имот. Срещу това ПОМ, в частта относно автомобилите, била депозирана жалба от длъжника до Директора на ТД на НАП Варна, с който с Решение № 97/12.05.2011г. оставил без уважение жалбата и потвърдил обжалваното постановление. Вземането за ДДС било включено под № 2 и в издадени ПОМ изх.№ 5519/2011/000019/23.02.2012г. и изх.№ 5519/2011/00006/24.01.2012г. за запор върху движими вещи и банкови сметки.

С Решение № 67/29.04.2011г. по т.д.№175/2011г. по описа на ОС [населено място] било открито производство по несъстоятелност на ЕТ „Ц. Р.- П. “ с ЕИК *********, представлявано от собственика Ц. Р. Н., като е определена начална дата на неплатежоспособността- 20.02.2011г. Постановено било прекратяване на дейността на предприятието на ЕТ и търговецът бил обявен в несъстоятелност. С молба изх.№ 24-03-143 по описа на НАП от 14.06.2012г. по търговското дело било предявено публичното вземане за ДДС и лихва по СД №27001038418/12.03.2011г., като същото фигурира под № 1.3 в молбата. С Определение № 475 от 05.10.2012 г. на ОС [населено място] по т.д. №175/2011г. по описа на ОС, на основание чл.692 ал.1 от ТЗ, бил одобрен списък на приетите предявени вземания на кредиторите на ЕТ в несъстоятелност, като под № 2 в този списък е НАП с предявено вземане в размер на 43 656.18 лв. главница /данъци и глоби/, лихви върху публични вземания в размер на 632.04 лв., лихви върху публични вземания в размер на 4 914.78 лв., такси в размер на 255.00 лв. и лихви върху публични вземания в размер на 26.48 лв., както и със същото Определение е одобрен допълнителен списък на приетите вземания списък като под №1 в този списък са включени допълнителни вземания на НАП за данъци и такси, лихви и задължителни осигурителни вноски, в размер посочен в списъка. Поради невнасяне на определените начални разноски, с Решение от 27.11.2017г., съдът спрял производството по несъстоятелност. В срока по чл.632 ал.2 от ТЗ не било поискано възобновяване на производството. Поради което, на основание чл.632 ал.4 от ТЗ, с Решение №107/12.12.2018г. на ОС [населено място] по т.д.№175/2011г. било прекратено производството по несъстоятелност на ЕТ и било постановено заличаване на търговеца.

Настоящото административно производство е било образувано по подадена молба на 20.05.2024г. от жалбоподателя- длъжник по изп.д. №27110005519/2011г. до публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Шумен, с която е поискано изпълнителното производство да бъде прекратено на основание чл.638 ал.6 от ТЗ, във вр. с чл.225 ал.1 т.7 от ДОПК и да бъде отписано задължението от 99 656.35 лв., включващо главница в размер на 42 437.82 лв. по подадената Декларация по ЗДДС за данъчен период 01.02.2011г.– 28.02.2011г. и лихви в размер на 57 218.53лв., начислени към 28.02.2024г. Искането си жалбоподателят обосновал с факта, че с Решение № 67/29.04.2011г. по т.д.№175/2011 г. по описа на ОС [населено място] е открито производство по несъстоятелност на ЕТ „Ц. Р.- П. “ с ЕИК ********* и е ЕТ е обявена в несъстоятелност, като е одобрен списък на приетите предявени вземания на кредиторите на ЕТ в несъстоятелност, сред които е процесното вземане и с Решение №107/12.12.2018г. на ОС [населено място] производството по несъстоятелност е прекратено и търговецът бил заличен. При това положение е изложено съображение, че по силата на чл.638 ал.6 от ТЗ, във вр. с чл.225 ал.1 т.7 от ДОПК изпълнителното производство следва да бъде прекратено и да бъде отписано задължението от 99 656.35лв. С Разпореждане изх.№ [рег. номер]-137-0005149 от 19.06.2024г. публичният изпълнител при ТД на НАП [населено място]- офис Шумен отхвърлил искането. Разпореждането било оспорено по административен ред от жалбоподателят пред Директора на ТД на НАП [населено място], като в жалбата освен искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.638 ал.6 от ТЗ във вр. с чл.225 ал.1 т.7 от ДОПК, били изложени и аргументи за настъпила погасителна давност по чл.171 ал.1 от ДОПК. С Решение № 162/04.07.2024 година Директорът на ТД на НАП [населено място] оставил без уважение жалбата като неоснователна, като същото било отменено при предприето оспорване по съдебен ред с Решение № 1396/25.10.2024г. по адм.д.№ 292/2024г. на АдмС Шумен, като преписката била върната на публичния изпълнител за изпълнение на задължителни указания по прилагането на закона, свързани с изясняване на фактическата обстановка по спора и излагане на мотиви по твърденията на жалбоподателя.

С Разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0000529/22.01.2025г. на публичен изпълнител при ТД на НАП [населено място], офис Шумен публичен изпълнител при НАП се произнесъл повторно по молбата на жалбоподателя, като изложил мотиви по възраженията в нея и разпоредил отказ за прекратяване на изпълнителното производство поради изтекла погасителна давност на процесното вземане за ДДС. С Решение № 36/07.02.2025г. Директорът на ТД на НАП- [населено място], оставил без уважение жалба вх. № 1031/31.01.2025г., подадена от жалбоподателя по административен ред срещу разпореждането, като неоснователна. В мотивите изложил, че изпълнителното производство е продължило срещу физическото лице, което е загубило търговското си качество, поради което не са налице предпоставките за прекратяването му на осн.чл.638 ал.6 от ТЗ. Освен това са наложени обезпечителни мерки, които не са отменени и същите спират давността на осн.чл.172 ал.1 т.5 от ДОПК. За вземането давностните срокове по чл.171 би следвало да започнат да текат от 01.01.2012г., но същите са спрени с откриването на производство по несъстоятелност на длъжника, като след приключването му на 12.08.2018г./ допусната е техническа грешка в решението касателно датата/ същите отново текат и предвид наложените ПОМ, давностният срок по чл.171 ал.2 от ДОПК не е изтекъл.

Несъгласен с постановеното решение, жалбоподателят го оспорил в законовия срок на 19.02.2025г., при връчено Решение на 12.02.2025г., видно от приложеното известие за доставяне на пощенски оператор, въз основа на което е образувано настоящото дело.

От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:

В настоящото производство спорът се свежда до това дали е погасено процесното вземане, дали нормата на чл.638 ал.6 от ТЗ, във вр. с чл.225 ал.1 т.7 от ДОПК е относима в случая, както и коя давност е приложима по смисъла на чл.171 ал.1, ал.2 от ДОПК или чл.110 от ЗЗД, и съответно дали е изтекла към датата на подаване на молбата на жалбоподателя.

Независимо от посоченото основание в жалбата за незаконосъобразност на оспореното решение, съдът е задължен да извърши преценка дали при издаването на двата административни акта са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличието на компетентност, изискването за форма, спазване на процесуалните правила при издаването им, съответствието им с приложимите материалноправни разпоредби и съобразяване с целта на закона. Съдът приема, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл.266 ал.1 от ДОПК- Директор на ТД на НАП- [населено място]. Обжалваното пред административния орган разпореждане е издадено от компетентен орган- публичен изпълнител, в компетентната ТД на НАП- [населено място], офис Шумен и в рамките на правомощията му по чл.225 ал.1 от ДОПК. Поради това, както разпореждането на публичния изпълнител, така и потвърждаващото го решение, представляват валидни административни актове. Същите са издадени в писмена форма и без допуснати съществени процесуални нарушения. При повторното произнасяне на административния орган са изяснени са всички релевантни факти и обстоятелства и актовете са мотивирани.

Относно приложението на материалния закон при постановяването на процесните административни актове съдът съобрази следното:

Безспорно е, че включените в предмета на изпълнителното производство вземания за ДДС и лихви върху ДДС по горепосочената Справка- декларация представляват публични задължения по смисъла на чл.162 ал.2 т.1 и т.9 от ДОПК.