Решение № 157 от 09.05.2023, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно гражданско дело 185/2023
- Вид
- Решение № 157
- Подписан
- 09.05.2023
- В сила
- 09.05.2023
- Състав
- Аглика Гавраилова, Мария Велкова, Антоанета Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.40 · Закон за защита на животните
- чл.41, ал.2 · Закон за защита на животните
РЕШЕНИЕ
№ 157 гр. Русе, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Аглика Гавраилова
Членове:
Мария Велкова
Антоанета Атанасова при участието на секретаря Мариета Цонева като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело № 20234500500185 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК .
Постъпила е въззивна жалба от Община Русе против решение №153/16.02.2023 г., постановено по гр.д.№3518/2022 г. на Русенския районен съд, с което е осъдена да заплати на Д. С. Г. сумата в размер на 3000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата от 206.72 лв.- обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на нападение и ухапване от бездомно куче, ведно със законната лихва от 05.04.2022 г. до окончателното плащане, както и направените разноски за производството. Твърди се, че решението е неправилно поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон по съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете се отхвърлят, евентуално да се намали присъденото обезщетение. Претендират се и направените разноски за производството.
Ответникът Д. С. Г. счита жалбата за неоснователна и иска решението да бъде потвърдено по съображенията, изложени в отговора. Претендира разноските за въззивното производство.
1
След преценка на доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Производството по делото е образувано по предявения от Д. С. Г. от гр.Русе иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди от деликт с правно основание чл.49 от ЗЗД.
От събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, свидетелски показания и СМЕ е установено, че на 05.04.2022 год. в гр. Русе, кв.“Чародейка“ около блок 208 и в близост до ОУ „Никола Обретенов“ Д. С. Г. бил нападнат внезапно и ухапан от две безстопанствени кучета, част от глутница, която обикаляла из квартала. Нападението било от кучета с бяла и кафява козина и с жълта и зелена ушни марки. В резултат на ухапванията същият получил разкъсно- контузни рани и охлузвания на двете подбедрици.
Непосредствено след инцидента Г. потърсил медицинска помощ в спешно приемно отделение, където раните били обработени, била му поставена противобясна ваксина и е провел лечение чрез смяна на превръзките и обработване на раните в период около един месец, какъвто е и обичайния възстановителен период за такъв тип увреждания. Няма медицински данни в рамките на възстановителния период да е настъпило усложнение, както и да не е налице пълно възстановяване. През това време пострадалия изпитвал болки в областта на раните, които първоначално били силни, но с течение на времето отшумели. Особено затруднение срещал при къпане, тъй като се налагало увиване с найлони, за да се пазят раните от намокряне. Г. не е можел да спи спокойно, изпитвал страх и до момента, престанал да се разхожда в района на училището. Месец и половина след инцидента започнал да излиза на разходка, придружаван от съпругата си, при това само около блока, в който живее.
При така установените факти, първоинстанционният съд е приел, че по делото са установени елементите от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, ангажиращи обезщетителната отговорност на жалбоподателя и е осъдил 2 общината да заплати сумата в размер на 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 206.72 лв. по съображения, че същите са пряка и непосредствена последица от увреждането. Прието е, че размерът на настъпилите неимуществени вреди, изразяващи се в увреждания на телесната цялост и здраве на ищеца, следва да се определи по справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. При определяне му съдът е съобразил характера на телесните увреждания, причинените болки и страдания, вида и продължителността на проведеното лечение, неудобството, отражението върху емоционалното състояние, както и продължаващия страх от безстопанствени кучета, ограниченията в личния живот на един 78- годишен човек, както и обстоятелството, че към настоящия момент няма данни да са проведени мероприятия от община Русе по отношение на безпризорните кучета в квартала, в който живее пострадалия. Прието е също, че жалбоподателят дължи и имуществена обезвреда- заплатените от ищеца лекарства, медицински консумативи и съдебно- медицинско освидетелстване в размер на 206.72 лв.
Обжалваното решение е недопустимо в частта, с която на Д. С. Г. е присъдено обезщетение в размер на 206.72 лв. за причинени имуществени вреди.
Пpeдмeтът нa дeлoтo ce въвeждa oт ищeцa c иcĸoвaтa мoлбa, в която същият индивидyaлизиpa cпopнoтo пpaвo чpeз фaĸтичecĸитe твъpдeния в oбcтoятeлcтвeнaтa чacт нa иcĸoвaтa мoлбa, ĸoитo фopмиpaт ocнoвaниeтo нa пpeдявeния иcĸ /чл. 127, aл. 1, т. 4 от ГΠK/, a чpeз пeтитyмa нa мoлбaтa oпpeдeля видa и cъдъpжaниeтo нa тъpceнaтa зaщитa. Πpи нaличиe нa пpeдвидeнитe в зaĸoнa пpeдпocтaвĸи зa paзглeждaнe нa пpaвния cпop пo cъщecтвo cъдът e длъжeн дa ce пpoизнece пo иcĸa, c ĸoйтo e ceзиpaн.
Πpoцecyaлният зaĸoн пoзвoлявa нa ищeцa дa извъpши пpoмянa в пъpвoнaчaлнo oчepтaнитe c иcĸoвaтa мoлбa oбeĸтивни пpeдeли нa cпopa ĸaтo измeни ocнoвaниeтo нa иcĸa или иcĸaнeтo cи пpи cпaзвaнe нa ypeдeнитe в чл.
214 от ГΠK cъдoпpoизвoдcтвeни пpaвилa. Πpoмянaтa e дoпycтимa caмo пpи ycлoвиe, чe нe ce нapyшaвa пpoизтичaщaтa oт чл. 214, aл. 1, изp. 2 от ГΠK зaбpaнa зa eднoвpeмeннo измeнeниe нa фaĸтичecĸитe твъpдeния, фopмиpaщи ocнoвaниeтo нa иcĸa, и нa зaявeния в иcĸoвaтa мoлбa пeтитyм.
3
Eднoвpeмeннoтo измeнeниe нa ocнoвaниeтo и нa пeтитyмa e paвнoзнaчнo нa пpeдявявaнe нa нoв иcĸ в xoдa нa пpoцeca и нe e пoзвoлeнo oт зaĸoнa, зaщoтo имa зa пocлeдицa цялocтнa пoдмянa нa пpeдмeтa нa дeлoтo.
В настоящия случай в исковата молба ищецът не е изложил фактически твърдения относно претенцията си, касаеща посочените в петима имуществени вреди в размер на 77.89 лв. Липсата на изложение на обстоятелствата, на които се основава тази претенция, съставлява нередовност на исковата молба, която е следвало да бъде констатирана от съда и същият да приложи разпоредбата на чл.129, ал.2 от ГПК.
В случая първоинстанционният съд е не е констатирал тази нередовност и не е давал съответни указания за нейното отстраняване. За установяване на имуществените вреди, заявени само в петитума на исковата молба, са представени писмени доказателства, удостоверяващи извършени разходи за лечението и съдебномедицинско освидетелстване.
С допълнителна молба- вх.№ 261/25.10.2022 г. ищецът е поискал изменение на иска за имуществени вреди по реда на чл.214 от ГПК като е заявил нов размер, обоснован с допълнителни и различни от първоначалните разходи- за лекарства и превързочни материали, както и за заплатена услуга за такси.
По направеното искане първоинстанционният съд се е произнесъл с определение от с.з. на 25.10.2022 г., с което е допуснал изменение на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди чрез увеличаване на цената му от 77.89 лв. на 206.72 лв.
Решението в тази част е постановено по недопустим иск, приет за разглеждане при допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила. Нарушена е разпоредбата на чл.214, ал.1 о т ГПК, според която ищецът може до първото съдебно заседание да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно, и л и без да изменя основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първа инстанция може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен, или обратно.
В настоящият случай с допуснатото изменение е налице едновременно 4 изменение както на основанието, така и на петитума, което е недопустимо.
В тази част решението като недопустимо следва да се обезсили, а делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав в обезсилената част.
Решението в останалата обжалвана част е валидно, допустимо и правилно.
Изводът на първонстанционният съд, че са осъществени елементите от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД като основание за ангажиране на отговорността на жалбоподателя е правилен и се споделя от настоящия състав.
Правилно въз основа на задълбочен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд е приел, че на 05.04.2022 г. ответникът по жалбата е бил нападнат и ухапан от две безстопанствени кучета, в резултат на което е получил телесни увреждания, описани в СМУ, както и в приетата по делото СМЕ.
Фактът, че кучетата са безстопанствени е установен по категоричен начин с показанията на св.Г.а и св.А., които правилно съдът е кредитирал като последователни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи на другите доказателства по делото.
Правилно е прието, че бездомните кучета по силата на закона са под надзора на жалбоподателя. Разпоредбата на чл.40 и чл.41, ал.2 от Закона за защита на животните сочи, че общината, като орган на местната власт чрез своя изпълнителен орган – кмета, приемат програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета, изграждат приюти за безстопанствени животни и отговарят за дейността им по организиране на улавянето и изолирането на безстопанствени животни, в това число и безстопанствените кучета. В чл.47, ал.3 от с.з. изрично е посочено, че безстопанствените кучета са под надзора на жалбоподателя, който по силата на чл.50, ал.2 от ЗЗЖ е задължен да вземе всички мерки за предотвратяване на агресивното поведение на кучетата към хората.
Правилно районният съд е приел, че е налице причинна връзка между неизпълнението на надзорното задължение на жалбоподателя по посочените законови разпоредби и причинените на Д. Г. телесни увреждания и свързаните 5 с тях болки и страдания, както и стрес и страх, защото ако то беше изпълнено, то той не би претърпял такива от нападението на бездомните кучета.
Причинната връзка между нападението на кучетата и причинените вреди е пряка и непосредствена и е установена по делото.
Правилно е изводът, че ищецът в първоинстанционното производство е установил наличието на елементите от състава на чл.49 от ЗЗД и законосъобразно е ангажирана обезщетителната отговорност на жалбоподателя.
По отношение на неимуществени вредите, първоинстанционният съд е приел, че същите представляват настъпилите увреждания на телесната цялост и психичното здраве. При определяне размера на дължимото обезщетение за причинените на неимуществени вреди правилно първоинстанционният съд е съобразил принципа на справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД. В решението са изложени всички обстоятелства, които са съобразени при определяне на дължимото обезщетение- вида и характера на телесните увреждания, възрастта на пострадалия, интензитета на болките и страданията, възстановителния период, промяната в начина на живот и обосновано е изведен извод, че справедливия размер възлиза на 3000 лв.
В тази част решението не страда от наведените в жалбата пороци, същото е правилно и следва да бъде потвърдено с решение, което не подлежи на касационно обжалване- чл.280, ал.3 от ГПК.
Разноските за въззивното производство следва да се определят съобразно правилата на чл.78 от ГПК.
В полза на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, а такива се дължат на ответника по жалбата. Същият е направил разноски в размер на 1000 лв.-платено адв. възнаграждение, поради което следва да му се присъди сумата от 950 лв.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №153/16.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 3518/2022 г. на Русенския районен съд, в частта, с която Община Русе е осъдена да заплати на Д. С. Г. от гр.Русе сумата в размер на 3000 лв., 6 представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на нападение и ухапване от бездомни кучета, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта- 05.04.2022 г. до окончателното плащане.
Разпечатката съдържа 47 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3aca01e7-c200-47af-aaaa-deb562495e49